Главният прокурор в
САЩ е и министър
на правосъдието
В САЩ се прави разлика между прокурорите на Съединените щати и окръжните прокурори. Щатските прокурори разследват и представляват САЩ в наказателни производства за нарушаване на федералния закон. Те се назначават от президента с одобрението на Конгреса за срок от 4 г., като е възможно повторно назначаване.
Областните прокурори са отговорни за преследването на престъпления в съответната област, които не са под юрисдикцията на прокуратурата на САЩ или други федерални агенции. Тъй като наказателното правосъдие в САЩ е въпрос на принцип за отделните щати, областните прокурори преследват повечето от наказателните дела. В повечето щати районният прокурор се избира, но има и възможност за назначаване. Министерството на правосъдието е орган на федералното правителство, чиито функции са контрол за изпълнение на законите и осигуряване на честен и безпристрастен съд.
Практически той е адвокат на държавата. Оглавява се от главен прокурор, който се избира от Сената по предложение на президента и член на кабинета. На министерството са подчинени федерални правоохранителни органи като ФБР, Маршалската служба на Съединените щати, Федералната агенция за борба с наркотрафика (DEA) и Федералната агенция по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия (ATF).
Първоначално службата “Главен прокурор” е учредена по силата на Закона за съдебната власт от 1789 г. за едно лице на непълна заетост, но постепенно се разраства с бюрокрацията. В определен период от време главният прокурор е предоставял правни съвети на Конгреса на САЩ, както и на президента, но тази практика се преустановява към 1819 г. поради голямата натовареност.
В СССР бе с голяма власт, днес
в Русия тя обжалва и присъди
В Съветския съюз прокуратурата притежаваше несъразмерно голяма власт. Нейните задължения включваха не само защита на интересите на държавата в наказателното производство, но и контролираше работата на администрацията и съдилищата. По този начин тя бе значително по-силна от съдиите.
След промените тази силна позиция трябваше да се отслаби и балансът в разделението на властите да се върне. Правомощията на прокурора бяха съкратени, правата на подсъдимия в наказателното производство значително се засилиха. Въпреки това руската прокуратура остава несъразмерно силна институция с широки правомощия. Основното оплакване от нея е, че съдиите прилагат решенията на прокурора без коментар.
Оправдателните присъди след повдигане на обвинение са изключение. Броят им се увеличи до известна степен след въвеждането на съдебните заседатели.
От предишните времена е останало и правилото прокуратурата да провежда граждански съдебен процес, когато обвиняемият не е в състояние да упражнява правата си.
Освен това прокуратурата продължава и до днес да може да обжалва окончателна присъда и да повтори процедурата по разследване и повдигане на обвинение. Това е обект на постоянна критика от Европейския съд по правата на човека.
Важна роля в политическия процес в страната играе и Следственият комитет на Руската федерация под ръководството на Александър Бастрикин, създаден през 2007 г., който бе изваден от прокуратурата.
Той разследва предполагаемите престъпления на политически опоненти и се превърна в допълнителен стълб на властта през последните години.
Обвинението в
Германия събира
и доказателства
за невинност
За разлика от България в Германия прокуратурата, макар и йерархично структурирана, не предоставя цялата власт в ръцете на един главен прокурор, а разпределя контрола между прокуратурите в различните провинции. Законът в Германия изисква от прокуратурата да “идентифицира не само обстоятелствата около тежестта, но и обстоятелствата, които могат да доведат до оневиняване или смекчаване на тежестта на обвинението”.
Тъй като прокуратурата в Германия почти
няма собствени органи за
извършване на разследвания,
те се правят от полицията. В рамките на около десет седмици разследването трябва да е готово и документацията по него се предава на прокурора. Той решава дали са необходими още проучвания, дали събраните доказателства стигат за повдигане на обвинение или пък за затваряне на проверката.
Прокуратурата, като изпълнителен орган, е независима от съдилищата и нито е по-висша, нито подчинена на съдиите. За разлика от съдилищата, тя е съставена от държавни чиновници и е йерархично структурирана. Тъй като Германия е федерация, държавните ѝ органи са сложно структурирани. Федералният главен прокурор към Федералния върховен съд е най-висшестоящият прокурорски орган в областта на националната сигурност в Германия. Той
представлява прокуратурата в
случай на тежки престъпления
срещу държавата
- терористични актове, измяна или шпионаж.
