Жан-Клод Юнкер: Ще отделим България от Румъния (обзор)

Мониторингът за Букурещ може да отпадне до 2019 г., справяли се по-добре

Европейската комисия може да прекрати мониторинга на Румъния в областта правосъдие заради постигнатите от нея успехи и да я отдели от България.

Това обяви председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер на съвместна пресконференция с румънския премиер Дачиан Чолош в Брюксел. Юнкер обеща това да стане до края на неговата комисия – 2019 година.

“Ако Румъния продължава да бележи прогрес, по-сериозен от този на нашите български приятели, процесът на мониторинг ще върви към своя край, обяви Юнкер.

“Няма тясна

интимна връзка

между това,

което наричам

рамката на

България

и рамката

на Румъния”,

каза шефът на ЕК.

Румънският премиер от своя страна настоя Еврокомисията да прекрати наблюдението на борбата с корупцията и съдебните реформи, тъй като страната му е изпълнила целите на механизма за сътрудничество и проверка и той на практика се е изчерпал. Той увери, че борбата с корупцията в Румъния ще продължава.

През последните 2 г. Румъния започна разследвания за корупция по високите етажи на властта, които доведоха до обвинения и присъди срещу бивши премиери, висши политици, кметове и бизнесмени. Само за последната година

бяха обвинени

1250 политици

и служители,

обобщи Европейската комисия в последния си доклад за страната, оповестен в края на януари. Сред обвинените бе и бившият премиер Виктор Понта.  В същия документ се обобщава, че замразените активи заради подозрения за корупция в Румъния са достигнали рекордните 452 млн. евро.

“Ще направя всичко, което мога, аз съм убеден в реалния напредък на Румъния”, подчерта Юнкер и допълни, че е много доволен от новото румънско правителство.

В същото време мониторинговият доклад за България, който бе разпространен от Еврокомисията, показа, че страната изостава. Комисията отбелязва, че “бавният напредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност продължава да руши общественото доверие в способността на българските власти да раздават правосъдие”.

Изводите на Европейската комисия за България в последния доклад са, че досега има само ограничен резултат по отношение на крайни присъди в случаите с корупция по високите етажи на властта. Същото се отнася и до организираната престъпност, се казва в документа.

Сегашният премиер на Румъния Дачиан Чолош е бивш европейски комисар. От 2010 до 2014 г. той отговаряше за земеделието в Еврокомисията. През ноември 2015 г.

Чолош състави

кабинет от

технократи

и обяви, че ще управлява една година до редовните парламентарни избори в края на 2016 г. В новия кабинет бяха включени експерти с опит в европейските институции, дипломати и лидери на гражданското общество.

46-годишният Чолош бе назначен от президента Клаус Йоханис на мястото на подалия оставка премиер Виктор Понта. Поводът, който отпуши отдавна събираното обществено недоволство срещу Понта, бе драмата в дискотека в Букурещ, при която загинаха 55 души.

ЕС въведе Механизма за сътрудничество и проверка през 2007 г. като условие за приемането на България и Румъния в съюза, тъй като страните членки смятаха, че те не са достатъчно подготвени в някои области на правосъдието и вътрешните работи. Този мониторинг бе въведен за първи път тогава в историята на съюза. България е наблюдавана по 6 критерия, а Румъния – по 4.

Първоначално Европейската комисия публикуваше доклади за двете страни на всеки 6 месеца, а след това на година. До момента Европейската комисия е публикувала 15 доклада с препоръки и отчет на изпълнението им за двете страни.

Румъния и България бяха приети заедно в ЕС и

досега винаги

бяха разглеждани

в пакет от

европейските

институции,

независимо от това коя от страните в коя област бе по-напред. През годините както европейски служители, така и български политици официално коментираха, че е по-добре двете страни съседки да си помагат и да вървят заедно в ЕС, вместо едната да изостава и да наказват само нея.

При встъпването си в длъжност като председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви, че едно от намеренията му е да премахне мониторинговия механизъм за Румъния и България до края на неговия мандат, ако двете страни се справят добре.

Евроексперти обаче припомнят, че премахването на мониторинга за която и да е от двете страни не може да стане само с решение на Европейската комисия. За това трябва да дадат съгласието си и всичките страни членки, по чието искане всъщност той бе въведен.

През годините мониторинговият механизъм

бе използван като

средство за

натиск за

реформи

в двете държави. Пример за това е членството на двете държави в шенгенската зона, което трябваше да е факт още през 2013 г. ЕК отдавна е заявила, че те изпълняват техническите критерии за членство. То обаче беше отложено безсрочно. Формалното искане бе от страна на Холандия, която заяви, че двете не могат да влязат в зоната, защото все още нямат независима съдебна система. Неофициално тази позиция бе подкрепяна досега и от други страни членки.

Румънски премиери, кметове и прокурори отиват в затвора

Румънската Национална дирекция за антикорупция за 2015 г. е изпратила в съда над 350 дела, в които обвиняемите са почти 1250 души, обобщи мониторинговият доклад на Европейската комисия за страната за 2015 година.

Между обвинените за корупция и злоупотреби са подалият оставка през ноември премиер Виктор Понта, 17 депутати, между които двама бивши министри, други двама бивши министри, конституционен съдия и 4-ма държавни секретари. След публикуването на доклада

падна още една “глава”

- главният прокурор

Тибериу Ницу. Той подаде оставка, след като бе обвинен, че неправомерно използвал ескорт от пътна полиция. Според румънските медии името на Ницу фигурира в делото срещу бившия вицепремиер Габриел Опря като бенефициент на “неправомерни облаги". Според данните Ницу е ползвал пътния ескорт около 500 пъти м.г.

Прокуратурата в Румъния започна наказателно преследване и срещу бившия премиер Виктор Понта още докато той беше на власт. Според обвинението той е заподозрян в измама, пране на пари, конфликт на интереси и укриване на данъци. Престъпленията били извършени, докато имал частна адвокатска практика през 2007-2008 г. През август м.г. прокуратурата запорира жилището на Понта.

Бившият премиер Адриан Нъстасе бе осъден на 2 г. затвор за злоупотреба с 1,5 млн. евро държавни средства за предизборната му кампания през 2004 г. При ареста му през юни 2012 г. той опита да се самоубие, като се простреля във врата. След това бе откаран в болницата в затвора. През 2013 г. бе пуснат предсрочно от затвора. През 2014 г. Върховният касационен съд на Румъния обаче даде окончателно 4 г. затвор на експремиера за корупция. По-късно

Нъстасе бе освободен

след 500 дни в затвора

През последната година в Румъния са обвинени 21 кметове, между които кметът на Букурещ Сорин Опреску, който е под домашен арест. Според прокуратурата в периода 2013 – 2015 г. Опреску взел подкупи от фирми, които сключвали договори с общината. За 2 г. той успял да прибере над 1 млн. евро, като ги рекетирал. През януари бе осъден Мирча Бъсеску, брат на бившия президент Траян Бъсеску, на 4 г. затвор заради търговия с влияние и вземане на подкуп от 250 000 евро.

Миков: Разделянето е оценка за борбата ни с корупцията

Разделянето на Румъния и България за мониторинговия доклад не е знак, а оценка на политиката всички проблеми по борбата с корупцията да се адресират в съдебната власт. Това коментира лидерът на БСП Михаил Миков.

“ЕК ясно казва, че борбата с корупцията трябва да се води на всички равнища”, продължи той.

Председателят на социалистите даде пример с приетия закон за обществените поръчки, който е предпоставка за създаване на корупция и ограничаване на малкия и средния бизнес. Как тогава да се очаква друга оценка за България по темата, попита Миков.

Захариева договори и експерти от ЕК да помагат за реформата в прокуратурата

ДИМИТЪР МАРТИНОВ

Експерти от Еврокомисията ще помагат на България с независимата експертиза за работата на прокуратурата, стана ясно след срещата на правосъдния министър Екатерина Захариева и директора на Службата за подкрепа на структурните реформи към ЕК – Мери Маккарти. Ако се наложи, ще ударят рамо и за изготвянето на новата наказателна политика.

Можете да ни помогнете с експерти в работата по реформата в прокуратурата, казала Захариева и посочила областите, които имат нужда от независим анализ. Сред тях са отчетността, прозрачността и натовареността, както и кариерното развитие, системата за атестиране, обучението и повишаването на квалификацията. Според нея имаме нужда от чужда оценка и за работата на разследващите органи и специализирани структури в прокуратурата.

Обсъдени са и възможностите за помощ при изготвянето на новата наказателна политика и работата на вещите лица по съдебните експертизи.

Маккарти демонстрирала готовност за оказване на нужната помощ, но с уговорката, че ще обсъди набелязаните проблемни области с представителите на страните членки.

Според министър Захариева работата по независимия анализ трябва да започне не по-късно от средата на април т.г. Такъв съгласно правителствената стратегия за съдебна реформа е залегнал като препоръка и в последния доклад на Брюксел от края на януари. До момента експертна помощ беше предложена от Великобритания, Холандия и Германия.

Идеята на правосъдното министерство е всички тези експерти да се обединят и всеки да помогне за дадена сфера.