Ашраф ал Хаджудж се пресели преди няколко месеца от България при родителите си в холандския град Вурден, недалеч от Ротердам. В момента той здраво заляга над езика, по който му предстоят изпити. Миналата седмица палестинецът с българско гражданство обвини Либия в тероризъм срещу себе си и петте наши медсестри, с които бе осъден три пъти на смърт в джамахирията. Той отправи обвиненията в Женева, на международната конференция на ООН за борба с расизма и дискриминацията. Освен това той и сестрите поискаха от Либия да им плати компенсации за прекараните в затвора повече от 8 години.
- Ашраф, какви точно компенсации искате от Либия?- Засега не може да се говори за точна сума. Но точно в този момент Либия компенсира свои граждани, жертви на мъчения. Това е по една инициатива отпреди време на фондация "Кадафи". Доколкото ми е известно, става дума за по 1 милион динара (766 000 долара) на човек. Прочетох го в един добре информиран либийски опозиционен интернет сайт. Това са най-вече политически затворници, които са били хвърлени зад решетките без никакви основания, напълно незаконно. Това се случи и с нас. Но ние говорим за 8 години и половина. Мисля, че сумата, която ще поискаме, ще бъде съобразена и с продължителния ни престой в затвора и трите смъртни присъди, които получихме. При всички положения Либия трябва да плати за ада, който изживяхме, а също и на нашите близки, които изстрадаха всичко заедно с нас. Но все още е рано да се говори за конкретна сума.
- Аз започнах цялата тази работа. Преди повече от година, още през януари 2008 г., подадох жалба в ООН в Женева, в Комисията по човешките права, че съм бил изтезаван в затвора в Либия. Направих го чрез холандската адвокатка Лисбет Зехфелд. Миналата седмица към мене се присъединиха и петте български медсестри. Те също подадоха жалба в Комисията по човешките права в Женева. Г-жа Зехфелд вече изпрати известие миналата седмица до Муамар Кадафи. Тя прати също писма до българския президент Георги Първанов, до френскотго правителство, до Еврокомисията, до държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, до емира на Катар - с една дума, до всички, които по някакъв начин са свързани с нашето освобождаване. Адвокатката ще информира също Африканския съюз и Арабската лига.
- Защо никъде не е споменат д-р Здравко Георгиев - единственият, който отърва смъртната присъда?- Засега още не. Но г-жа Зехфелд търси начин да бъде включен и той. Защото и Здравко е един от нас. Той също прекара дълго време в затвора, макар и само 5 години. Срещу него в началото бяха отправени същите обвинения, които обаче либийските власти бяха принудени да оттеглят. Той също трябва да бъде компенсиран, защото също беше жертва.
- Ще бъде ли депозиран вашият иск в съда?- Разбира се. И то в Международния съд в Хага. Г-жа Зехфелд обеща това. Не знам точно кога ще го направи, но ще стане. Вижте, аз обещавам на всички, че няма да спра. Всички заедно трябва да се изправим срещу либийците, защото сме жертви и освен че трябва да бъдем компенсирани, нашата невиннност окончателно трябва да бъде доказана.
- Процедурата отнема време, но се движи. Знаете, че френски съдия даде ход на делото. Там все още съм сам, но вярвам, че и останалите българи ще се присъединят към мене.
- Мислиш ли, че е възможно да се стигне до удовлетворяване на вашите искове? И как би могло да стане това?- Например чрез преговори. Нали за освобождаването ни бяха водени преговори - тайни, явни, не знам какви още. Сега може да стане същото.
- Смяташ ли, че Либия ще отстъпи и сега?- Ако бъде притисната от целия свободен свят, съм сигурен, че пак ще го направи.
- Защо не? От морална гледна точка и като член на ЕС България би трябвало да ни подкрепи. Защото сме европейски граждани. Да, в един момент ние бяхме принудени да подпишем документ, че няма да съдим Либия или който и да е, свързан с нашия случай. Но нямахме друг избор, защото в противен случай нямаше да излезем на свобода. Затова от юридическа гледна точка тези документи са невалидни. Защото са подписани под заплаха от смърт, а знаете по-добре от мене, че според международното право те не се признават. Така че никой не трябва да казва, че не сме в състояние да осъдим либийското правителство. Ние можем да го направим, защото живеем в свободен свят, в свободни страни. Ние трябва да защитаваме нашите си, европейски стандарти. Защо иначе България, ЕС и САЩ се бориха за нашето освобождаване?
- Кое според тебе е по-важното - финансовата или моралната компенсация?- На първо място трябва да се изчисти нашето добро име. Защото по време на процеса не бяха обвинени само един палестинец и шестима българи. Обвинени бяха всички палестинци и всички българи. По това време бяхме подложени на дискриминация в качеството ни на българи и палестинци. Трябва, разбира се, да говорим и за пари, защото заслужаваме да си подредим съсипания живот. Всеки един от нас бе тотално съсипан, когато бе измъкнат от либийския ад. Всеки от нас сега живее в мизерия. И либийците трябва да платят за собствените си грешки. Не смятате ли, че хора, които са били арестувани, изтезавани, обвинени, осъдени три пъти на смърт и после освободени, би трябвало да си искат правата? Ние сме жертви на фалшив съд. Затова ще се борим за нашата кауза. Аз със сигурност няма да спра. И съм изключително горд от победата ми срещу Либия, която постигнах на 17 април в Женева, на трибуната на ООН. Това е моя морална победа.
