Проф. дтн инж. Николай Вълканов: И в пандемията увеличихме заплатите с 10%, в минната индустрия средната е 2000 лв.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10092849 www.24chasa.bg

Инвестираме страшно много в техника и технологии, за да останем на пазара. И това ни е богатството, казва председателят на Българската минно-геоложка камара 

 Създадохме минната камара през 1991 г. при стачки и протести на миньорите, за да бъдем посредник в преговорите с властта

- Г-н Вълканов, Българската минно-геоложка камара става на 30 г., вие сте от учредителите ѝ. Защо я създадохте?

- Въпросът е интересен, защото много малко хора помнят какво беше през 1991 г. Тогава минната индустрия беше в колапс, както и по-голямата част от бизнесите в страната. Минните предприятия имаха огромна задлъжнялост към държавата с въвеждането на ДДС, неразплатени сметки един към друг и повечето бяха пред фалит или фалирали. Наложи се да създадем камарата - един орган, който да обединява всички предприятия от отрасъла.

- Спомням си, че имаше стачки, миньори на жълтите павета.

- Тогава имаше стачки, миньори на протест, отрасълът беше в колапс. Тогава със синдикатите от “Подкрепа” и КНСБ създадохме общи комитети, общи колективи и стигнахме до разбирателство с правителството и стачките спряха.

- Оттогава ли е този атавистичен страх у политиците от протестиращи миньори?

- Миньорите са дисциплинирани хора, с много силно чувство за самосъхранение и за съхранение на бизнеса. Да, така беше и оттогава се знае, че миньорите са силно ядро, все пак пряко работещите в отрасъла са около 30 000, с тези, чийто бизнес е свързан с минния отрасъл, стават над 130 хил., това е една огромна армия, която разчита да си получава заплатите от добива на полезни изкопаеми.

- Смятате ли, че времето на 1991 г. по нещо наподобява сегашния период на политическа нестабилност и бъркотия?

- Не, няма паралели, няма допирни точки между онези години и сега.

На нас политическата бъркотия не ни влияе пряко. На нас ни влияе това, което свършихме през годините, а то е, че през 2015 г. се изработи Стратегия за развитие на отрасъла, приехме Закон за подземните богатства миналата година, има редица изготвени държавни документи, които регулират нашия бизнес. Ние зависим предимно от цените на металите на борсите, от собствената си организация, от собствените си инвестиции. В държавата тези бъркотии са временни, винаги ги е имало, да си спомним 2003-а, края на 2006 г. Винаги е имало тежки моменти в държавата, но за нас е важно, че успяхме в тези години да направим законодателни инициативи и да решим добивния отрасъл дългосрочно.

- Как се чувства индустрията в такива времена? Дори има шеговита теза, че е по-свободна и независима и постига растеж.

- В годините е имало много случаи като днешния, това е нормално. Има си парламент, който работи, важното е да имат законодателна инициатива, а не само да се разправят. Много важно е да бъдат направени промени в бюджета, които са изключително важни за бизнеса, смятам, че ще го направят следващата седмица.

- Финансовият министър каза в Министерския съвет, че ако не се актуализира бюджетът, няма да има пари за мярката 60/40 за бизнеса.

- Правилно казва човекът. Не само за бизнеса, много неща има, които се очаква да се случат. Виждаме ръста на заболелите, явно е започнала 4-а вълна на COVID, затова се налага да се преразгледа бюджетът, средства има, но трябва актуализация, за да могат да се харчат. Мярката 60/40 е изключително важна и аз като зам.-председател на КРИБ и председател на камарата казвам, че държим това да се случи. Затова в момента трябва да вървим към продължаването ѝ, осигуряване на средствата за медиците, за пенсионерите. Има доста неща, които трябва да се случат, и разчитаме на отговорността на парламента, за да не ни карат да се намесваме и ние, работодателите.

- Минаха три вълни на COVID, влизаме в четвъртата. Как минните предприятия преживяха COVID пандемията?

- Изключително тежка беше ситуацията, но успяхме да се мобилизираме навреме, създадохме условията, поставени от националния щаб за мерките – маски, разстояния, давахме суха храна. Поставихме дезинфектанти, намалихме броя на смените, намалихме работното време, увеличихме сменността. Подходихме много правилно към ситуацията и никъде в нашите минни предприятия нямаше масови заболявания. По-важното е, че нашите компании – “Минстрой”, “Челопеч”, “Асарел Медет”, “Елаците мед”, дадоха огромен ресурс от 5-6 млн. лв. на държавата с плащане на самолети от Китай, за оборудване на болници. Ние спонсорирахме държавни и общински болници за справяне с пандемията.

