Тази седмица Еврогрупата ще вземе решение за статута на Гърция след края на спасителната програма, както и за мерките за облекчаване на дълга, се казва в нов доклад на международната консултантска фирма Юрейша груп /Eurasia Group/. В него се прогнозира, че рамката след края на програмата ще бъде по-лесната част на заседанието и ще се състои от "засилен надзор" или някакъв негов вариант за срок от 2-3 години с преглед на всеки три месеца. От друга страна, по-оспорваната част на заседанието ще бъдат преговорите за облекчаване на гръцкия дълг, предаде БТА.
Според прогнозата на Юрейша груп МВФ няма да се включи в текущата програма, но ще участва в дискусиите след август и ще има собствен отделен надзор след спасителната програма. Това ще има много и съществени последствия.
Първо, вече изглежда малко вероятно средствата, които остават в Европейския стабилизационен механизъм (ESМ), да бъдат използвани за пълно изкупуване на кредита от МВФ.
Второ, влиянието на МВФ в преговорите за облекчаване на дълга неизбежно спадна и европейците не се чувстват вече притиснати от анализа на устойчивостта на дълга на МВФ или от нуждата МВФ да провежда собствен анализ. А това ще намали размера на облекчаването на дълга, което ще бъде дадено на Гърция.
Според информации на Юрейша груп Берлин иска да отложи въпроса за гръцкия дълг за още пет години, като остави съответните дискусии за следващия германски парламент и предостави на гръцкото правителство достатъчно ликвидност, за да се подсигури, че няма да има нова криза дотогава.
При това положение мерките за облекчаване на дълга, които ще бъдат дадени на Гърция, няма да бъдат толкова амбициозни, колкото се очакваше първоначално. Според плановете общият резултат от мерките, които ще бъдат одобрени, ще задържи Гърция извън пазарите през следващото десетилетие.
Първата група от мерки засяга печалбите от Програмата за пазарите за ценни книжа (SMP) и Споразумението относно нетните финансови активи (ANFA), тоест изплащането на лихви от Гърция към Европейската централна банка в общ размер от около 4,5 милиарда евро. Те най-вероятно ще бъдат върнати на Гърция, ще й бъдат отпуснати през следващите 3-5 години и ще бъдат обвързани с прилагането на вече договорени реформи.
Вторият пакет от мерки вероятно ще съдържа разсрочване на плащания по заеми от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). Към момента на Атина е дадено разсрочване на тези заеми до 2022 г. С новите мерки е вероятно допълнително разсрочване от 6-7 години.
Трето, Еврогрупата предстои да се споразумее за удължаване на падежите на заемите от EFSF. Доколкото Гърция няма съществени плащания към кредиторите от еврозоната приблизително до 2038 г., вероятно е Еврогрупата да приеме по-голямо удължение с около пет години.
"Френското предложение"
Що се отнася до "френското предложение" за обвързване на облекчаването на дълга с развитието на икономиката, Юрейша груп предвижда, че то засега няма да получи някакво развитие, защото Берлин настоява този механизъм да не бъде автоматичен и иска всяко бъдещо облекчаване на дълга да бъде обвързано с напредъка на реформите. Така заради възраженията на Берлин Еврогрупата ще реши това предложение да бъде приложено, ако изобщо бъде приложено, в по-дългосрочен план след 2028 г.
Накрая, има вероятност някои от неизползваните капитали от Европейския механизъм за стабилност (около 10-12 милиарда евро от общо 25 милиарда) да бъдат дадени на Атина, за да укрепят буфера за ликвидност.