Проблем на България е, че няма олигархия, която да реди политически пасианси. Затова, който дойде на власт, се опитва да си създаде олигархия, казва икономистът
Още акценти:
- Имаше два състава на парламента, в които всички бяха в опозиция на всички
- От неефективно управление губим средно по 3,6 млрд. лв. на година. Това не са точно откраднати пари. Чистата кражба вероятно е около 10% от тази сума
- За разлика от други кризи икономиката на 2020 г. просто спря. Но всички фактори на нейното “движение” останаха готови да се задейства И то се случи
- Господин Станчев, икономиката излиза от кризата, но политическата е в разгара си. Какви щети търпи икономиката от липсата на парламент, изборите до дупка и това, че никой с никого не си говори?
- Криза на икономически език е рецесия – спад на инвестиции, производство и заетост и увеличаване на фалитите и безработицата. Тези развития приключиха. Вижда се от статистиката. Коефициентът на безработица например се влоши с 1/3 до 6,3% в края на 2020 г., но през тази досега се подобри. Причината е в особеностите на икономическия спад за 2020 г. За разлика от класическите рецесии, възникващи по стопански причини, тази от миналата година е следствие на волево, политическо ограничаване на физическия и човешки фактор. Икономиката на 2020 г. просто спря. Но всички фактори на нейното движение останаха в сравнително непроменено състояние, готови да се задействат при възможност. Това много добре се наблюдаваше и наблюдава по докладите за обществена мобилност на Гугъл.
Политическите кризи са спад на доверие на избирателите. Особеното на сегашната е, че те не вярват, че някоя партия е много по-подходяща от другите да поеме изпълнителната власт. Резултатът бе, че след двата избора онези партии, които можеха теоретично да получат мандат, изобщо не искаха да управляват, а с онези, които бяха готови, другите не искаха да си сътрудничат. Съответно имаше два състава на парламента, в които всички бяха в опозиция на всички. Във втория ИТН се държеше като “който не ме харесва, няма вкус”. ГЕРБ и ДПС имаха подобно поведение, но предизвикано от опозицията на другите. В тази ситуация изборите са търсене на изход, на доверие, а не свидетелство на криза.
- Разместването на политическите пластове ще пренареди ли бизнеспластовете?
- Проблем на България е, че няма олигархия, която да реди политически пасианси. Затова, който дойде на власт, се опитва да си създаде олигархия. Примерите са много - от приватизация на ползи и разходи за държавните предприятия, през привилегии за техните управители и РМД, до спирането на приватизацията, привилегиите при поръчките и създаването на нови държавни предприятия. Всичко това бе и е инструмент на пренареждането. Плюс “националнозначими” проекти като “Цанков камък”, “Белене”, “Южен поток” и пр. Особеното на последните десетина години е, че изпълнителната власт в сътрудничество с прокуратурата предприема и понякога успешно завършва такива опити. Това е рекет с участие на властта, а не превземане на властта от рекетьори.
Участието на прокуратурата икономически означава, че се спира действието на Теоремата на Коуз. На разбираем език: няма значение как са разпределени правата и привилегиите, ако споровете по техен повод се решават лесно, от само себе си, пазарно и с малко разходи. Когато в разпределението на привилегии участва обвинението, тези разходи се увеличават. Предприятията, поне някои от тях, стават зависими от политиците и връзките им с прокуратурата. И тези два типа деятели - политиците на власт и главният обвинител, стават зависими един от друг. Това положение засега остава непроменено.
- Виждате ли поръчители на протестите? Ще затихват или ще се ожесточават заради или покрай изборните резултати?
- Срещу тази зависимост се борите само с протест. Конституцията защитава правото на бунт, т.е. може да се сдружите с когото искате, да изкажете позиция и несъгласие, да опитате да поведете несъгласните. Дори и да има поръчители, работата и финансирането им е в правилата на играта.
