От близо 100 години едно тайно общество се бори срещу традицията на Коледа да се подаряват ненужни подаръци. Преди 100 години американката Елинор Белмонт обявява, че сформира движението SPUG - Society for the Prevention of Useless Gift Giving, което се обявява против превръщането на празника във вакханалия на портфейлите.
През ноември 1912 година бившата звезда от Бродуей държи реч в Ню Йорк, която според нея трябва да промени живота на работниците и служителите и да ги освободи от терора на консумирането. Всъщност самата Елинор – муза на Бърнард Шоу и съпруга на един от най-богатите мъже в света, банкера Огъст Белмонт, разполага с парите на повечето от тях за коледните им подаръци за цял живот. След като прекратява артистичната си кариера, за да стане съпруга на милиардер, тя се сприятелява с други известни социалистки с милиони в банката. Една от тях е Ан Морган – дъщеря на основателя на банката JPMorgan. Те създават благотворителни фондове за жените работнички, които често са в детска възраст, подпомагайки ги с месечни ренти, за да ги отърват от 12-часовия работен ден. В рамките на тази дейност се ражда и идеята на Елинор за прекратяване на излишното харчене на пари.
“Вместо да купувате,
погрижете се за
нуждаещите се”, апелира тя.
Подкрепят я много жени в по-добра икономическа ситуация. Те започват да плащат малки суми членски внос, които отиват за подпомагане на бедни момичета. С парите се финансират квартирите на най-нуждаещите се, както и кратки почивки извън Ню Йорк. За повечето от работничките тези екскурзии са първото излизане от града въобще. Само за две години броят на жените, членуващи в SPUG, нараства на 10 000. За да улесни подпомагането на нуждаещи се, съюзът поставя каси с пари в целия град. Жени имат право да вземат малки суми оттам, ако имат проблеми. Оказва се обаче, че парите почти изчезват около Коледа, тъй като момичетата се чувстват задължени да купят подаръци на преките си началници. В замяна обаче те
не получават нито
хубав подарък,
нито бонус, нито
почивни дни
В най-добрия случай продавачките в скъпи магазини намирали на тезгяха шишенца с най-евтин парфюм.
Продавачките обаче били стимулирани да харчат пари за подаръци в магазините, в които работят, с обещание, че взета оттам стока може да се плати и с допълнителни часове труд. Елинор Белмонт е потресена от разследването си и призовава всички жени в Ню Йорк да спрат да купуват подаръци.
“Дарявайте, без да
очаквате в замяна.
Дарете обич, дарете присъствието си, дарете грижа. Не харчете пари. Коледа не е равнозначно на долари. Най-хубавият и полезен подарък е помощта, която можете да окажете на близък или съсед”, пише тя в апела си към тях.
От писмото ѝ се вдъхновяват и мъже, макар техният брой до последно да е незначителен. През декември 1913 г. членовете на организацията наброяват вече 14 000. Рекламната индустрия ги забелязва и се опитва да използва дори тях в бизнеса си. Най-популярните рекламни лозунги от тези години гласят: “Купете коледен подарък при нас. Ние имаме неща, които ще зарадват дори членове на SPUG”.
Съюзът издържа едва няколко години. С идването на Голямата депресия идеите на Белмонт са забравени. Но макар и непопулярни, те продължават да звучат актуално дори и днес: “Коледа вече не означава любов, а пари. Ние превърнахме в търговия най-хубавото, което познаваме – даряването. Затова предизвиквам всички мъже и жени на Съединените щати да се обединят и да поискат Коледа да стане отново онова, което е била някога: празник на светлината, мира на земята и добруването на хората!”
