Качеството на законите, които се приемат в Народното събрание, в най-добрия случай вероятно би заслужило оценка среден 3. Причините за това са много, но водещи са честите промени и ремонти на важни закони. Така понякога се стига до 30-40 промени в един закон и дори корифеи в правото не могат да им хванат началото и края. Често аматьорски или лобистки амбиции също налагат прекрояване на един или друг закон за сметка на качеството.
С други думи - търси се правопропорционална зависимост между участието на депутатите в пленарните заседания и в комисиите, на които се гледат новите закони.
Ако се тръгне по тази логика, може би най-добре ще бъде депутатите да заседават на сесии (както беше в близкото минало например при социализма) - пролетна и есенна. Това, разбира се, никак няма да се хареса на новите депутати. Затова пък, ако искат да подобрят качеството на законите, нека се допитват повече до експерти и да не разчитат на случайни идеи и хрумвания, които после да се напъват да обличат в законови текстове. И едва ли три заседания седмично в пленарната зала пречат на качеството в работата на депутатите. Причините са другаде, а не в работното време. Ако няма експертиза на високо ниво и по един ден в месеца да заседават депутатите, пак няма да се вдигне качеството на законите.