Общо са 1,3 милиона
В Германия бързо се увеличават, в Испания намаляват, във Великобритания трендът се обръща
Това не е първи опит на МВнР да “изчисли” броя на българите в чужбина – преди години те твърдяха, че са 2 милиона. Други държавни ведомства също се включват в жонглирането с числа. През 2015 г. на Световната среща на българските медии в Атина се споменава съвсем друго число – 3,5 милиона българи в чужбина, което число дошло от Агенцията по инвестициите.
В един доклад за сигурността на МС се споменават 3-3,5 милиона. Но “първенец” на всички времена е вече арестуваният шеф на Агенцията за българите в чужбина, който обяви 6-7 милиона българи в чужбина, а после завиши числото до 8-9 милиона.
Подхвърлянето на най-различни числа от най-различни държавни институции е индикация, че
става въпрос
за налучкване
или измислици-премислици. Показателно е, че в нито една от споменатите агенции и ведомства няма нито статистическа служба, нито какъвто и да е капацитет в областта. Ако разбираха от статистика, щяха да осъзнаят следния парадокс: в България живеят 7 милиона, ако в чужбина има още 3 милиона или повече, това означава че
българските
граждани
надхвърлят
10 милиона!
Просто не е възможно, при положение че максимумът е 9 милиона през 1985 г. и оттогава намалява с близо милион, защото раждаемостта е по-ниска от смъртността.
Тогава колко са българите в чужбина? Вместо да гадаем, можем да се обърнем към истински статистически данни от
истински
статистически
служби
Тези служби имат информация от различни източници – не само от преброявания на населението, но и данни от социалните служби, от данъчната администрация, от осигурителните фондове, от общините за адресна регистрация и т.н. Например, ако един българин работи в Германия – за това има данни в немското правителство, ако получава социални помощи – за това също има официални данни, ако има деца или се лекува в болница – това също оставя следа. Въобще най-добрият източник за броя на българите в някоя страна е статистиката на тази страна.
Един източник за преброяванията на населението. Към 2011 г., когато е последното преброяване на населението в България и Европа,
българите в
чужбина са
малко над
1 милион души
Близко е числото на ООН, които събират данни за населението от всички страни в света и ги обобщават на всеки пет години – според ООН българите в чужбина са 1,18 милиона. Но данните на ООН също са по-скоро от преброяване и вече са поостарели. Следващото преброяване ще бъде през 2021 година, но не е нужно да чакаме дотогава.
Много страни, особено в западния свят, имат актуални годишни данни за населението. Европейската статистическа служба Евростат например има данни за българските граждани в 29 европейски страни към януари 2017 година. Някои от националните статистически служби имат и по-нови, към края на 2017 година.
Това, което се вижда от данните, е, че българските граждани в чужбина към 2017 година са около 1,3 милиона души.
Само в седем страни има над 50 хиляди български граждани - Турция, Германия, Испания, Великобритания, Гърция, САЩ и Италия. Общо в тези седем страни има 1,1 милиона българи. Все още най-много са в Турция, където по официални данни има 366 хиляди български граждани, а на второ място се нарежда Германия с 310 хиляди българи, следвана от Испания със 125 хиляди български граждани.
По-интересна е обаче динамиката. Българските граждани в Турция намаляват – с близо 40 хиляди за последните 6 години. Точно обратното се случва с
българите в
Германия,
които бързо се
увеличават
(около 5-6 пъти за последното десетилетие). Една от причините за това е либерализацията на трудовия пазар в Германия за българи, което се случи през 2014 година – поради което тече процес не само на легализация на българи, които вече са в Германия, но и българи от други европейски страни се преместват в немския пазар, където има глад за кадри.
Но дори в Германия се забелязва забавяне на темповете на увеличение на българските мигранти и все повече напускащи страната – през 2017 г. 87 хиляди българи са се преместили в Германия, но 40 хиляди българи са напуснали страната. Много българи циркулират между различни европейски страни.
Испания, която преди десетилетие беше номер едно дестинация за български мигранти,
отдавна отчита
спад –
от 151 хиляди през 2012 г. българите намаляват на 125 хиляди през 2017 година. Испания беше една от първите страни, които позволиха безпрепятствен достъп до пазара на труда за българи още преди десетилетие, но след това икономическата криза силно засегна пазара на труда в страната.
Тежката и дълга икономическа криза в Гърция също оставя страната назад в класацията, въпреки че беше сред най-популярните миграционни дестинации преди десетилетие.
Великобритания също отвори пазара на труда за българи едва през 2014 година и затова след това се забелязва голям растеж – както легализация на българи, които вече са там, така и миграция на нови. Но
заради Брекзит
се забелязва
постепенно
обръщане на
тенденцията
и все повече българи (а и други европейци) започват да напускат Великобритания, а по-малко заминават за там. Този процес ще се задълбочи, особено след март 2019 г., когато се очаква Брекзит, и особено след края на преходния период през 2020 година.
Интересно е, че и в САЩ вече няма особен растеж на българските граждани – те достигнаха пик от 71 хиляди души през 2016 година според американската статистика, но през 2017 леко са намалели до 67 хиляди.
В Италия се отчита съвсем слаб растеж на българските граждани до 59 хиляди, но заради икономическата стагнация темповете са несравними с Германия и вероятно скоро ще се отчете и спад.
