Главата на руската църква има амбицията да обедини православните и да се сближи с католиците
Руският патриарх Кирил пристига на визита в България по случай 140 години от Освобождението. Днес той ще бъде посрещнат на летището от вицепрезидента Илияна Йотова. В събота ще участва в празненствата на Шипка, а в неделя - в обща литургия с патриарх Неофит в храма “Св. Александър Невски” в София. Посещението му е знак, че руската църква иска да заздрави връзките си с българската, обявиха от патриаршията в Москва.
Успоредно с това обаче Кирил, който е известен и като ловък дипломат, вероятно ще обсъди някои от проблемите пред православните църкви, най-вече желанието на македонската, да бъде призната от останалите за автокефална. Българската православна църква вече обяви желанието си да помогне за това на македонците, което срещна отпор от страна на Москва. В присъщия си дипломатичен стил обаче Кирил чрез своя викарий митрополит Иларион предупреди БПЦ, че не е уместно да спомага за разкола. По-правилно е Българската православна църква да подкрепи Сръбската, която е против отделянето на македонската, се чу от Москва.
Гръцката православна църква също е на страната на Белград в този конфликт, а в края на януари патриарх Кирил посети и румънските ни съседи, където отново е поставил въпроса.
Не само засилването на влиянието на Москва над останалите православни църкви е част от външнополитическата програма на руския патриарх. През 2016 г. той
за първи път се
срещна с папата –
след 1000 г. разкол между католици и православни руски патриарх разговаря с католическия си колега. Това стана в Хавана. Очаква се папата да посети и Москва, макар през последната година в отношенията между двете църкви да се наблюдава известен застой. Според някои негови приближени визита на Франциск всъщност едва ли ще има. Преди дни пък Кирил обяви и че се отказва да води преговори за сближаване с протестантските църкви, тъй като “те са пропити от идеите на либерализма и това ги отдалечава от християнството”.
Наричат Кирил църковната ръка на Путин. Всъщност той е противоречива фигура. След избирането му за глава на Руската православна църква през 2009 г. първоначално събуди надежда в другите християнски деноминации, че ще бъде отворен за сближаването им. Смятан бе за по-отворен към западните църкви от своя предшественик Алексий II,
има добро
образование, говори
добре английски
и има голям опит в Световния съвет на църквите. От друга страна, пледира за възстановяването на силна Русия, като патриотизмът му е основан на представата за борбата на двете цивилизации – западната и руската, както и на вярата, че Русия винаги ще има свой път, различен от западните страни.
Кирил е противоречив и в изказванията си. Той смята, че хомосексуалните ще докарат края на света, а руските бомби в Сирия - мира. Въпреки че е духовно лице и пръв християнин в Русия, той
прави впечатление
с изключително
луксозния си начин
на живот
Все още в интернет се разпространява снимката, на която в огледалната повърхност на маса в кабинета му се отразява чисто новият му швейцарски часовник “Брегет” за 30 хиляди евро. Скандалът стана още по-пикантен, след като пресслужбата на православната църква се опита да го изтрие с фотошоп, но отражението в масата си остана. Така в западните медии той все още си е “патриархът с часовника за 30 хил. евро”. Кирил има брониран мерцедес S класа, а за по-дългите разстояния ползва частен самолет.
За това, че политиката на руския патриарх е продължение на политиката на Путин, говори и фактът, че двамата са много близки. И президентът, и патриархът са родом от Петербург. Кирил е роден със светското име Владимир Гундяев на 20 ноември 1946 г. Произхожда от семейство на духовници, което десетилетия наред се бори със съветската власт за запазване на храмовете и религията в Русия. Дядо му, отец Василий Гундяев, се борел активно по съветско време със закриването на храмовете и обновленския разкол. Бил е репресиран и е минал през седем затвора и няколко интернирания. Баща му, свещеник Михаил Гундяев, също бил пламенен вярващ и го интернирали в Колима. Радвал се на голяма любов сред вярващите от Петербург, които масово посещавали неговите проповеди. Бъдещият патриарх
е единственото дете
в училище, което
не е пионерче
След смъртта на Сталин и намаляването на репресиите Владимир Гундяев получава възможност да следва в семинарията. Завършва през 1970 година с пълен отличен.
Кирил прави светкавична кариера - избран е за ректор на Ленинградската семинария, а на 31 г. става архиепископ. Негов духовен баща е Ленинградският митрополит Никодим, от когото попива добрите чувства към католицизма.
Руският патриарх и досега не споделя разпространеното в руската православна църква схващане, че католиците са еретици. Кирил казва освен това, че забраната за съвместни молитви не важи за католиците, а само за православните отцепници.
На 25 февруари 1991 г. получава митрополитски сан. На 6 декември 2008 г. по време на извънредно заседание на синода във връзка със смъртта на патриарх Алексий ІІ митрополит Кирил с тайно гласуване бе избран за местоблюстител на патриаршеския престол. През февруари 2009 г. официално е ръкоположен за патриарх.
Кирил работи за увеличаването на патриаршеските епархии зад граница и от няколко десетки те стават 330.
Създава Световния
руски народен събор
Патриархът на Москва и цяла Русия поддържа и необичайно модерен образ. Пред журналисти той говори за хобитата и диетата си, признава, че поддържа форма със скандинавско ходене. “Старая се да ходя бързо и в същото време да размишлявам за нещо или да говоря по телефона. Препоръчвам го на всички. Сега вече можеш да ходиш с щеки. Знаете, има един нов спорт - nordic walking (скандинавско ходене). Никога не съм се придържал към някакви диети”, казва Кирил.
В същото време патриархът шокира с ултраконсервативни изказвания по някои въпроси.
През ноември миналата година той пророкува идването на апокалипсиса. Вина за това имат хората, които живеят в грях, а този грях се рекламира по най-безсрамен начин в киното и театъра, посочи Кирил.
Една от идеите, които Руската православна църква преследва, е за създаването на панправославен синод, който да обедини всички автокефални църкви. През ноември тази година за освещаването на новопостроена църква в Букурещ, която има амбицията да е най-големият православен храм, за първи път от няколко години помирителна среща ще имат Вселенският патриарх Вартоломей и руският патриарх Кирил. Освен тях в Букурещ ще дойдат и главите на всички останали православни църкви. На нея ще присъства и Българската православна църква, която не посети предишната всеобща среща. На нея отново ще бъде поставен въпросът за съдбата на македонската, но и за съдбата на украинската църква, които в момента се смятат за част от църквите на Сърбия и Русия.