Задълженията на федералния главен прокурор също включват преследване на престъпленията по Международния наказателен кодекс. Федералният главен прокурор оглавява федералната прокуратура към Федералния върховен съд. Той ръководи и контролира дейността на федералните прокурори, главните прокурори и по-долустоящите прокурори.
От своя страна дейността на федералния главен прокурор се контролира от федералния министър на правосъдието. Министърът обаче няма правомощия да контролира дейността и да дава указания на прокурорите на федералните провинции.
За наказателното преследване на обикновени престъпления са компетентни прокурорите на федералните провинции. Федералният главен прокурор на федерално равнище и прокурорите на равнище федерални провинции са различни и независими един от друг органи. Няма йерархия между федералното равнище и това на федералните провинции.
Всички 16 федерални провинции имат собствени прокуратури.
Прокурорите са независими
от главния прокурор в Англия
Във Великобритания държавното обвинение са нарича Кралска прокурорска служба. Тя е независим орган, отговорен за повдигане на обвинения по наказателни дела, които се разследват от полицията в Англия и Уелс. Работата ѝ е разделена в 42 прокурорски района, като всеки един се ръководи от старши прокурор.
Формално нейната дейност се наблюдава от главен прокурор, който се назначава от премиера. Той обаче няма право да се меси в пряката работа на прокурорите, които са независими, тъй като е член на правителството.
Неговото основно задължение е да дава правни съвети на кабинета и да отчита свършеното от прокурорската служба пред парламента.
В някои по-специални случаи може да представлява държавата и короната в съда, както и единствен да дава разрешение да се разследват.
Кралската прокуратура има 4 специализирани отделения – за организирана престъпност, за тероризъм, за борба с измамите и за специални престъпления. Освен това поддържа телефонна линия, на която полицаите могат да получат съвет по дадено разследване в извънработно време. Кралските прокурори обаче решават кой случай да стигне до съд и внасят обвинение.
Те имат статут на държавни служители и се назначават с открит конкурс. Кандидатите трябва да са юристи с придобита квалификация в Англия и Уелс и разрешително за практикуване или пък да са вписани в Английската адвокатска колегия, като са преминали задължителен стаж като адвокати.
Президентът на
Италия оглавява
Висшия съдебен съвет
В Италия Върховният касационен съд е този, който се произнася в сферата на наказателното и гражданското право за правилното прилагане на законите от страна на апелативните и на другите съдилища. Шефът на касационния съд е магистрат номер 1 на Италия. Вътре в касационния съд има и Главна прокуратура, която има задачата да изразява мнението си на отделните съдебни секции, преди те да вземат решения.
Главната прокуратура е функционалният, а не йерархичният връх, на териториалните прокуратури. Тя сътрудничи с касационния съд при формулирането на решенията и заключенията, но също и при разрешаването на спорове, свързани с компетентността на различните прокуратури, както и с дисциплинарни действия срещу персонала на магистратурата, и за надзор на дирекция “Антимафия”.
Начело има главен прокурор, който по ранг е вторият магистрат на републиката и той се номинира, подобно на шефовете на съдебните служби, от Висшия съдебен съвет. Министърът на правосъдието трябва да даде съгласието си за избора на съвета, но няма власт нито за предложения, нито за номиниране. Главният прокурор, както и шефът на касационния съд са членове на Висшия съдебен съвет. В йерархията след главния прокурор се нареждат добавен прокурор, на когото главният делегира някои функции, петима главни адвокати и 60 заместници.
В Италия президентът на републиката оглавява Висшия съдебен съвет. Президентът е член на ВСС, така както и председателят на Висшия касационен съд и главният прокурор на Касационния съд. Другите 24 членове се избират – две трети от всички магистрати, а една трета от парламента. Мандатът е 4 г. и след тяхното изтичане съответният магистрат не може да бъде преизбран веднага.