- Как се отрази тя на нивата на производство, на пазарите?

- 2020 г. започна тежко, цените паднаха драстично, след това обаче минни предприятия в света затвориха и това помогна на нас, които работим, тъй като се вдигнаха цените. Това стана в последното тримесечие на 2020 г. и началото на 2021 г., ние продължихме да работим. Преживяхме тази вълна, сега да видим четвъртата как ще се отрази.

- Подготвяте ли се за поредната есенна вълна?

- Готови сме, организация имаме, средства имаме, по места болничните заведения са оборудвани, постарали сме се да помогнем. В болниците в Златоград, Мадан, Пирдоп, Челопеч, Панагюрище сме се постарали да има добро медицинско обслужване. Знаете, че в Панагюрище тя е на “Асарел”.

- Ако трябва да анализирате резултатите на индустрията за полугодието на тази и за миналата година, какво ще кажете?

- При нас добивът не е намалявал нито миналата година, нито в първото тримесечие на тази. Винаги имаме увеличение на показателите, но зависим от цената на борсата. И миналата година, когато тя беше ниска, изпълнявахме производството си, но не се получават същите пари. В края на миналата година цените започнаха да се увеличават и това се отразява положително.

- В месеците на оживление какво показват пазарите? Забогатяхте ли като индустрия?

- Когато сме обеднели миналата година, тази година, ако сме направили малко повече приходи, поддържаме ниво, не можем да кажем, че сме забогатели, тъй като това е невъзможно. Плюс това ние инвестираме страшно много в техника и в технология. Днес нашата индустрия няма нищо общо с индустрията от 1991 г., дори няма нищо общо с това, което беше през 1999 г., инвестициите за тези последни 10 г. са над 7-8 млрд. лв.

Нашето забогатяване е в техника и в технологии, защото така поддържаме работата на нашите предприятия. В България сме с бедни минерали, съдържанието на мед в Панагюрище или в “Елаците мед” е 0,18%. За да се постигнат добри резултати, трябва да се преработят милиони тонове, а това е разход. Същото е за подземните богатства, ние понякога работим с 3-4% съдържание на метали, по света има 14, 15, 20%. В България са находища с бедно съдържание на метали в рудата и извличането им става с нови технологии, иновации, машини.

Под земята днес работим с машини, пробиваме, товарим камиони, като един малък град е. Същото важи и за откритите рудници – “Елаците”, “Асарел-Медет”, те също влизат в дълбочина и това изисква огромни разходи. Ще продължа по- нататък защо не можем да забогатеем. През това време цената на електроенергията се увеличи 2-3 пъти, а ние сме енергоемки предприятия. Природният газ поскъпна, увеличиха се цените на металите, които ние купуваме, на всички материали, които ползваме. Ние качваме добива, но много се увеличават разходите. По едно споразумение, което имаме със синдикатите, всяка година увеличаваме заплатите с 10%.

- И в пандемията ли? Кажете колко е средната заплата.

- Да, спазихме го споразумението, увеличихме заплатите въпреки пандемията. Средната заплата за отрасъла е 24 000 лв. на година. Тя е от първите три – там се състезаваме с IT специалистите и международния транспорт, те са на първите две места. Другото важно е, че осигуряваме хората върху цялата заплата, реално. Така всички те с високите заплати, когато излизат, са с високи пенсии.

- Как издържате на увеличените цени на ток и на природен газ?

- На 4 август стигна 330 лв. на мвтч токът, ужасяващо е. Преди една година беше 100 лв., а ние сме енергоемки предприятия. КЦМ - Пловдив или “Аурубис” преработват нашия материал. Ето, КЦМ няколко пъти спира, пуска, старае се да спазва международни договори. Трябва да подчертая обаче, че премиерът Стефан Янев направи среща с работодателските организации, взехме мерки, той добре “хвана” въпроса. И вече 5-6 дни има намаление на цената на едро - вярно, не толкова, колкото очаквахме. Трябва обаче да кажем защо се случи?

- Защо?

- Защото преди правителството да встъпи в длъжност на 12 май, Електроенергийният системен оператор направи присъединяване с пазарите на Гърция, което беше пагубно. Нека някой да отговори на този въпрос. И още - защо “Мариците” не работеха? Има и много други неща, но въпросът е защо и кой? Това, което се случи в края на юли и в началото на август, е чист саботаж. Няма как по друг начин да определим цената от 400 лв. за мегаватчас, когато в Германия е 100 евро, цените в Западна Европа са с 30 до 50% по-ниски, имаме справки ден по ден колко е в България и в Гърция.

Нека на някого да му бъдат опънати ушите защо направи това свързване с Гърция. Предупреждавахме няколко пъти да се направи заедно с обединението с Румъния, за да се свържем със Западна Европа, а не първо с най-скъпия пазар, но никой не ни чу. 

- Каква ви е средносрочната прогноза за развитието на минно-добивната индустрия - растеж или свиване?

- Цените на металите са една синусоида, от 30-40 г. съм в този бизнес. Те вървят нагоре, задържат се малко и слизат ниско долу и след това пак нагоре. И ние какво правим – когато цените са нагоре, инвестираме страшно много, за да можем, когато цените паднат, да поддържаме с малко инвестиции и малко материали високите заплати и осигуровки и така се справяме. Човечеството гони 10 млрд., всичко, което е около нас, се прави от метали. Няма как да намалее производството.

- В тази среда, в която сме от две години, има ли възможност за инвестиции?

- Продължаваме да инвестираме, защото без инвестиции не може да си добър днес. Цените – високи, ниски, се сменят непрекъснато. Трябва да работиш с много висока производителност и ако нямаш технология и машини, не можеш да осигуриш тази производителност, която да те остави на пазара. През 90-те години много предприятия фалираха, защото нямаха нито технология, нито производителност. Днес е на светлинни години различно.

- “Минстрой” инвестира и в Северна Македония, как се отразява на бизнеса ви политиката и студените отношения с България?

- Аз съм от малкото хора, които работят от 90-те години в Македония, имали сме рудници, създавали сме рудници, инвестирали сме в други сфери. В момента имаме 1500 работници, радваме се на отлично отношение на македонското правителство към българските инвеститори, както към чуждестранните. Но е важно да се знае, че към българските инвеститори кабинетът се отнася с подобаващо уважение. Преди няколко месеца премиерът Заев дойде в нашите рудници с почти целия екип министри да изкаже благодарност към “Минстрой”, че сме от най-големите инвеститори и данъкоплатци и с най-високи заплати в Северна Македония. Когато работиш честно и почтено, когато създаваш индустрия, това се оценява. При нас няма напрежение вследствие на отношенията между Северна Македония и България.

- Европа влиза в зелен преход, който няма как да не се отрази и на минната индустрия. Какви виждания има камарата за комплекса “Марица-изток”, защото там, а и в другите въглищни региони времето за сериозни и тежки решения като че наближава?

- За тази тема мога да говоря три дни и нощи. Ние се готвим за това нещо. В нашите предприятия, които преработват минералните суровини, отдавна сме готови, ние не отделяме въглероден двуокис и други вредни газове, стараем се в хвостохранилищата да изтичат минимално опасни минерали. Друго, което ни е приоритет, са мини “Марица-изток” и осигуряване на въглища и производство на електроенергия, все пак 46% от електроенергията на България се добива в Маришкия басейн. Непострояването на АЕЦ “Белене” в годините е недалновидно решение и груба грешка на поредица правителства. Площадката беше подготвена, реакторите бяха доставени, кредит беше намерен. През 2014 г. трябваше да работи с 2000 мегавата.

- В тежкия преход, който предстои, ще трябва да се затварят мините, нали?

- Мините сигурно ще бъдат затворени в прехода, тъй като тецовете могат да се преустроят да работят на газ, газопровод минава на 20 км от тях. Иначе, ако спрем тези централи при 46% ток, който те произвеждат, какво правим? От 2005 г. досега всички повториха една и съща грешка – да няма АЕЦ “Белене”.

Няма я, но енергийната система е в колапс. Виждате високите цени на държавната “Марица-изток 2”, на американските централи. Защото въглищата са евтини, но енергията е скъпа.

- Участвахте ли в разработването на плана за справедлив преход, в плана за възстановяване и устойчивост?

- Бяхме питани и сме давали становища, казвали сме къде, как и в какво да се насочат средства. Ако бъде приет от парламента и изпратен в Брюксел, ние, като индустрия, ще бъдем доволни.

- Строят ли предприятията ви фотоволтаични централи, предвиждате ли и инсталации за водород? Или това е все още в сферата на намеренията, защото май сметките при водорода засега не излизат.

- Доста от предприятията в добивната индустрия са инвестирали в зелена енергия, във фотоволтаици, във вецове. В плана ще бъде записано, че ще има субсидиране на зелена енергия, а ние сме най-подготвени, тъй като терените в минната индустрия са индустриални, не се налага смяна на предназначението, имаме си подстанции, така че най-лесно при нас могат да бъдат изградени мощности от заместваща енергия. Ако подпомагането е 60%, инвестициите ще са за стотици милиони евро. Да не забравяме, че в района на Златоград има гореща минерална вода над 100 градуса, която е подходяща за производство на електроенергия от геотермална централа. Ако има субсидиране, бъдете сигурни, че това ще се случи.

- В плана за възстановяване има проект за геотермални мощности.

- Това е по наше настояване и по мое лично.

- Какви възможности има България да добива метали, които да участват в тази зелена революция? Освен медта имаме ли други “съкровища” като редките метали?

- Без метали производството на каквото и да било не може да стане. Зелените автомобили са с батерии, в които има метали. Голям е делът на минната индустрия в развитие, в екология, във всичко. И ние имаме още полезни изкопаеми, които не успяхме да разработим – имаме волфрам, молибден. Но когато тръгнеш да правиш концесиониране, местното население скача, подтиквано от хора с други интереси. В последните 10 г. освен Ада тепе, където е “Дънди прешъс”, други находища не са давани на концесия.

Имаме редки метали, които са нужни, даже Европа беше стигнала дотам да субсидира производството на волфрам. Цялата нова индустрия - компютри, технологии, без тези редки метали не може да се прави. Други страни ги разработват, ние – не.

- Волфрама го имаме в района на Велинград, но хората не искат производството му от опасения, че ще засегне туризма им.

- Точно така. Това е криворазбраната цивилизация. Един политик тогава категорично каза, че докато е на власт, няма да разреши да се разработва находището. Днес никой не може да се сети за него, остава, което е свършил.

- Какво стана с проучването за съхраняване на въглероден диоксид, в което и камарата участва?

- Рано е да говорим по тази тема, работим, но не искам да казвам неща, преди да са завършили.

- Имаше реакции срещу това проучване.

- Точно затова не искам да коментирам.

- Какъв е напредъкът с осигуряване на кадри? Какво се случва със заплащането във вашия сектор?

- Това е любима тема, по която работим. Когато преди 3-4 години се заговори в България за дуално обучение, ние го правехме.

Имаме над 300 ученици в Мадан, Панагюрище, Пирдоп, ние не се готвим за дуално обучение, реално го правим. Същото важи и за Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”, даваме стипендии, хубавото е, че когато в настоятелството на университета влизат представители на водещите компании, като “Асарел”, “Дънди прешъс Металс Челопеч”, “Минстрой”, тези хора много добре знаят от какво има нужда университетът. И ние правим зали, купуваме техника и технологии, осигуряваме стажантски програми. В момента в Златоград са 30 студенти от университета. Когато се грижиш за създаването на хората, те разбират това и се връщат към този бизнес. Затова нямаме дефицит, не казваме – много мозъци изтичат. Имаме достатъчно инженери във всички области и всякакви други специалисти. Нямам текучество на работници и служители. Резултат е от високите заплати и осигуровки, добри условия за работа, добри технологии, подготовка на средния ешелон, на висшите кадри, от отношението към тях, отглеждането им. Няма друг отрасъл в България, който може да го каже толкова категорично и ясно, колкото минният.

- Това ли е един от резултатите от създаването на минната камара?

- Разбира се. Минно-геоложката камара е институция. Не мога да не спомена името на проф. Лъчезар Цоцорков, който, за съжаление, не е между нас, но той е един от учредителите. Тогава се събрахме 4-5 човека, намерихме още 5-6, станахме 11. Проф. Цоцорков дълго време беше председател на камарата. Трябва да подчертая неговия голям принос в създаването на Българската минно-геоложка камара. Тя затова е създадена, да бъде институция, която може да се яви на разговор с правителство, с други организации, с работодателите, да участва равнопоставено във вземането на важни решения.

CV

Проф. дтн инж. Николай Вълканов е втори мандат председател на Българската минно-геоложка камара, зам.-председател е на КРИБ. Председател е на съвета на директорите на “Минстрой Холдинг” АД. Почетен професор на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”.

  • Щадящи тестове - решение за малките ученици

    Щадящи тестове - решение за малките ученици

    Родителите с основание искат децата им да ходят присъствено на училище. Най-малкото защото преподаването в клас е най-доброто, особено когато говорим за най-малките. А и защото форматът с онлайн уроците, продължаващ вече почти 2 години, не им дава гаранция, че уроците са добре разбрани и усвоени. От друга страна обаче
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо