Финансовият министър Симеон Дянков призна днес в Брюксел, че правителството не е информирало пълно Европейската комисия за плановете и основанията си да актуализира бюджета за тази година. Това беше една от причините комисарят по икономиката Оли Рен да се усъмни публично в достоверността на българската статистика.
„Аз пак обясних, че ревизията на бюджета още е в парламента", каза Дянков пред журналисти след среща с Рен. „Нашата интерпретация е, че нотификация (официално информиране на комисията - б.а.) може да се направи, след като актуализацията на бюджета е приета вече от парламента".
„Не казваме, че трябва да е иначе, но проблемът е, че това отне твърде дълго време", каза пред ВАЦ Амадеу Алтафаж, говорителят на Рен. Той потвърди, че комисията е имала предварително неофициална информация за предстоящите промени, но задължителната им пълна обосновка с разчети за приходите и разходите е закъсняла много.
Дянков отклони въпроса, въз основа на каква информация от София Рен е изразил съмненията си. „Питайте комисията", каза той.
Окончателните числа за бюджетните промени за тази година се очакват до две седмици, добави Дянков. Рен обяви на 8 юни, че статистическата служба на ЕС Евростат ще проверява данните от България, защото промените в дефицитите за миналата и тази година са съобщени късно, в нарушение на договора на ЕС и били несъвместими с непроменения и дори подобрен икономически сценарий обявен от София.
Правителството, включително министър-председателят Бойко Борисов, заговориха за нуждата от актуализация на бюджетите за миналата и тази година още в края на март. Тогава, пристигайки на среща на върха на ЕС в Брюксел, Борисов съобщи за изненадалите го анекси от договори за обществени поръчки за над 2 милиарда лева, сключени и неплатени от предишния кабинет.
Дянков каза, че знаел за тях още от края на януари. По думите му нямало нищо лошо в това, че правителството е заговорило публично за промените в бюджетите, преди официално да ги обоснове пред Брюксел.
„За мене е важно бюджетни идеи да се обсъждат с колкото може повече хора, което означава и по-рано", каза Дянков. „Така че аз приветствам начина, по който беше говорено досега на тема актуализация на бюджета. Това, може би не е правено в миналото в България, но то не значи, че не е правилният начин".
„Аз искам в бъдеще, доколкото зависи от финансовото министерство, да имаме колкото може по-големи и ранни разговори, за да знае обществото, какви са дилемите, за какво се мисли. От тази гледна точка, не мисля, че от това е изникнал някакъв проблем", добави той.
Евростат и Генерална дирекция „Икономика и финанси" на Европейската комисия ще имат рутинни мисии тази есен в България, които ще са в рамките на редовната подготовка на средносрочната икономическа прогноза на комисията и в тях няма да има извънреден елемент, каза Алтафаж.
Дянков омаловажи влиянието на шума около българската статистика върху котировките на външния дълг на държавата. По думите му, след като се е качила до 420 базисни точки, рисковата премия върху българските облигации сега е паднала до 320 базисни точки. (1 процентен пункт = 100 базисни точки).
„Пазарите, общо взето, могат да направят разлика между държава с голям дефицит и голям външен дълг и държава като България с много малък външен дълг, вторият най-добър в Европа, и много малък дефицит", каза Дянков.
Той добави, че прогноза на правителството за 1 процент икономически растеж през тази година остава същата и че има тенденции за засилване на гръцки и румънски инвестиции у нас, за които не посочи числа.
Българският бюджетен дефицит може да слезе под европейския таван от 3 на сто от БВП догодина от 3,8 на сто през тази, без да се пипат ставките на данъците, прогнозира Дянков. Той не коментира дали и как бюджетната консолидация би се отразила на заплатите и пенсиите.
