Преди половин век Никита Хрушчов предлага да бъдат ограничени мандатите за заемане на висши партийни и държавни постове. Според него един човек трябва да управлява най-много 4 години, без право на преизбиране.
Апаратчиците обаче яростно се опълчват и заявяват, че това ще им попречи да се развиват като ръководители. Освен това държавата не можела да бъде управлявана с непрекъснати смени на върха. Пък и народът много искал управниците му да стоят дълги години на власт.
Така идеята на Никита Сергеевич претърпява пълен провал. А самият той е свален от Леонид Брежнев и по върховете се възцарява спокойствие. Само понякога някой бива “освобождаван” или “преминава над руга работа”.
Днес няколко латиноамерикански лидери играят същите апартни игри против мандатността. Това са същите хора, които някога се възмущаваха от Пиночет, Сомосаили от друг диктатор в региона, прекарали на власт дълги години против народната воля.
Един от новата вълна лидери е боливийският президент Ево Моралес. Миналото лято той си издейства с референдум удължаване на мандата (понеже само един не му стигал, за да оправел всички поразии от миналото). Сега Моралес иска на всяка цена да прокара нов изборен закон, който направо да го бетонира във властта.
И за да успее, държавният глава започна гладна стачка срещу парламента на 9 април. Тя продължава и сега. Президентът сподели, че гладът не го плаши, тъй като някога бил гладувал цели 18 дни в годините, когато оглавяваше профсъюза на кокалерос - производителите на кока. Към него се присъединиха и няколко синдикални лидери.
Моралес гладува в сградата на президентството в Ла Пас и спи върху дюшек на земята в една от стаите. Около него бдят симпатизанти, които дъвчат кока, за да прогонят глада. А отвън демонстрират опозиционери.
Ево Моралес настоява законът да бъде бързо приет. Той вече е частично одобрен и трябваше да бъде изцяло приет на 7 април. Законът предвижда на 6 декември да бъдат проведени президентски и парламентарни избори. Опозицията обаче напусна залата, защото смята, че законът дава прекалено много места за депутати от индианските малцинства, сред които подкрепата за Моралес е почти стопроцентова. Самият президент е от племето аймара.
Все пак управляващите от партията “Движение към социализъм” направиха една отстъпка и се съгласиха да изготвят нови избирателни списъци. Но те настояват за бързо приемане на закона. В събота дори се стигна до бой между депутати от враждуващите страни в парламента.
Западни наблюдатели обаче с основание подозират, че целта на занятието е Ево Моралес да бетонира за дълги години властването си. Той вече си осигури правото да бъде преизбран, което не съществуваше до промяната на боливийската конституция.
Президентът твърди, че му трябват поне десет години, за да оправи “бакиите от миналото”, оставени от предишните корумпирани правителства. Вярно е, че той се ползва с огромна подкрепа най-вече сред индианското население на най-бедната страна в Южна Америка.
Но е вярно също така, че досега единственото, което Моралес постигна при управлението си, е, че и богатите започнаха да обедняват.
Една от първите стъпки на новия президент след встъпването му в длъжност бе национализацията на петролната промишленост. Но това доведе единствено до спад в чуждите инвестиции. Така пострада Боливия, която има най-много залежи от “черно злато”на континента след Венецуела.
Правителството на Ево Моралес реши да прибира парите от доходите на богатите на петрол провинции. Това доведе до бунтове там и най-вече в петролната столица на страната Санта Крус.
Вместо да осигурят откриване на работни места, властите раздават все повече и повече социални помощи. Ясно е до какво води това - само до нежелание да се работи.
Резултатите от всичко това вече личат. И понеже няма как да признаеш грешката, няма нищо по-лесно да обвиниш САЩ и да наречеш опозиционерите фашисти и расисти. Ево Моралес вече изгони един посланик на САЩ.
Боливия все повече заприличва на Чили от времето на Салвадор Алиенде, единодушно смятат анализатори. Разликата е в това, че днес военен преврат е на практика невъзможен.
Времената са съвсем други след края на студената война. Но за съжаление населението на най-бедната страна в Южна Америка вероятно ще продължи да тъне в мизерия.
МОМЧИЛ ИНДЖОВ
