Владимир Сиркаров: Чакайте до 30% скок на потреблението

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10030550 www.24chasa.bg

Ефектът върху инвестициите обаче може да е незначителен

Един от най-болезнените въпроси пред България е защо продължаваме да сме последни по доходи и стандарт на живот в ЕС и защо догонването на западните ни партньори е толкова бавно и тягостно.

Основната причина е липсата на достатъчно чуждестранни и вътрешни инвестиции, което се дължи на много фактори. От години говорим за нуждата от сериозни реформи в управлението на публичните финанси, енергетиката, здравеопазването и др. Да не говорим за нуждата от много по-ефективна съдебна система и

подобряване на

средата за

правене на

бизнес у нас

Една от най-коментираните теми в общественото пространство е Националният план за възстановяване и устойчивост. Очакванията са много големи, но те трябва да се реализират и на практика. Основните направления в плана са свързани с подкрепа за възстановяването след COVID-19 и допълнителни инвестиции за плавното трансформиране към нисковъглеродна и дигитализирана икономика. Тези процеси със сигурност ще се случат в Европа и е от огромна важност България да не се окаже отново последна по темп и качество на реализиране на тези структурни промени.

Четвъртият вариант на българския План за възстановяване и устойчивост вече е факт. Преди да обърнем внимание на направените промени в него, е много интересно да погледнем оценката на въздействието върху макроикономическите перспективи.

За оценка на ефектите върху икономиката от плана е използван симулационен макроикономически модел, а резултатите са притеснителни. От данните виждаме, че допълнителните средства от плана ще имат незначителен ефект върху инвестициите. В първите три години, от 2021 до 2023 г., те липсват, а в следващите три години са на средно ниво от едва 2 процентни пункта.

В същото време ефектите върху потреблението са огромни. За 2023, 2024 и 2025 г. прогнозите са за допълнителен ръст в потреблението от 25,5, 29,7, 27,9%. Тези данни показват ниска ефективност по линия на създаване на устойчив растеж и високи нива на капиталообразуване. Ниските нива на инвестиции показват, че

частният сектор

очевидно няма

да се включи

активно

в разширяване и надграждане на направените публични инвестиции.

Оценката на въздействието показва голям ръст при потреблението и съответно върху повишаването на БВП.

В същия момент прогнозите за допълнителните ефекти върху инфлацията са изключително скромни – в първите 2 г. няма да има никакво допълнително повишаване на цените, докато в следващите 4 г. стойностите ще са в диапазона 0,1 - 0,2 процентни пункта. Тук възникват въпроси как се абсорбира огромното повишаване на потреблението без никакво влияние върху инфлацията.

Очакванията по линия на плана са големи, но макроикономическите прогнози не показват модел, който ще донесе качествени икономически промени.

Новият вариант на плана очаква политическа подкрепа, за да може да бъде изпратен за одобрение от Брюксел. Най-новата версия показва някои по-сериозни промени, но генералната визия се запазва. Това е съвсем логично с оглед на самото задание и предварително начертаните направления и изисквания от ЕК.

Пълният финансов потенциал на плана е в размер на 21,4 млрд. лв. (13,5 млрд. лева финансиране по МВУ и 7,9 млрд. лева национално съфинансиране).

Към момента виждаме разпределението на 12,6 млрд. лв. от Възстановителния фонд на Европа, като основна тежест има направлението “зелен” преход с 36,8%. Това представлява увеличение от 1,2% спрямо предходния вариант на плана.

Наблюдава се ръст от 1,4% на средствата и при иновациите (Иновативна България), от 26 на 27,4%.

 

Покачването на средствата по тези две направления логично води до намаляване на ресурса по другите две – “Свързана България” и “Справедлива България”. По тях средствата са намалени до 17,8% и 18% от общия ресурс. Тези промени не са изненада с оглед ясните заявки от страна на вицепремиера Атанас Пеканов.

Най-реалистични и в същото време много важни за страната са инвестициите в транспортната свързаност. Там се заделя ресурс от 1,3 млрд. лв. и близо 0,5 млрд. лв. национално съфинансиране.

Акцент ще е развитието на железопътния транспорт както по отношение на подобряване на капиталовата база, така и за цялостна дигитализация на процесите. Това е важен приоритет, защото

железопътният

транспорт е и

един от

най-екологичните

и безопасни начини за превоз. Всъщност насърчаване на използването на железопътния товарен превоз е ключов елемент на политиката на ЕС от много години.

В проекта се предвиждат инвестиции за разширяване на метрото в София, за което се заделя ресурс от 765,5 млн. лв. В същото време четири проекта за изграждане на канализация на територията на Столична община са извадени от плана. Намаляването на общите средства по посока София е за около 200 млн. лв.

Логиката зад подобно решение е свързана със сериозната концентрация на средства в столицата, което пречи за по-сериозна подкрепа към по-изоставащите райони. Според Атанас Пеканов пет от шестте района на страната ни са сред най-бедните в цяла Европа, а в същото време европейското финансиране продължава да се насочва основно към София.

Концептуално погледнато, Пеканов е прав - големият въпрос е в потенциала за реализиране на заложените проекти в по-неразвитите райони – най-вече по линия на административен капацитет и частни инвестиции.

Изготвянето на плана се забави, но от служебния кабинет уверяват, че

България ще се

възползва от

предоставената

възможност

за получаване на префинансиране в размер на 13% до края на настоящата година.

Институциите, които ще ръководят процеса, са ЕК, Министерството на финансите и Министерският съвет. Ключово значение ще има Дирекция “Национален фонд” в Министерството на финансите, която е определена за Координиращо звено за изпълнението и контрола. Изпълнителна агенция “Одит на средствата от ЕС” ще извършва одитната дейност в съответствие с изискванията на Европейската комисия.

Не трябва да очакваме чудеса от този план, но е важно да изискваме и следим за ефективното разпределение на ресурсите. Ефективност, която не виждаме в оценката на въздействието на плана.

  • Е-преброяването като машинния вот - трябва добра разяснителна кампания

    Е-преброяването като машинния вот - трябва добра разяснителна кампания

    Служебният кабинет удължи с 13 дни до 30 септември периода, в който хората могат да се преброят електронно (виж 8-а стр.). Причината - непрекъснатите атаки срещу сървърите на НСИ, които лишиха много хора от възможността да се преброят. Достъпният софтуер за преброяването не трябва да бъде толкова опростен, че да излага на опасност целия процес
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо