Цивилни катаджии в България? Някога, но не сега!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10119965 www.24chasa.bg
На магистрала "Тракия" по пътя към морето и обратно все повече коли се движат само в крайната лява лента, а в средната пъплят камионите и по-старите коли.

Или поне докато полицаите с патрулките и

камерите престанат да се крият в храстите

Информацията в “24 часа”, че Франция все повече ще разчита на цивилни катаджии за справяне с джигитите по пътищата, развълнува читателите и фейсбук последователи повече от политическите драми, новата COVID вълна и талибаните в Афганистан.

И тази новина успя да поляризира населението - едните стигнаха до крайности, наричащи цивилните помощници на пътните полицаи еничари, а

другите

неистово

одобриха

френската

инициатива

и изявиха готовност веднага да станат цивилни катаджии срещу 22 хил. евро годишна заплата.

През годините нееднократно съм писал за проблемите по българските пътища, свързани с превишената скорост, с високата смъртност, с културата на движение, с подкупността на българските пътни полицаи, с размера на глобите и тяхната събираемост и какво ли не.

Приятели, познати и случайни хора постоянно ме питат защо не пишем по тези проблеми, а аз постоянно им обяснявам, че аз и мои колеги многократно даваме гласност на тези неща, но файда почти няма.

Тези, които ме познават, знаят, че съм имал късмета да карам вече повече от 20 години коли в десетки държави в Европа, а и не само.

Така че може да се каже, че имам “някакъв” опит. От известно време живея и работя и от европейската столица Брюксел. Белгийските шофьорски порядки определено успяха да ме изненадат.

В началото бях шокиран от факта, че разрешената скорост по улиците в столицата е 30 км в час, а

по претъпканите

булеварди -

50 км/ч

Повярвайте ми, единственото неудобство е, че трябва постоянно да натискате педала на спирачката и да гледате скоростомера да не превишите лимита, защото камерите дебнат на всеки метър. Благодарение на това обаче в Брюксел се кара толкова спокойно, че дори бих се доверил и на 11-годишния си син да седне зад волана.

Неизбежно остарявам, но в същото време си оставам привърженик на високите скорости и ме изумява ограничението през деня на магистралите в съседна Нидерландия от 100 км/ч - няма поршета, ферарита и ламборгинита, всички “лазят”.

Това вече е прекалено, особено като знам много добре възможностите на новите съвременни високотехнологични автомобили, които с усмивка на лице съм изпробвал по аутобаните в съседната на нидерландците Германия.

Това лято пътуващите към Южното Черноморие у нас вече не се оплакват от качеството на магистрала “Тракия”, след като бе ремонтиран участъкът между Чирпан и Стара Загора, а от задръстванията.

Те обаче не са причинени от количеството превозни средства по магистралата (не че са малко), а от неравномерното движение на участниците.

По българските пътища също
много добре си
личи огромната
поляризация на
населението

От едната страна са успелите нашенци със скъпите и бързи нови автомобили, а от другата (по-голямата) тези с по-старичките коли, които карат с далеч по-ниска от максималната разрешена скорост от 140 км/ч, за да пестят пари от гориво или пък защото са наясно с техническото състояние на “новия” внос, който са си купили.
Тези участници в движението са толкова опасни (ако карат и изпреварват със 100-110 км/ч), колкото и онези в лявата лента, които

летят с новите си
скъпи джипове
и лимузини,
присветвайки на другите с фаровете, за да се изместят.

Германия е единствената страна, където в голяма част от магистралите няма ограничение на максималната скорост.

Въпреки това там се забелязва годишната тенденция за нарастване на броя на автомобилите годишно с около милион, а броят на пътните произшествия се задържа на рекордно ниско ниво. Т.е. причината за смъртните случаи не е във високата скорост, а в състоянието на автомобилния парк и културата на шофьорите, възпитана най-вече и от глобите.

Така отново се връщаме към сакралната дума глоба.

Съпоставено с жизнения стандарт санкциите в страните в Западна Европа в повечето случаи вече не са по-големи от тези в България. Проблемът с глобите у нас е свързан с рушветите към униформените и лошата ниска събираемост на глобите.

В последните години корупцията при пътните полицаи не винаги е в познатия ни чист вид в даването в пътните документи при проверка на няколко банкноти, а в оборота от санкциите, запечатани от подвижните камери.
Проблемът не е
в камерите, а в
това, че в
повечето случаи
те са поставени
в патрулките,
паркирани в храсталаците на места със знаци за абсурдно ограничение на скоростта.

Докато има пътни полицаи, които приемат кеш, за да си затворят очите за дадено нарушение на пътя и съответно шофьори, които по този начин да пестят от огромните за българския стандарт глоби, няма да бъдат допуснати и цивилни катаджии у нас. Просто защото тогава няма да има нужда от официални пътни полицаи или поне във функцията си, която в повечето случаи изпълняват сега - предимно да санкционират, а не да облекчават живота на обикновения шофьор.

  • Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Светът беше абсолютно безпомощен преди повече от година и половина. Пандемията го постави на колене. Лекарите бяха в шок, защото срещу тях беше напълно непозната болест, с която не знаеха как и не можеха да се справят. Стреляха напосоки, докато налучкат каква терапия да приложат. Човечеството не можеше и не искаше да приеме за реалност
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо