Росен Йорданов: Каузата на протеста беше, че можем да живеем по-добре заедно, а не да се мразим по-силно

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10099258 www.24chasa.bg

Заради липса на боен опит Радев може да загуби изборите

- Г-н Йорданов, как ще коментирате тона и изразните средства, с които депутатите водят своя парламентарен дебат?

- Те стават все по-красноречиви и изглежда, че не се налага да тълкуваме невербалното им поведение, то е очевидно, а  по-скоро вербалното, защото е наситено с манупулации и откровени лъжи, които разкриват и някои личностни дефицити. Това, което се случва, не е изненада за онези анализатори, които са заложили на устойчивите и надеждните критерии за преценка на ситуацията.

В този смисъл всички очаквания за разбирателство и съставяне на кабинет бяха по-скоро или проекции от типа “параноя на желанието”, или тип “съветване през медиите”, т.е. апели за тези, които много искаха да се сбъднат неверните им прогнози от миналото лято за протестни “вълни” и “цунамита”. Твърдя, че това са хората, които надцениха “бала” на обществените вълнения, а също и погрешно ги интерпретираха като “революционен подем” вместо като желание за еволюционна промяна – надграждане и оптимизиране.

“Цунамито”, което на някои “анализатори” им се привижаше като “9 бала” и непрекъснато обясняваха какво искали “хората”, се оказа вълничка, която не достига дори за елементарно мнозинство от 121 депутати!

Точно преди година казах, че протестът се развива по познат, самопровалящ се начин именно защото не бяха разчетени правилно протестните искания. Протестиращите не бяха тъждествено понятие на протеста! Протестът имаше много по-широка и обединяваща идея и кауза, а именно, че можем да живеем по-добре заедно. А не да се мразим по-силно и да “изчегъртаме” едни, за да седнат други!

“Партиите на протеста” обаче умишлено предефинираха в свой интерес целите и те станаха невъзможни за постигане, защото бяха хем нереалистични, хем противоречиви, а дори и откровено егоцентрични.

Затова този провал беше неизбежен за партиите на изборите, а сега и за обществото.

Властта покварява и прави хората изкушени да “раздуят” нормалните граници на самооценката си. Виждаме много нови и стари лица в парламента, “предозирали със самочувствие”. Първото, което направиха, е да си организират временно комисии, в които, забележете, те са били главни действащи лица. Независимо от витиеватите и “обществено значими” аргументи за създаването им, става дума за обикновен нарцисизъм, който трябва да създаде епичност на делата им и да ги възвеличи в очите на аудиторията. Мая Манолова си поиска комисия, Христо Иванов и той, а Хаджигенов не остана по-назад от тях! Едва днес, месец и половина след изборите, се захванаха да създават комисии, които наистина са важни за обществото.

Питате какво чуваме от парламентарната трубуна - още от същото, дори в повече, защото някои от “видните оратори” ги бяхме позабравили. От г-жа Манолова и г-жа Дончева чуваме до болка познати фрази, изрази и маниери, които водят само до едно - недиалогичност, конфликти и напрежение. Особено при г-жа Манолова, която оперира с 30-35 изпразнени от съдържание и смисъл думи, които превърта в различна конфигурация, в зависимост от темата.

Също така всичко е много “искрено и лично”, всички са много вулнерабилни - т.е. тънкообидни на народен език, което много личи в “дуела” между ДБ, ДПС и ИТН, колкото и да изглежда дълбоко задкулисно.

Казано накратко – “видните” ни избраници, особено гореспоменатите, занимават народа със себе си, вместо да се занимават с народните дела и проблеми!

- А как ще коментирате, че Татяна Дончева беше наречена “грозна”, а Ива Митева “пудел на сценаристи”?

- Това е израз на неумение да се влезе адекватно в роля. Ролята на депутат, за да бъде изпълнена със съдържание, трябва да я поеме личност, която би била достатъчно резистентна на властовите изкушения.

Това става, когато човек има зряла и адекватна самооценка, базирана на реални дела, отговарящи на възможностите амбиции и разумна оценка на обратната връзка. Ако самооценката е базирана на чувство за малоценност или компенсаторно завишена и сте свидетели на подобни реакции и действия, бъдете сигурни, че каквото и колкото и да говорят, тези хора не са отишли и няма да да свършат обществено-полезна работа, те заблуждават себе си, заблуждават и вас. Защото вътрешно те преживяват тази роля като своеобразен нарцистичен триумф, който ги тласка към това да хиперболизират както своите способности, така и потенциалите си да влияят на околните, своите интелектуални и морални качества. Това допълнително ги тласка да бъдат уязвими, респективно “по-безкомпромисни” както в интелектуално, така и в морално отношение.

Да преживяват перманентно нарцистични фрустрации дори по незначителни поводи. Това несъзнателно мотивира тази “непримирима борбеност” и желание да си в постоянен режим на вербална “бойна готовност” – защото за тези хора всичко е много, много лично, а страхът от компрометиране на нереалистично завишената самооценка е все по голям.

Затова се разменят такива грозни реплики, които съм убеден, че авторите им са намирали първоначално за много оригинални!

Постоянно ставаме свидетели, особено често в миналия и този парламент, как ораторите сякаш се опияняват от някакви свои “оригинални” сравнения, метафори, алегории и евфемизми в изказванията си.

Много от депутатите се изказват просто защото си мислят, че им е  хрумнала някаква много “креативна” мисъл, и искат да я споделят с колегите си и зрителите. Не защото това ще е полезно за диалога, ще свърши някаква работа, а просто за да се изявят.

- Кои са депутатите, които се опияняват от някои свои “оригинални” идеи?

- Обърнете внимание как се обръщат към видния борец за свободи и правдини г-н Хаджигенов. Самите журналисти започнахте да го наричате “адвокат Хаджигенов”. Ако адвокат е станало нещо като благородническа титла или вече е малкото му име, вероятно става дума за суета.

Подобен синдром се забелязва и при Тошко Йорданов и други словоблудстващи депутати, които излизаха да се изказват на трибуната така, сякаш люпят семки и се заяждат на дребно като едно време запалянковците в градинката пред Централна баня. Там се събираха запалянковци, които в стил словесен кеч обсъждаха изминалия кръг в първенството. Горе-долу на това ниво се простират дебатите в парламента. Явно е заразно, щом и новата зам.-председателка на парламента от ГЕРБ се изяви в подобна светлина.

- А освен безумния начин на общуване и говорене големият проблем не е ли всъщност какво прави този парламент?

- Да, по-важното е, че от самото начало на 46-ия парламент стана пределно и болезнено ясно, че въпросните хора наистина имат доста лицемерни подбуди.

Вижте какви безумни временни комисии се създадоха! Тези претоплени манджи с протестите, тази откровена лицемерна загриженост и възмущение, която тече.

Сякаш не знаем, че на всеки протест не само у нас, но и по света винаги има полицаи, на които не им издържат нервите, и също така винаги има анархисти, обикновени комплексари и откачалки, както и платени провокатори, които си търсят повод да създават безредици.

Громят се полицаите, добре! Възмущение, призиви “Не” на насилието” и “Да” на законността”, добре! Но как така се забравят с лекота големи пасажи от цялата история!? Нима сякаш господата Хаджигенов, Бабикян и известният със своето некултурно отношение към културното наследство и настоящ културен министър Минеков не изнасяха ковчези, не хвърляха риби, павета, домати и прочее, също че на няколко пъти бяха бити случайни граждани, а и фактът, че протестът седмици наред беше незаконен. Нещата се представят тенденциозно, манипулативно и фалшиво. Цялото това лицемерие, което се случва, очевидно е, че ни подготвя за предизборна кампания. Защото за все повече хора става видно, че тези хора нито имат способностите, нито куража, нито желанието да управляват.

- А каква беше тогава целта на тези политици, за които вие твърдите, че нито са имали способността, нито желанието да управляват?

- Ако мислим през модела на Ерик Берн - “Игрите, които играят хората”, нещата са елементарни. Слави Трифинов от самото начало не желаеше да управлява, при все че той отдавна дава признаци за наличие на “месиански комплекс” и вероятно е вярвал, а може би все още вярва, че е призван да направи нещо голямо “в полза роду”. От друга страна, вглеждайки се дълбоко в себе си, колебанието му е било на същата висота, давайки си сметка, че с този резултат няма как да увлече целия народ.

Не допускам самочувствието му да е дотолкова раздуто, че да е вярвал някога истински в пълния си успех въпреки пълните стадиони преди години.

Така че едноличното управление като опция вероятно е вълнувало фантазиите му, но едва ли е бил уверен, че то ще се осъществи. Още при първите негативни реакции, като добър бизнесмен. Слави разбра в какво се е забъркал и се уплаши. И за да излезе героично, в свой стил, от ситуацията, започна да говори едно, но да прави друго, панически минирайки всякакви възможности да поеме отговорността за управлението. Мисля, че ДБ сякаш предусетиха тази негова вътрешна дилема и се заеха да му помагат, водени от сходни, но също така различни мотиви.

Тези интелигентни, модерни, морално извисени хора, от една страна, подозирайки или надявайки се да подобрят, макар и с не много, резултата си на следващи избори, решиха, че си струва да протакат с ангажиментите за управление в рамките на 46-ия парламент, и тестваха ИТН с дискретни форми на изнудване, вероятно допускайки, че г-н Трифонов и компания ще реагират отрицателно. И очевидно познаха. От друга страна, осъзнавайки собствената си елитарна претенция, знаят, че тяхната популярност има електорален предел, който самите те не желаят да преминат, защото това ще ги застраши имиджово и като идентичност на “градска десница”.

В този смисъл, те осъзнават, че с фейсбук демокрация трудно могат да спечелят изборите и в крайна сметка едва ли ще бъдат нещо повече от това да са нечия коалиционна патерица. Това, което могат обаче, е да изнудват големите за по-голям дял, отколкото тяхната електорална тежест им позволява. Това е тяхната игра. Те говорят за решаване на стратегически проблеми, изискващи огромни мнозинства, но на практика се държат сепаратистки. Това ме кара да се съмнявам в искреността и във възможностите им!

Мая Манолова и звездното “отровно трио” също така много добре си дават сметка, като се погледнат в огледалото насаме, че едва ли могат да постигнат нещо с два пълни стадиона избиратели.

Към тази група причислявам и обитателя на “Дондуков” 2. И той с вдигнатия юмрук вече усеща, че ще му се наложи да излезе от ролята на пристрастен и ехиден коментатор и да слезе на терена на управлението и реалните отговорности, особено след като толкова упорито отказваше и продължава да отказва да си върши коректно, смислено и законосъобразно да изпълнява ролята си на президент.

- А как ще коментирате това, че Слави Трифонов и ИТН нападнаха 2-ма от министрите от служебния кабинет, избран от президента, а в същото време подкрепиха Румен Радев за втори мандат?

- Трифонов е човек без елементарен политически опит. Той няма никакъв досег с държавна и административна работа и нещо различно от шоубизнес. Той показа изключително аматьорско отношение към политиката. Пълен качамак е от англосаксонска и от европейски правни и политически идеи. Той няма никаква представа как функционира държавата, как работят системите на МВР, на здравеопазването, на правосъдието и т.н. А още по-малко разбира от психология и от хора.

По същите критерии прогнозирам, макар и за мнозина да е шокиращо, че след президентските избори Румен Радев няма да е щастлив въпреки “отличните му социологически позиции”. Защо мисля така - защото стъпвам на реални факти и действия. Той е генерал, но не е водил нито една битка. Опитът му е от казармата, където е ръководил, при това не много успешно, ВВС, като се има предвид състоянието на военновъздушните ни сили. На предните избори спечели “подарена” победа, защото срещу него беше изправен кандидат, който е неизбираем. (Цецка Цачева - б.р.)

Радев не е водил нито една истинска професионална или политическа битка. На изборите ще се сблъска за пръв път в сериозна борба. Подозирам, че опонентът му няма да е тяснопартиен и едва ли ще остави безразлични мнозинството от десните избиратели. В това първо истинско политическо изпитание, макар и да влиза с много добри тактически позиции, липсата на реален боен опит, това да си печелил и губил, за да можеш да анализираш и коригираш грешките си, както и липсата на “буфери и барикади”, зад които да се скрие, определено не работи в негова полза. Така очертаният контекст и при тези налични дефицити ме карат да мисля, че ще му изиграят много лоша шега.

  • И все пак, политици, дневният ред на хората е по-важен

    И все пак, политици, дневният ред на хората е по-важен

    За последно тази година откриваме парламент - трети нов поред. Хубави приказки се казаха, както му е редът, чудесни пожелания и обещания се чуха, както сме свикнали. Въпросът е с какво ще се захванат депутатите и каква ще я свършат. Разбира се, тяхна е задачата да гледат отвисоко народните работи, да кроят стратегии и перспективи за светлото
  • Задава ли се най-лявопопулисткото управление на прехода?

    Задава ли се най-лявопопулисткото управление на прехода?

    - Горещо призовавам да не се харчат никакви милиарди в края на годината - "Те ги вдигат, аз ги плащам" ли е предложението за космическа минимална пенсия - Който предложи популистко харчене, приема се веднага, а ако някой загатне наченки на реформи, сам се отказва Следя преговорите за съставяне на правителство

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо