Мнозина се питат как се стигна дотам, че само за месец от изборите на 11 юли единомишлениците от партиите на протеста - хората на Слави Трифонов, Христо Иванов и Мая Манолова, успяха да се намразят повече, отколкото преди хейтиха “партиите на статуквото”.
Пуснеш ли веднъж духа на омразата и разделението в обществото - а това се случва през последната година, трудно е да бъде удържан. Особено в епоха, когато социалните мрежи действат като катализатор на страстите.
Проблемът е, че този дух вече броди в законодателната власт (а на фасадата на сградата пише “Съединението прави силата”). Нашите законодатели се обиждат с “болонка”, “свински черва” и “на маймуни ни направихте”, сякаш не е парламент, а зоологическа градина.
И се получава ефект на усилване, защото от парламента партийните страсти се предават към твърдите избиратели.
Градусът на страстите трябва да спадне. Вярно е, че в спора се ражда истината, но не бива да се бъркат споровете по същество с махленските кавги. Парламентът трябва да вземе важни за всички решения, а това не става с горещи партийни страсти, а с поне минимален консенсус.