През 2013-2014 г. ГЕРБ дълго бе част от протеста. Но другите несъгласни финансираха сами участието си и “мразеха безплатно” управляващите тогава.През 2020 г. и несъгласните с пренареждането, и пострадалите от него протестираха и се самоорганизираха според някакви нормални, приемливи правила. Някои направиха партии и участваха в изборите.
- Защо служебният кабинет се оказа с повече одобрение от редовен?
- Така е с всички служебни кабинети след 1994 г. Причините са няколко: периодът на управление е кратък, бюджетите са фиксирани, по-лесно е да се пести от средствата на данъкоплатците, защото не може да се увеличават правителствените разходи, и това би влошило реномето на президента. На това отгоре липсата на парламент означава и че няма кой да прави глупости с дългосрочни отрицателни въздействия. Изобщо политиците по-лесно правят нещо лошо, отколкото нещо добро.
Служебното правителство сега свърши неща, които са относително елементарни: публикува информация за привилегированите, кой е печелил и как и направи опит да въведе ред и прозрачност в правителствените разходи. Тези неща се очакваха отдавна. Множество съдебни решения за достъп до информация просто не бяха изпълнявани досега. А и изслушванията в двата парламента дадоха възможност повече знание за тези неща да стане обществено достояние. Затова и изслушваните министри придобиха допълнителна популярност.
- Отиват ли си порочни модели за управление, или всичко е козметика?
- Промените не са козметични. Мисля, че който и да спечели изборите през ноември, няма друг перспективен начин на управление, освен да премахне зависимостта на икономиката от политическите партии и коалицията на управляващите партии с главния прокурор, който и да е той.
- Окрадена държава ли сме и наистина ли, ако свием корупцията до поносими нива, ще станем богати, или поне не толкова бедни?
- Зависи как се мери кражбата. Според докладите на ИПИ за правителствените провали и успехи от 1998 до средата на тази година провалите в преразпределението на средства на данъкоплатците са около 83 млрд. лв., т.е. средно по 3,6 млрд. лв. на година. Това не са точно откраднати пари. Но като дял от БВП сумата е равна на почти 3% от БВП за тази година. Чистата кражба вероятно е много по-малка сума.
ИПИ не дава точна оценка на сумите по години. През 2020 г. чрез бюджета бяха преразпределени 7-8% от БВП чрез домашни поръчки. Много? Да. Но рекордът е от 1994 до 1998 г. – по този начин се разпределят 18% от БВП, и то само от две извънбюджетни сметки на правителството. Чистата кражба вероятно е малка част, може би 10%, от неефективността. Тя е проблемът, заедно с, пак да кажа, липсата на яснота кой точно губи и кой печели.
За българското общество списъкът на печелившите винаги е бил ясен. Една малка част от него бе публикувана от правителството на САЩ. Докато тукашната прокуратура се занимаваше с пренареждане на бизнеси и преследване на протестиращи за държавна измяна.
- Извадени ли са вече пенсионерите от бедността? И само те ли са бедни?
- Не. Увеличението на пенсиите през 2020 г. е 12%, цените в тяхната потребителска кошница през 2021 г. се увеличават приблизително с толкова. Делът на бедните домакинства на пенсионери е приблизително равен на бедните домакинства на безработни. Но първите са много повече от вторите.
Най-бедни са домакинствата на самотните майки с две и повече деца – над 50% от общия им брой. Прагът на бедност е много различен през годините. През 2022 г. той ще е 4,5 пъти по-висок, отколкото през 1998 г. В международен план броят на бедните е колкото този в Русия – около 22%. Но тук самият праг е 2,5 пъти по-висок. Но прагът непрекъснато тук се променя нагоре, през тази година той е с 9,2% по висок от миналата, затова и само по тази "причина" бедните са с 1,2% повече. В някакъв смисъл бедността е онова, което критерият за бедност постанови.
- Липсата на редовен кабинет не трупа ли нови структурни проблеми, които могат да взривят икономиката?
- Не, не мисля, че засега се получава така. Освен може би в енергетиката, където структурните проблеми са от поне 2006 – 2007 г. Вярно, че липсата на редовен кабинет пречи на подобряването на средата за водене на бизнес, но спира възможностите тя да бъде допълнително влошена.
- А няма ли инфлацията заедно с липсата на редовен кабинет да вкара още повече хора в блатото на бедността?
- Не толкова поради отсъствие на постоянно правителство, колкото поради инфлационни процеси и очаквания, по-голямата част от които са извън обсега на въздействие на българските правителства и институции. Но не и чак пропадане. Ако бъдат омекотени последиците от политиката на ЕЦБ и се отложат недалновидни политики на ЕС, като Зелената сделка например, ефектите от инфлацията върху домакинските бюджети няма да са продължителни.
- За първи път май ще посрещнем година без бюджет, а с 1/12 от стария. Кой ще бъде най-засегнат?
- Тези, за които вече стана дума – домакинствата на самотните майки и тези на възрастни хора. Но пенсионерите няма да са много засегнати, частично поради случилата се вече актуализация.
- Вие скептичен ли сте към най-младата партия, която се задава на хоризонта? Споделяте ли аналогиите с НДСВ например?
- Всяка промяна винаги може да продължи по два начина - като по-нататък става по-зле или пък по-добре. Интересното сега е, че нови политически партии, които се привиждат на избирателите като спасители, както това вече се е случвало преди, включително два пъти с ГЕРБ, могат да забавят или влошат насоката на промените.
Но не мисля, че аналогията с НДСВ е коректна. През 2001-2008 г., поради инерцията след 1997 г., валутния борд, чуждестранните инвестиции и членството в ЕС общото състояние на икономиката и домакинствата се подобряваше. И най-важното: управлението на закона, а не човека, се удържаше на относително прилично равнище, главните прокурори най-много да пазеха свои хора от разследване, но не преразпределяха влияние.
Партията на служебните министри няма ясен възглед какво да прави с привилегиите на прокуратурата. Такъв беше и е случаят с ИТН. Тяхната партия може да привлече избиратели само от контингента на онези, които протестираха. Нищо чудно, ако парламентарните коалиции за промяна са с толкова места, колкото и в предишните два парламента.
- Добър изход ли ще бъде широка коалиция? Или вероятността за това е нищожна?
- Виждам три вероятни сценария. Първи - старите партии въвеждат ред, правено е много пъти. Например през 1951 г., след като е иззето имуществото “на когото трябва”, е приет законът за собствеността, за да не се изземва тя от онези, които вече разполагат с нея.
Втори - временни правителства, нов парламент с опозиция на всички спрямо всички и нови избори, но започнатото бавно и на зигзаг ще продължи горе-долу както през тази година.
И трети - нови избори в крайна сметка, вероятно към края на следващата година или през 2023 г. ще доведат малко по-отговорно държавно управление.
- Кои трябва да са първите спешни решения на новия кабинет?
- На сегашното служебно правителство: да подготви в някаква форма бюджета за 2022 г. при по-точна, отчитаща инфлацията и рисковете, средносрочна прогноза и да подготви изборите.
На следващото – да удължи перспективата на стабилност в реалната икономика. В това няма нищо сложно. Следва да се продължат договорите за концесии, да се рационализира социалната политика, бюджетното преразпределение с насочване към онези, които се нуждаят. А също да се предостави 1/5 от данъците върху дохода на общините, където той е произведен, и да се премахнат и временно отменят данъците върху печалбата и дивидентите.
От неефективно
управление
губим средно
по 3,6 млрд. лв.
на година. Това
не са точно
откраднати
пари. Чистата
кражба
вероятно е
около 10%
от тази сума
За разлика от други
кризи икономиката на
2020 г. просто спря.
Но всички фактори на
нейното “движение”
останаха готови
да се задействат