Юни 2021 г. е четвъртият най-топъл месец в света, вторият най-топъл в Европа и най-топлият в Северна Америка от 1979 г. насам. Това съобщи Симеон Матев, доктор по климатология, асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“.
Юни 2021 г. в глобален мащаб е бил поредният месец над нормата. В Северна Америка ще остане като най-топлият, а в Канада и някои щати на САЩ бяха поставени исторически рекорди на максималните температури. Хелзинки и Москва също имат нови рекорди, докато югозападните и югоизточни части на Европа отчитат близки или поднормени средни температури. Най-аномално студено е било в големи части от Антарктида, където и концентрацията на морски лед е над нормата.
В нашата страна средномесечните температури за юни 2021 г. са около и под нормата за периода 1981 – 2010 г., като по предварителни данни в повечето места отклонението е до 1 °C. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположените автоматични станции, с положителна аномалия се отличават по-голямата част на Северозападна България и централните части на Западна България. Останалата по-голяма част от територията на страната имаше средни юнски температури под нормата, като най-голяма отрицателна аномалия имаха някои райони на Югозападна и Централна България. Интересно е да се отбележи, че първите 20 дни от юни се характеризираха с продължителни поднормени условия, докато последната декада на месеца се открои с много наднормени дни, особено в Западна България, където бяха достигнати дневни максимуми от порядъка на 38, 39 °C.
В Европа средната температура на въздуха за месец юни 2021 г. е с 2 °C по-висока от нормата за периода 1981 – 2010 г., и с 1,5 °C по-висока от нормата за новия климатологичен период 1991 – 2020 г. Тези стойности определят юни 2021 г. като втория най-топъл юни от 1979 г. до днес, пише "Климатека".
Водач в тази класация е 2019 г., а на трето място се намират юни 2020 г. и малко изненадващо – юни 1990 г. Изненадващо, защото обикновено в топ 3 се класират години от 2010 г. насам, докато за годините преди 2000 г. е характерно, че или са близки до нормата, или са преобладаващо под нея. В базата данни от 1979 г. до 2021 г. за юни са отбелязани няколко наднормени юни преди 2000 г., което е изключение от общото правило за поднормени години в края на миналия и наднормени от началото на настоящия век. Т.е. в исторически план, месец юни в Европа е от малкото месеци през годината, които са сравнително балансирани, без големи отклонения, както в положителна, така и в отрицателна посока.
В регионален план в Европа обаче юни 2021 г. е с положителна аномалия за почти цялата територия на континента, като най-наднормени условия е имало в района на Прибалтика и около Колския полуостров. Юни 2021 г. е най-топлият юни за Хелзинки в метеорологичната история на финландската столица. Москва също има нов абсолютен максимум за юни – 34,8 °C, като старият рекорд датира от 1901 г. и е бил 34,7 °C. Три са регионите с поднормени средномесечни температури, макар и с неголяма отрицателна аномалия – Исландия, западната половина на Пиринейския полуостров и Източните Балкани.
Според обобщената информация от европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през юни 2021 г. в глобален план е с 0,39 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период (1981 – 2010 г.) и с 0,21 °C по-топъл по новия климатологичен период 1991 – 2020 г. Юни 2021 г. е на четвърто място в класацията за най-топъл юни от 1979 г. насам. Първи в тази класация е юни от 2019 г., следван от юни 2020 г. и юни 2016 г. Тазгодишният юни е с приблизително еднаква положителна аномалия, както и юни 2018 г. От 2000 г. до днес само през 2000 и 2008 г. юни е бил по-студен от нормата, а най-студеният юни за периода 1979 – 2021 г. е бил този през 1984 г., когато отрицателната аномалия е малко над 0,3 °C.
В регионален план с най-голяма отрицателна аномалия на места и до 8 – 10 °C под норма са били големи площи в Централна и Източна Антарктида. По-студено от нормите, но с по-малка отрицателна аномалия са и някои райони на Централна Азия, Индия, южната половина на Гренландия, Западна Австралия, и някои части на Южна Африка, Южна Америка и около бреговете на залива Хъдсън в Канада. Именно Канада, но югозападните ѝ райони, са били в епицентъра на „горещите“ събития през изминалия месец. Канада заедно със северозападните части на САЩ преживяха историческа гореща вълна, в резултат на което бяха подобрени най-високите температури на Канада и на щатите Вашингтон и Орегон в САЩ. В градчето Литън, Британска Колумбия, Канада бяха отчетени 49,6 °C – абсолютен максимум за Канада, както и за териториите на север от 50 ° северна ширина. В Сиатъл и Портланд, столиците на Вашингтон и Орегон в САЩ, бяха измерени приблизително 43 °C, което ги прави най-високите максимални температури, отчетени в историята на метеорологията за тези градове. Вероятно в десетки метеорологични станции в тези райони също са подобрени абсолютните максимуми и са отбелязани рекорди от най-високата измервана температура за този период, но резултатите ще бъдат отчетени по-късно.
Освен многобройните пожари, са отчетени и множество смъртни случаи, в следствие от горещите вълни, които в резултат от климатичните промени стават все по-чести, продължителни и интензивни. Конкретно тази гореща вълна се случва през последната декада на юни, затова месечната аномалия в района не е със стряскащо големи стойности. Въпреки това, според предварителните данни, юни 2021 г. е най-топлият юни за континента Северна Америка. Голяма положителна месечна аномалия е отчетена и в Източен Сибир. Значително превишение на нормите има отбелязано и в Ирак, Алжир и Тунис.
Температурите над моретата и океаните също са били преобладаващо над нормата, като необичайно висока положителна аномалия е отчетена западно от Южна Африка, където преминава студеното Намибийско течение. С отрицателна аномалия се отличават големи площи от крайбрежните морета на Антарктида, както и Северния Атлантик в умерените ширини. Затихващата Ла Ниня все още оказва охлаждащо влияние за районите около Южния тропик на Тихи океан, но по-скоро неутралната фаза (линкът е към динамична графика, променяща се ежедневно) предполага, че през следващите месеци и в тези райони ще се наблюдава вече положителна аномалия, макар и с малки стойности.
В Арктика площта с морски лед за юни 2021 г. е със 7% по-малко от средната за 1981 – 2010 г. (Фиг. 4.) или с около 0,8 млн. км2 под нея. Тези стойности определят тазгодишния юни на 8-мо място в класацията за най-малка площ покрита с морски лед от 1979 г. насам. Водач в тази класация е юни 2016 г., а годината с най-голяма площ с арктически лед е 1982 г. Трябва да се отбележи, че след 1996 г. няма година с наднормено количество лед.
През юни в Северния ледовит океан продължава интензивното топене на ледената покривка, продиктувано от повишението на температурите на въздуха и по-голямата продължителност на деня. В регионален план има голяма отрицателна аномалия в концентрацията на морски лед в море Лаптеви и обратно – голяма положителна аномалия в съседното Карско море.
В Антарктика през юни 2021 г. обхватът на морския лед е над средните стойности за 1981 – 2010 г. с около 1% или с около 0,2 млн км2. Тазгодишната стойност на антарктичен лед прекъсва 5 поредни години с отрицателни аномалии (Фиг. 5). Интересно е, че годината с най-голяма площ на антарктически лед в базата данни е 2014 г., което е в разрез с „топлите“ събития, случващи се през настоящия век.
През юни 2021 г. в повечето крайбрежни морета на Антарктида се наблюдават концентрации с морски лед над средните, което в синхрон с големите отрицателни аномалии на температурата на въздуха. Изключение правят море на Уедъл и северната част на море на Рос, както беше и през май 2021 г.
Тазгодишният юни ще бъде запомнен в Канада и северозападната част на САЩ с екстремните си горещини. Притеснителното в случая не е, че са поставени рекорди, а самите стойности, до които достига температурата. Температурни стойности от близо 50 °C в Канада доскоро бяха нещо немислимо, но в новата действителност на глобално затопляне и климатични промени се оказва, че това е възможно.
Според анализ на близо 30 учени климатолози, изготвен съвместно с Оксфордския университет, тези стойности са в следствие именно на глобалното затопляне. Според проучването, ако отделянето на парникови газове продължи с настоящите темпове, вероятността за такива горещи вълни нараства с близо 150 пъти. Апелът на тези учени е за незабавни действия в посока ограничаване на парниковите газове.
