Ще има ли за Коледа правителство, или направо да го мислим за Великден? Това е въпросът, над който днес разсъждават политиците, а утре-вдругиден ще се замислят и гражданите.
От последните се иска само едно през тази куца година - да гласуват, и дори да го правят, без много да мислят. Така 3 пъти - но както се вижда, не за късмет.
Да, има някаква слаба надежда Коледата по български да е почти възможна. Като идем до машините, за да гласуваме на 14 ноември, има поне теоретичен вариант да се появи мнозинство от коледното чорапче и от него да се роди и редовно правителство. Или поне такива тънки сметки си правят (почти) всички политически играчи.
От друга страна обаче, има най-малкото две причини, които може да блокират отново сценариите и сценаристите и конструкцията съвсем да се разпадне.
То вярно, че народът обръгна на избори, че даже и на обещания, спря да ги слуша с какво го примамват нови и стари месии.
Спря да е атракция за публиката дори т.нар. изчегъртване, нито пък кой къде се е преместил по партийните седалки или къде “ще се преструктурира”, по израза на Мая Манолова.
Но хайде да помислят - как ще направят правителството въпросните (едни и същи) депутати, като не остана един сред тях да не е замерян с килограми обидни думи, квалификации и дори грозни подозрения и обвинения в схемаджийство и корупция?
Как ще седнат да си говорят същите тези хора като възпитани и цивилизовани люде, извикани на сцената от интересите на своя народ, след като за краткото време на двата последни парламента се обиждаха като хамали от отдавна изчезналата пиаца на Сточна гара в София? Звучи по-скоро като сцена от тъпа фантастика.
От втора страна - дори и с актуализирания бюджет в последните минути на 46-ото народно събрание може да я докараме до Коледа, но за пролетните изненади като инфлация и затягане на коланите никой не е готов. И ако и следващият - 47-и парламент се провали и избирателите ги поведат да гласуват за четвърти път в рамките на по-малко от година, дори търпеливият българин вече ще е излязъл от кожата си.
Затова - мислете му, политици! И спрете да хвърляте кал!