Стоичков и Рачков: Излизаме, за да победим - младите днес не са като нас и няма кой да ги възпита (Видео)

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10102238 www.24chasa.bg
Христо Стоичков и Димитър Рачков СНИМКА: Йордан Симeонов

Уникално и забавно общо интервю с актьора и футболната легенда за театър, спорт, трамвая в София, дисциплината и ученето

Аз няма как да се върна в българския футбол и мога само да пожелая успех на Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров, казва Стоичков

- Главните герои сте в рекламен минисериал и два дни снимате по 13 часа. Къде е по-голяма дисциплината - в спорта или в рекламата?

Стоичков: Навсякъде. Аз не деля спорт, артисти, каквото и да е. Защото нямаш ли дисциплина, няма как да стане. При Рачков е както и при мен. Трябва да си постоянно нащрек, винаги подготвен и да имаш характер да го правиш. И да обичаш това, което искаш да правиш.

Рачков: Сега ще кажа за Ицо няколко неща и се радвам, че е до мен. Може би сме се засичали един път преди рекламата. Всички знаем кой е Стоичков. Аз съм впечатлен от този човек. Ицо, казвам ти го чистосърдечно. Изключително дисциплиниран. Знаем, че е професионалист във футбола, но е такъв и на снимачната площадка. Наистина съм впечатлен от начина му на държание с хората - от гримьорката до човека в павилиона за закуски. Има уважение към всички. Легендите, които се разнасяха за него, че е джаста-праста, не са верни. Елате да видите как се държи с хората!

- Какъв човек сте, г-н Стоичков?

Рачков: Истински.

Стоичков: За някои съм черната овца, но спортът ме научи на много дисциплина. Аз съм горд, че съм израснал в такова семейство, лека им пръст на татко и дядо. Те ме научиха на дисциплина, както и спортът. Много малък напуснах Пловдив - беше 1979 - 1980 г., и оттогава ред и дисциплина. Дойдохме тук, в София, много млади, както Рачков идва от Бургас. И трябва да се доказваме. Но когато около теб има 30-40 човека, освен уважение към тях трябва да има дисциплина и организация.

- Кой ви научи на тази дисциплина? Момчетата са по-своеволни, не обичат да им бъдат поставяни ограничения.

Стоичков: Нашите времена бяха други. Сегашното поколение няма нищо общо с нас, то няма как да стигне до нас, защото няма кой да ги възпита. Казвам го с голяма болка.

- За поколението във футбола ли говорите, или изобщо?

Стоичков: Изобщо. Аз съм на 55 години, Рачков е малко след мене. Той няма татуировки, обици, аз също. Ние имаме съвсем друго мислене. Аз излизам на терена и искам да победя. Няма как да се оставя някой да ме бие.

Рачков: И на снимачната площадка е така.

Стоичков: На нея аз се уча от него.

Рачков: Имам изключително голям респект към Ицо като личност, постигнала много в живота. Бях като новобранец,

гледах да не закъснея на

първия снимачен ден, да не

отида след Христо Стоичков

Стоичков: Снимането е съвсем различно от футбола и от театъра. Трябва да има разбирателство, да следваш неговия нюх, както той следва моя.

Рачков: С две думи - химия. Има ли химия между хората, всичко става.

- Кога се случи това разбирателство между вас двамата?

Стоичков: От първия ден.

Рачков: Или се получава, или не. Аз му се доверявам, гледаме се в очите, най-важното е, че се забавляваме с Winbet. Имаме много изненади за зрителите.

- В една от рекламите, когато Рачков се опитва да говори на английски, вие така искрено се разсмяхте и това сякаш не беше по сценарий. Така ли е?

Рачков: Абсолютна импровизация беше това.

Стоичков: Всичко дойде от това, че той така тръгна и от Бургас. Дойде на Централна гара с една раница.

Рачков: Точно там, Ице, вярно е. С турски сак, на който пишеше “Капучино”.

Стоичков: Носеше малко трева, защото му бяха казали, че в София трябва да носи трева на трамваите и да прескача линиите, да не го хване токът. (Смях.)Така сме ние. В спорта и в живота трябва да има майтап, но когато си на терена и на снимачната площадка, трябва да има голямо уважение. Искам да предам това и на по-малките.

Винаги, когато говориш с

някого, гледай го в очите

Очите издават всичко, цялата тайна е в тях. Ненавиждам хора, които не ме гледат в очите, когато говорят с мен, а си въртят погледа натам-насам.

- Какво научавате от Рачков - как да стоите пред камерата, как да произнасяте репликите?

Рачков: Не, не. Ицо има вече голям опит в телевизията. Говорихме си много.

Стоичков: 8 години съм вече в тази телевизия (TUDN - най-голямата испаноезична тв, б.а.), така че за мен е много лесно. Аз работя с най-големите спортни коментатори в Маями. В тази телевизия са над 3000 човека. Досега съм направил над 20 документални филма.

Рачков: А предстоят и още. Неговата програма не е като нашата.

- Как се чувствате в тв роля?

Стоичков: Съвсем комфортно, да ти кажа честно. Никога съм нямал притеснения, защото покрай мен има момичета и момчета, които са много образовани. Когато тръгна да правя филм, например за Рачков, личността му ми е интересна като събеседник. Но преди да стигна до момента, когато ще седна пред него, аз съм се подготвил във времето назад, свързал съм се с негови приятели, майка, баща, братя, сестри. Когато го питам нещо, спирам дотам и го слушам, защото той е важният човек.

Рачков: Аз съм имал случай преди години, в който срещу мен сяда журналист и казва: “Кажи какво да те питам”. Това е несериозно. Само вметвам, защото всъщност искам да благодаря на Ицо, който гостува при мен в “Забраненото шоу на Рачков”. Много мои колеги и приятели тогава казаха, че по-честно и истинско интервю той не е имал. Това беше комплимент и за него, и за мен, и за предаването. Минахме през всичко - през смях, през неговите сълзи, през неговата емоция, разказва за семейството си. Радвам се, че беше мой гост и това беше едно от най-хубавите интервюта, и се гордея, че беше при мен.

- Кога успявате да се отпуснете и да покажете истинската си същност?

Стоичков: Аз много-много не допускам, защото приятелството не го купувам. То трябва да се докаже. Затова и думата “аз” не я използвам в моя речник, зачеркнал съм я. Ако кажеш “аз”, той няма да е или ти няма да си.

“Аз” е много тежка дума,

изпадаш в ситуация, че си надменен

Ами ако не е той, аз какво ще съм? Всичко е взаимно, семейството ми е така, истинските ми приятели, всички деца във футболните ми школи съм научил така да се държат - и в Испания, и в Етрополе. За мен е важно човекът да си отвори сърцето. Когато стане, той е готов на много неща. Но има такива, които си отварят сърцето само да минеш 5 метра, и когато вече ти не го виждаш, камата идва директно.

Рачков: То се усеща, а и животът ни е научил. Още в първите 5 минути мога да преценя дали този човек е искрен към мен, или не. Имам това чувство, научил съм се през годините. Много рядко ме е подвеждало вътрешното усещане. Всеки е правил грешки, но се учим да не ги повтаряме. Много е важно да си честен към хората. Цял живот се стремя към това.

Затова той е човек, когото обожавам, легенда не само за България, световна легенда е. Мога да го гледам в очите и да му кажа: “Ицо, аз те харесвам, мога да ти бъда приятел”. Той по същия начин връща това чувство и това отношение.

- И двамата имате професии, при които се работи екипно. Заради това ли бързо сте научили да не слагате себе си пред другите?

Стоичков: Това научих от един човек - лека му пръст, винаги отгоре ще ме гледа и винаги ще съм му благодарен. Йохан Кройф се казва. Отидох в Барселона през 1990 г., другото е история какво съм направил там. Когато завърших моята кариера и вече бях по-близко до Кройф, той ми подари една книга, на чиято първа страница написа:

“Никога не казвай “аз”

Защо ти го казвам това? Когато кажеш “аз”, имаш 20 колеги около теб, които всъщност игнорираш. През годините той като треньор никога не ми каза: “Искам да направиш това, което аз съм правил”. Защото това много затормозява. Но ми казваше: “Направи го, както ти можеш”. Тогава в моето съзнание започнах да си изграждам мой стил - какво трябва да направя, кога да искам топката в дълбочина, кога да я искам на крак. С моите колеги се разбирам, без да говоря - и с тези в Барселона, и тука в националния отбор с Краси Балъков, с Данчо Лечков, с Ивайло, с Трифон, лека му пръст. Просто с един поглед те знаеха какво трябва да направят.

Рачков: И спортът, и театърът са колективно изкуство. Но всеки трябва да има собствен почерк. Имаме толкова големи имена, за съжаление, повечето от тях си отидоха. Велко Кънев, светла му памет...

Стоичков: Те ни изпратиха на стадиона на ЦСКА за Барселона, когато още бяха “НЛО”.

Рачков: ... безкрайно го обичах. Но тръгнеш ли да правиш това, което прави той, си загубен. Аз обаче съм крал от него в хубавия смисъл на думата. И съм му казвал: “Велко, аз крада от тебе”. Взимай, моето момче, каквото можеш, ми казваше той. Крал съм професия, майсторлък, занаят. Опитвал съм и от Мамалев, Антон Радичев, от хората, с които имах честта да работя. Имам щастлива съдба, защото съм се докоснал до тях, гледал съм ги, общувал съм с тях, играл съм с тях. Сега и с Ицо. Така че не мога да бъда недоволен от живота и от съдбата си.

Стоичков: Нашето поколение много ходехме да гледаме театър, защото той дава много да те упъти в някаква посока. Спомням си първия път, когато видях Васил Михайлов, след като направи “Капитан Петко войвода”.

Срещнахме се в резиденция

“Бояна” и аз се разплаках

Преди това не го бях виждал на живо, исках да го докосна. Или Аня Пенчева, или бате Иван Иванов. Когато направихме филма “Стоичков”, той беше вдъхновен от “Всичко е любов”. Този филм от 1978-1979 г. остана в съзнанието ми с това, че рано или късно искам да тръгна по същия път. С това, което беше бате Иван във филма - той бягаше от ТВУ, за да се среща с неговата приятелка, аз бягах от училище, за да играя футбол. И направихме паралел.

Нашите артисти ни дадоха много на нас. Толкова филми сме имали, постановки. Спомням си една случка, тя е всеизвестна, от “Балкански синдром”. Целият отбор сме на театър, пред нас седнаха мъж и жена и по едно време тя започна да вика, че ѝ крадат чантата, и аз хванах един зад врата.

Рачков: Но той не знае, че това е режисьорски поставено.

Стоичков: Батето вика: “Ние сме от постановката”, а аз: “Връщай чантата”. Ето това ни свързва с Рачков - спорт, театър, култура. И на мен ми е много лесно. Тези реклами за нас са удоволствие. Повтаряме по 2-3 пъти, а не по 20-30.

Рачков: От екипа видяха, че има някаква химия между нас и ни оставят с Ицо да импровизираме. Вчера една от гримьорките ми каза: “Абе знаеш ли, на края на снимките започна да говориш като Стоичков”. Виж колко бързо прихващаме един от друг.

Наскоро гледах отново документалния филм “100% Стоичков”. Такава емоция изпитах, такова чувство на гордост, че съм българин, заради тоя човек. Изнамерих на следващата сутрин телефона ти (към Стоичков), но впоследствие се оказа, че не е твоят, написах един дълъг есемес, ти не си го чел, защото не е стигнал до тебе.

- Какво пишеше в есемеса?

Рачков: Не си спомням сега, това беше плод на огромна емоция. Даже се просълзих, защото виждаш откъде е минал този човек, какво е направил. Целият свят го харесва. Само някой да ми каже лоша дума за него... Нали знаеш, че българите не обичаме успелите личности. Как може по цял свят да е признат, тука някакви да го плюят? Не го разбирам това нещо. Той е от друга категория, от друга планета. Ицето е световна величина, аз съм популярен само тука.

Не е хубава тази наша черта, че не харесваме успелите хора. Защо? Зарадвай се, тази енергия ще ти се върне.

- Заради това ли сте в Америка, г-н Стоичков?

Стоичков: Не. Така ме отвя вятърът. В тази телевизия работя много отдавна. Първо бях в телевизия в Мексико, после централата се премести в Маями. След като се оттеглих от футбола, директорът на телевизията ми каза: “Идваш в Маями с Мариана, искам да говоря с теб”. Хванах самолета, отидохме в Маями и той ми каза: “От утре си на работа в телевизията. Това ти е договорът.” Този човек направи такъв невиждан екип, в който сме над 30 души. Бившите футболисти сме 6-има и отделно са най-големите коментатори в световния футбол. Всички сме на едно място, това е нещо уникално. Всеки ден се уча от тях. Но не съм напуснал държавата си. Както виждаш, идвам си, отивам си, такава ми е професията. В момента заради работата повечето време съм там, но винаги съм харесвал нашата държава.

Рачков: Виж, Ицо продължава да работи. Повечето футболисти приключват кариерата си и могат да си живеят. Но той продължава с нещо друго, не бяга от новото.

- И двамата сте сред най-добрите в професиите си. Има какво да дадете, на какво да научите други хора. Не ви ли е тъжно, че спряхте с треньорството, г-н Стоичков?

Стоичков: Не, напротив.

Аз се предпазих от

най-лошото - корупцията

Няма живо същество да ми нареди да бия един мач или да падна един мач. Това, което съм спечелил колективно, това, което е индивидуално, аз не съм го купил. Потил съм се, имал съм контузии, лежал съм по болници. До мен винаги са били Мариана, моите деца, сега и внучката и са ме подкрепяли. Затова не искам моето име да се цапа, че Христо Стоичков е корумпиран. Няма как да стане това. Затова всяка жаба да си знае гьола и в гьола мястото.

Рачков: Да учиш други хора, не е за всеки. Не знам какво притежавам и какво съм постигнал. Не го казвам, за да скромнича, но за ученето се иска друг тип общуване. Не знам дали съм педагог, за да работя с деца. Нямам самочувствието на човек, който може да застане пред едни млади хора и да им даде нещо.

- Какво мислите за едно друго поколение футболисти - Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров, които искат да поемат БФС? Има подобна ситуация с вас през 2004 г., когато сте в основата на смяната на Иван Славков.

Стоичков: Рачков да говори.

Рачков: За тримата мога да кажа, че са гениални футболисти, които адски много харесвам. Мартин ми беше на гости, с Бербатов съм се запознавал. Това, което смятам, е, че винаги трябва да се дава път на младите, да им се подава ръка и да им се вярва. Виждам по сина ми. Понякога му казвам: “Чакай сега, малък си още”. Но някой път той разбира някои неща по-добре от мен. Самият факт, че тримата футболисти, които са приятели помежду си и съмишленици, са се събрали и искат да направят нещо, е достоен за уважение. Защото всеки бяга от проблемите. Те може и да не се занимават, всеки от тях може да си живее живота и да не се интересува. Всеки от тях може да си каже: “Не е добре във футбола, но аз какво да направя? Аз съм добър футболист.” Но се събират и се борят за нещо. Адмирирам ги за това и подкрепям тяхното решение, само така може да се върви напред.

Стоичков: Аз мога да говоря само позитивни неща за тримата, защото имах възможността да им бъда треньор. Обичам ги като мои деца. Решили са да оправят българския футбол и само мога да им пожелая успех. Аз няма как да се върна в българския футбол, това съм го заявявал много пъти.

- Лесно ли научихте и испански, и английски, за да работите в чужбина?

Стоичков: Абе английският ми е като на Рачков. Не е лесно. В ония години в училище учихме руски и тук - таме в седмицата по един час ни даваха да си изберем или английски, или френски, или немски.

- Вие какво си бяхте избрали?

Рачков: Немски - айн цу цвайн цу дрън.

Стоичков: После их либедих натюрлих.

Сега сериозно. През последните 10-12 години съм радостен, че се намериха учители, частни училища и школи, в които децата да се учат. Да знаеш един език, два езика, това е нещо голямо. Казвам ти го от опит. Когато отидох в Барселона, не знаех ни а, ни бе.

- Как се разбирахте с колегите си?

Стоичков: При нас е малко по-различно, нали знаеш, кимаме с глава за “да”, докато за чужденците това е “не”. Йохан Кройф ми говори, обяснява ми на дъската, пише, чертае. Разбра ли, ме пита. Аз кимам утвърдително. Бум по главата. Вика: “Половин час говоря, а ти не си разбрал”. Казах му, че в България това е “да”. Вярно, ми каза, когато съм идвал в България, наистина така беше.

Затова ти казвам, че като знаеш език, това е голям плюс. Сърцето се отваря, получаваш друга култура, получаваш други неща, които са важни в живота.

Аз отидох в Испания, но в Каталунския регион. Там почти не се говори испански, само каталунски. Смятай какво ми е било да гледам телевизия на каталунски и да говоря на испански. Как да го науча?

С английския се оправям. Как ме разбират? Аз не съм ходил на училище, не съм имал учителка да ме учи, знам това, което съм взел от практиката, от контакта с хора. Мога да се оправям, не ми е проблем. Но както Рачков каза, критици има за всичко. Въпреки това аз трябваше да се уча, трябваше да съм.

Вече осма година в тази телевизия ми е много по-лесно. Вярно, че говориш на испански, но хората, които са там, говорят и перфектно английски. И ти се учиш. Когато някои неща не мога да ги произнеса, допитвам се да ми кажат точната дума.

Рачков: Виж колко пъти в това интервю Стоичков каза, че се учи. А е човек на 55 години, който е легенда, звезда и идол. И си го признава за разлика от много хора, които твърдят, че всичко знаят.

  • Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Светът беше абсолютно безпомощен преди повече от година и половина. Пандемията го постави на колене. Лекарите бяха в шок, защото срещу тях беше напълно непозната болест, с която не знаеха как и не можеха да се справят. Стреляха напосоки, докато налучкат каква терапия да приложат. Човечеството не можеше и не искаше да приеме за реалност
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо