Учител: 1:1 - всеки ученик с дигитално устройство, това преобразява часовете

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10180297 www.24chasa.bg
Лилия Керезова

В навечерието на първия учебен ден вестник “24 часа” потърси трима учители, за които втория ковид 15 септември е дебют в професията.

Зорница Гайдарска е родена през 1999 г. Завършила е столичното 107-о основно училище и 22-а гимназия. Все още е студентка по педагогика в Софийския университет. Поема занималнята на 5-и клас в 107-о училище.

Лилия Керезова е родена през 1998 г.Завършила е българска филология в Софийския университет. Прекрачва прага на 119-о училище като учител по български език и литуратура.

Новият учител по физика в 107-о училище пък е на 52 г., но и той влиза сега в професията. Гошо Гоев е главен асистент е в Софийския университет. На 6-и клас ще преподава “Човек и природа”, а на 7-и - физика.

Лилия Керезова, учител по български език и литература в

столичното 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов”:

- Детето е шарен пъзел, учителят дава липсващото парченце

- За мен парите никога не са били водещи, със сърцето си знаех, че искам да преподавам

- Влизате за първи път в училище като учител, как избрахте професията?

- Никога не съм се колебала каква искам да стана, когато порасна. Този въпрос много се задава на малките деца. При мен отговорът винаги беше един и същи - учител, и то точно учител по български език и литература. Въпреки че съм горд възпитаник на Софийската професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Христо Ботев”, която по принцип подготвя специалисти в друго направление, аз не се отказах от тази моя мечтана професия. Благодарна съм, че училището ме срещна със страхотни, пламенни и много авторитетни преподаватели по български език, които още повече ми дадоха тласък да продължа да следвам тази своя мечта. Те са мой пример и днес. Заради това аз кандидатствах само в един университет и само една специалност, преследвайки тази мечтана професия. За мен просто друга опция не съществуваше.

Това ще бъде моят първи 15 септември от другата страна, не от училищната скамейка, а в гилдията на учителите. Вълнението е голямо. С нетърпение очаквам датата.

- На кои класове ще преподавате?

- Преподавам на гимназиален етап. Занимавам се с 8-и, 10-и и 12-и клас. Това са пораснали ученици на възраст от 14 до 19 г. Работата ми с тях е огромно удоволствие. Ако си представим, че всеки ученик е един шарен пъзел от много части, всяка част е различна нишка от живота, то учителят е този, който помага за сглобяването на този пъзел и дава на всеки онова липсващо парченце, което да бъде релевантно на самия човек. Според мен този процес е много по-пълноценен при живото общуване, което през последните месеци липсва. Притеснявам се малко дали в тази онлайн среда ще бъда достатъчно полезна за всеки.

- Засега преподаването ще е присъствено.

- Надявам се присъственото обучение да продължи и епидемичната обстановка да се оправи, за да не губим време онлайн. Онлайн общуването не дава същата енергия, същата вибрация, каквато дава живото общуване в класната стая. Контактът ми с учениците е много по-силен и истински, когато сме очи в очи. Много повече разбирам какво мислят, какво искат да кажат и съответно успявам по-адекватно да изкарам потенциала, който всеки от тях носи, и да го внедря в обучението.

- Говорите сякаш имате опит.

- Съвсем наскоро започнах да преподавам в 119-о училище. Имах честта да хвана малко от миналата година. Запознах се с класовете. Дори съм класен ръководител на прекрасния 10-и “в” клас. С тях се познаваме.

- Имате ли притеснения?

- Като всеки млад учител, притесненията са доста - дали ще успея да покрия очакванията на учениците, дали ще се сработим достатъчно добре. Но мисля, че това са притеснения, които изпитва всеки учител. Ще положа усилия да се справя.

- Как ще се опитате да привлечете вниманието на учениците?

- В нашето училище стартира проектът модел “Едно към едно” - всеки ученик е с компютърно устройство, учителят - също. Проектът дава голяма свобода на учителите да разчупят установения учебен процес. На децата им е много интересно. По този метод уроците придобиват съвсем различен вид. Има как да се разчупи и предметът български език и литература. Изгражда се и критично мислене при тийнейджърите.

- По-различни ли са децата от годините, в които вие бяхте ученичка?

- Въпреки че съм доста близко до тях, те са по-различни. За мен неща, които в литературата са по-близки, за тях вече са много по-далечни. Ние, учителите, трябва да търсим различен език, различен подход, за да може да обясним процеси и явления.

- Боите ли се, че младостта ви няма да респектира достатъчно учениците?

- Това беше един от основните ми страхове. Когато влязох в класната стая обаче, те ме приеха с широка усмивка. Младите учители се харесват много на децата, защото сме много близки до тях. Разбираме ги и говорим на един език. Можем по-лесно да се внедрим в тяхната общност. Аз с децата съм в изключително приятелски отношения, които помагат за по-добрата работа. Имаме си доверие, а това е много важно. Установили сме граница. Когато сме приятели, сме приятели, но когато имаме работа, тя трябва да бъде свършена. Все пак те са тийнейджъри. Може понякога да се пусне по някоя шега в час, но това е в реда на нещата.

- Как виждате бъдещето на образованието?

- То е в дигиталните устройства. Със сигурност учебниците започват да остават на рафта. Уроците днес имат различен облик. Аз не съм учила с методите, с които сега ще преподавам. Интересно е. Има как българският език и литературата да влязат в новото статукво. Заедно учители, родители и ученици ще преборим установеното мислене, че българският ученик е неграмотен. Надявам се това да изчезне от мислите.

- Доволна ли сте от възнаграждението?

- За мен парите никога не са били водещи в това дали да бъда учител. Със сърцето си знаех, че искам да съм учител.

Зорница Гайдарска: Ще търся интереса на учениците - свързвам уроците с техния живот

Влизам в класната стая и очаквам спокойствие, но и приключения, казва началната учителка в 107-о основно училище “Хан Крум”:

- Трето поколение учител сте, защо последвахте пътя на майка си и баба си?

- Винаги съм била част от 107-о училище по един или по друг начин. И детската ми градина беше до това училище. Учила съм в него. Винаги съм имала поглед и от другата страна. Не мога да го обясня с думи.

- Какво очаквате от професията?

- Очаквам най-вече комуникацията с деца и възможността да им помогна. Надявам се да започнат да харесват ученето, да откриват нови, интересни неща. Всичко е насочено към децата. Сигурна съм, че комуникацията с децата ще ме държи млада отвътре.

- Различни ли са те?

- Да. Може би в ежедневните си дейности са по-различни - хобита. Като цяло са деца. Имат нужда от внимание, от забавление, от почивка. Те искат да научат нещо ново. Някой да седне до тях, да им го разкаже интересно.

- Как може да им се привлече вниманието в този шарен свят днес?

- Може би, като обвържеш това, което искаш да им предадеш, лично с тях. Когато нещо ги засяга лично, обръщат повече внимание. Когато нещото може да повлияе на техния живот.

- Какво ще се случи при евентуално преминаване към дистанционно обучение?

- Това не ме плаши. Като студент за мен това е комфортен начин на обучение. Може би единствената пречка е, че не може да си до учениците и да им помогнеш по начина, по който можеш да го направиш в класната стая. Невинаги можеш и да ги видиш. Живият контакт не може да бъде заменен. Да, онлайн обучението има своите предизвикателства, но за момента не ме притеснява. Технически съм подготвена.

- Как мислите, че трябва да се развива образованието?

- Засега не мога да дам компетентно мнение, тъй като тепърва навлизам от тази страна на образователната система. Според мен българската образователна система е добра. Но тази позиция е базирана на мнението ми като ученик.

- За колко деца ще се грижите през следващата учебна година?

- За 25. Моята работа ще е следобеден учител в 5-и клас. Ще контролирам изпълнението на домашните им работи. При необходимост ще им помагам и въобще ще бъда там, за да ги подкрепям.

- Какво каза майка ви, като избрахте учителската професия?

- Тя винаги ме е подкрепяла. За нея учителската е много добра професия, която може да даде много. За мен това е много добра перспектива. За мен учителството е спокоен начин на живот.

- Искате да кажете, че учителската професия означава спокоен живот?

- За мен - да. Спокоен живот, но изпълнен с приключения.

- Ще ви удовлетвори ли материално?

- Към момента - да, макар че не съм мислила за това досега. Няма да е излишно заплатите да бъдат повишени, макар че и в момента са значително по-добри от преди. Учителската професия е много важна, затова и заплащането на педагозите трябва да е високо. Може би трябва още малко време хората да го осъзнаят.

Гошо Гоев, учител по физика в столичното 107-о основно училище “Хан Крум”:

С децата ще проверим толкова трудна

ли е физиката, трябва да я разберем

- Работите във Физическия факултет на Софийския университет, за тази година решихте да станете и учител на малките?

- Главен асистент съм във Физическия факултет. Водили сме във факултета упражнения и демонстрации на ученици, но те идваха със съответния учител. Наскоро завърших и педагогическа специалност и реших да видя как е в училище. Това, което казват, че физиката била много трудна, нещо не ми се вярва и искам да го проверя. Физиката не е трудна. Тя е наука за природата, която е около нас. Трябва да я разберем. Надявам се, че ще успея да предам на малките ученици не само знанията, но и начина да разсъждават. Искам да представя природата по един по-лесен, по-образен начин. Да могат да прилагат знанието с ръцете си. Училището има много добро хранилище с всякакви неща за демонстрации. Мисля, че ще се получи добре.

- На добър час! По-различни ли са днес децата?

- За малките нямам впечатление, но за студентите - голямо. 25 години съм преподавател в Софийския университет. Деля студентите на няколко групи. Едните искат да са студенти. При вторите родителите им искат да са студенти. Третата група е от тези, които наистина са дошли, за да научат нещо. Те задават най-много въпроси и най-много ме “тормозят”.

- Ще успеете ли да обърнете кривата и специалността физика да не чака поредното класиране, за да събере студенти?

- Главната ми цел е да повиша интереса към природните науки. Като има по-висок интерес, те да могат сами да учат. Наистина при по-висок интерес може да се насочат към нашите факултети - Химически, Биологически, Физически.

- STEM обучението (Science, Technology, Engineering, Math) в момента е един от приоритетите на образователната ни система.

- Така е. Между другото, една наука сама по себе си вече не върши работа. Само с физика не става. Само с химия също не става. Трябва да се комбинират много предмети.

- В каква посока трябва да се развива образованието?

- Според мен образованието трябва да се ориентира повече към практическа насоченост. Знанието само няма смисъл. В интернет има всякаква информация, която може да се изтегли. Въпросът е децата да имат базово знание, за да могат да мисля,т и след това най-важното - да могат да го направят с ръцете си.

- Притеснява ли ви преминаването към онлайн обучение?

- Да. Онлайн обучението е по-скоро за надграждане. Мисля си, че особено когато се учи нещо ново, онлайн ми се струва много трудно, а може би и невъзможно. Само с приказки не се научава. И все пак най-важното е здравето.

 

  • “Чудото” Брекзит – как я мислиха англичаните и каква стана

    “Чудото” Брекзит – как я мислиха англичаните и каква стана

    Преди малко повече от 5 години англичаните гласуваха да напуснат Европейския съюз, подведени от агитатори като Найджъл Фарадж, които ги плашеха с мигрантите. Денят 23 юни 2016 година промени завинаги Великобритания и ето че сега на Острова събират горчиви плодове. Заради липсата на около сто хиляди шофьори страната изпитва невиждан дефицит на
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо