Париж и Берлин ще стиковат позициите си в Брюксел, създават общи гранични региони, търсят общо място в Съвета за сигурност
56 години след подписването на Елисейския договор, с който Конрад Аденауер и Шарл де Гол сложиха край на враждата между страните си и поставиха началото на тясно сътрудничество между Германия и Франция, двете държави сключиха ново споразумение, което да ги сближи още повече. Така нареченият Договор от Аахен ангажира Берлин и Париж да обсъждат и хармонизират занапред военната и европейската си политика. Документът бе подписан от канцлерката Ангела Меркел и президента Емануел Макрон в присъствието на десетки политици от Европа. В залата за короноване в кметството на Аахен пристигнаха председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, председателят на ЕС Доналд Туск, както и румънският президент, който пое ротационното председателство на Евросъвета след Австрия.
Договорът събуди безпокойство в някои от страните-членки особено в Източна Европа, които го тълкуват като опит на Германия и Франция да засилят доминатната си роля в ЕС. „Искаме да дадем импулс на европейското обединение“, опита се да успокои духовете през уикенда канцлерката Меркел.
Документът е от 16 страници и всъщност разширява Елисейския договор от 1956 година. Още Аденаур и Де Гол се ангажират правителствата на двете държави да се срещат на редовни общи заседания, а Париж и Берлин да консултират външната и военната си политика. Започва обменът между френски и немски училища и университети, през който до днес са минали над 2 милиона младежи и се смята за най-големия миграционен поток в Европа след Втората световна война. През 1988 г. към това Хелмут Кол и Франсоа Митеран добавят и споразумение за създаване на общ финансов и икономически съвет, съвет по опазване на околната среда и съвет за културната политика, както и съвет за политиката по отбрана и сигурност.
Договорът от Аахен сега издига това сътрудничество на ново ниво. Германия и Франция се договарят в бъдеще да стиковат и защитават позициите си в Брюксел и преди големи европейски заседания да провеждат консултации на всички нива.
Създава се общо френско-немско икономическо пространство, което постепенно да елиминира бюрократичните бариери между двете страни. За тази цел се създава „Съвет на икономическите експерти“, в който да заседават 10 независими експерта.
Двете страни ще си сътрудничат по-тясно в здравеопазването и в производството на електроавтомобили в граничните райони. Така наречените „евродистрикти“ ще имат и надгранични правни и административни регулации.
Важна точка в договора е тази за военното сътрудничество между двете страни. За първи път Германия и Франция ще развият съвместни правила за оръжейния експорт. Двете страни си гарантират незабавна подкрепа при агресия от трета страна. Германия и Франция ще се стремят и за общо място в Съвета за сигурност на ООН.
За първи път ще се създаде и общ парламент – по 50 депутата от двата парламента ще се събират на заседания веднъж на две години.
Образованието и дипломите на едната страна ще се признават по-лесно в другата. Ще се стимулира изучаването на немски и френски. В граничните региони ще се стимулира двуезичието.
Договорът бе иницииран през 2017 от Макрон, който призова за ново създаване на Европа и знак, който да покаже стабилността й.
Засилването на тясното сътрудничество между Берлин и Париж е остро критикувано от популистите в двете страни. Марин Льо Пен предупреди във видеообръщение, че Макрон е готов да дели членството на Франция в Съвета за сигурност с Германия. А крайнодясната „Алтернатива за Германия“ заяви, че финансовите дупки във Франция ще се запълват с немски пари.