Арх. Димитър Паскалев: Когато осъвременяваш стара сграда, трябва да работиш с бели ръкавици

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10185064 www.24chasa.bg
Арх. Димитър Паскалев

Възобновяемата енергия и енергоефективните технологии са възможности за скок в архитектурата

- Г-н Паскалев, вие сте автор на някои от значимите сгради, оформящи модерния облик на града. Какво е професионалното ви мнение за последните тенденции в оформянето на градската среда?

- В ситуацията на глобална конкуренция най-новите тенденции са в привличането на важни генератори – това са глобалните компании, които оказват огромно влияние върху градската среда. Те от своя страна

променят

стандарта на

живот на

местното

население и

самите те

привличат и

други индустрии

Неслучайно изборът на проекти за оформяне на важни градски пространства трябва да се случва с международни архитектурни конкурси. Защото градската среда не е фетиш, а начин да демонстрираш, че си част от глобалната картина на света.

- Да сме част от глобалната картина, но все пак има знакови градове по света, мислите ли, че можем да се съизмерваме с тях?

- Можем. Има тенденции на градския дизайн, но има и чисто местни специфични елементи, най-вече на старата част на града.

В контекста на модерната архитектура също има начин как да се конкурираме, по никакъв начин не трябва да бъдем с ниско самочувствие. В София се направиха много добри, суперконкурентни сгради, макар и разхвърляни из града.

- Случвало ли ви се е да осъвремените съществуваща сграда, която не може да бъде съборена, защото примерно е паметник на културата? И да речем, да ѝ придадете нова функция или пък да възстановите функциите ѝ от времето, в което е била създадена?

- Имам проекти предимно за сгради от епохата на социализма. Първото нещо е, че винаги в такива проекти трябва да се започва с уважение и респект към наследството.

Когато правиш

реконструкция,

ти правиш мост

между минало

и бъдеще

и то влизайки в обувките на предшественика си.

Мога да ви дам отрицателен пример за недостатъчно адекватно отношение към наследството – столичната Централна жп гара. За времето си конструкцията на сградата е била абсолютен хайтек в един много сдържан немски стил. Тогава е имало международен архитектурен конкурс, спечелен от чужденец. Лично съм виждал чертежите.

При тази реконструкция обаче се получиха много удебелявания по фасадата, които промениха естетическото въздействие и посланието, което имаше сградата. Със сигурност е имало и други решения.

А и изобщо тези енергоефективни изолации, с които се облепват стари сгради, демонстрират липса на отношение.

- А сещате ли се за позитивен пример?

- Мисля, че успешните примери са предимно при частни сгради. Обществените, които са паметници на културата, са под постоянния надзор на обществото, което е напълно разбираемо. Това води до изключително консервативен подход при намесата в тях. Така или иначе по такива сгради трябва да се работи внимателно, бих казал – с бели ръкавици.

Например сградите на Централната баня и Централни хали, които съчетават историческия стил и дух на ранния XX век, могат да бъдат изпълнени с функции и търсения от съвремието ни и така да станат добър пример за комбиниране на минало и настояще, да бъдат актуални и модерни – стига да са добре стопанисвани и поддържани в новия контекст.

- Какво е мнението ви за така нареченото устойчиво строителство и тенденциите за намаляване на въглеродния отпечатък?

- Архитектурата от епохата на модернизма започва да се лута между много тенденции, включително еклектизъм, постмодернизъм и други, които винаги са били резултат на търсения.

Сега имаме следващ етап на развитие – възобновяемата енергия и енергоефективните материали са възможности за скок в архитектурата. Такъв тип сгради предлагат лукс и комфорт, но по никакъв начин не вредят на природата. Това са мащабни предизвикателства.

- А как виждате създаването на единен и завършен вид на различни зони на града? За какво трябва да се мисли първо, когато се прави нещо мащабно?

- Аз разглеждам с любопитство процесите, които се случват. Такива възможности дават инвестиционни проекти, но и планирането на инфраструктурата и транспортните системи. Във всеки случай старите части на града не дават много възможности. Дори в световен план наблюдаваме изместване на инвестициите в периферните части на градовете. И в София е така – районът на “Хладилника” и на Бизнес парка например съсредоточават в себе си голям интерес и се развиват като типични многофункционални зони, вторични градски центрове.

Но

старите части

носят духа на

града

и по тази причина те привличат предимно туризма и артистичните индустрии. Например в София наблюдавам това в карето между булевардите “Сливница”, “Мария Луиза” и “Дондуков” и улица “Раковски”. Това е пространство, което се развива с изявена туристическа и артистична насоченост, насища се с културно съдържание.

- Интересно – редакцията на вестник “24 часа” се намира точно там.

- Да, виждаме, че това каре все повече се превръща в градски акцент и туристическа дестинация и се разпознава като такова. Става нещо като творческия квартал на София. Многото стари постройки, които се намират там, включително такива, които са запуснати, придават известна нехомогенност на пространството, но пък дават възможност за ново строителство. Когато има смесване на стари с нови сгради, това води и до смесване на потребителите. Затова специално този квартал дава много възможности, каквито няма в другите части на стария център, които са плътно застроени.

 

CV
l Завършва УАСГ през 1996 година
l Автор е на проектите за Бизнес център Белисимо, клуб “Ялта”, “Софарма и Литекс Тауърс”, както и летищна контролна кула
l Председател на сдружение “Архитекти за София”

  • Щадящи тестове - решение за малките ученици

    Щадящи тестове - решение за малките ученици

    Родителите с основание искат децата им да ходят присъствено на училище. Най-малкото защото преподаването в клас е най-доброто, особено когато говорим за най-малките. А и защото форматът с онлайн уроците, продължаващ вече почти 2 години, не им дава гаранция, че уроците са добре разбрани и усвоени. От друга страна обаче
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо