Ще се удави ли визията за обединена Европа като бежанец в река Марица

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10255493 www.24chasa.bg
Александруполски митрополит Антим

Моля се бежанците да престанат да бъдат използвани и измъчвани от “игрите на големите интереси”, казва Александруполският митрополит Антим

И аз се ваксинирах, защото ваксината няма алтернатива. Спазваме мерките, понасяме неудобството, за да пазим нашите братя и сестри

Ние, православните, трябва да вярваме и да спазваме правилата

Трябва да бъдем сигурни, че Бог е просветил учените толкова, че да измислят ваксини. Науката напредва толкова, колкото Бог пожелае

Бог пази всички ни, но ние не бива да си правим експерименти с Неговата воля: Христос не скочи от покрива на Соломоновия храм, както дяволът Му предложи! Нека правим онова, което ни съветват лекарите за пандемията, както и да помним, че Бог “спасява от смъртта, но и чрез смъртта”.

Това заяви за “24 часа” духовният глава на Александруполис, Негово Преосвещенство митрополит Антим. Той е един от влиятелните лидери в своята епархия и в гръцката църква. Ръководената от него митрополия управлява стотици храмове, грижи се за възрастни и болни хора, строи детски градини, изхранва бедни.

“24 часа” опита да погледне пандемията и бежанската криза през очите на православното духовенство в една съседна на България епархия, което съчетава Божиите дела с милосърдната дейност.

- В трудни времена обръщаме поглед към църквата. Но разбраха ли ви вярващите във вашата епархия, когато ги призовахте заради пандемията да ограничат посещенията си в православните храмове и да се молят вкъщи?

- Пандемията внезапно промени живота ни, затова църквата опитва да утешава и да подкрепя народа си. Тя ни учи да живеем живота си с радост и надежда и в края на земния ни път да победим и смъртта, като я направим предверие към истинския живот, който идва после. Затова за нас не беше лесно да ограничим този наш духовен опит, като затворим храмовете, които за нас, православните християни, са “небе на земята”. В крайна сметка обаче, за да запазим нашите болни и възрастни хора, се примирихме, в най-опасните моменти заключвахме църквите и правехме домовете си храмове, а домашните си иконостаси - и олтари.

- Срещнахте ли съпротива от богомолците и от клира?

- Това беше трудно преживяване, защото понякога дори в неделните дни не отваряхме храмовете! Извършвахме литургиите при заключени врати, без богомолци. Местни телевизии и радиостанции предаваха службите, а вярващите ги проследяваха, “залепени” за екрана, коленичили в дома си със свещи в ръка.

Наложи се да влизаме в противоречие със себе си. През целия си свещенически живот ние призоваваме хората да идват в църква, а в онзи период заключвахме църквите и не ги пускахме! Беше ни много болно.

Някои се гневяха, но в крайна сметка всички разбраха, че целта ни е да запазим здравето на хората, да се ограничи заразата и да се предотвратят смъртни случаи. Все пак църквата има двехилядигодишен опит като институция и не се плаши от безизходици, тя винаги намира решение на проблема и повечето хора разбират това.

- Вие ваксинирахте ли се?

- Да, защото ваксината няма алтернатива! Трябва да бъдем сигурни, че Бог е просветил учените да я изготвят, а науката напредва толкова, колкото Бог пожелае.

Ние сме създадени от Бога със свободна воля и с правото да правим свободен избор. Но в крайна сметка всичко в света се движи от Божията воля и ние трябва да вярваме на Него и на учените, защото Той ги е просветил да ни лекуват по време на бедствие като тази пандемия.

Нали носим очила при трудности със зрението? Нали ползваме ортопедични приспособления, когато имаме нужда?

Нали пием предписаните ни лекарства? Тогава защо да не се ваксинираме?! Защо да не носим маски?!

Наистина, затрудняват ни, страхуваме се, съмняваме се. Но понасяме неудобството, за да предпазим братята и сестрите около нас, които може да са податливи на заразата. И го правим от любов!

- Как отговаряте на аргумента: “Бог ще ме пази, затова мога да ходя неваксиниран и без маска в пандемията”?

- Бог пази всички ни, но ние

не бива да си правим

експерименти с

Божията воля

Иисус Христос не скочи от покрива на Соломоновия храм в Йерусалим, както дяволът Му предложи, нито слезе от кръста, както Го предизвикваха да направи онези, които Го бяха разпънали! Нека направим онова, което ни съветват учените, но същевременно и да помним, че Бог “спасява от смъртта, но и чрез смъртта”.

Въпросът е имаме ли ние търпение да повярваме и да спазваме правилата?

Не трябва да губим вяра. Бог обичаше и Йов, но сурово го изпита. Заради това продължаваме да се питаме: Вярваме ли, че ще издържим това изпитание - за нас или за близките ни?

Страх ни е заради слабата ни вяра, страх ни е, защото не вярваме в Божията сила. Спомняте ли си какво отговори Христос, когато го бяха попитали дали може да излекува един болен? Той отговори: “Не ме питайте дали мога да го излекувам. А вие можете ли да повярвате, че мога? Ако повярвате, тогава болният ще оздравее.” Заради това ние трябва да вярваме и да спазваме правилата.

- Вашата епархия е на границата с Турция - какво е отношението към бежанците, които често я пресичат?

- По-рано, когато тръгна бежанската вълна, проявявахме голяма чувствителност към тези бегълци, които незаконно преминаваха границите ни, в това число и граничната река Марица в нашата епархия. Те бягаха от страни, в които се водеше война, и бяха достойни за съжаление и състрадание, заради това им помагахме.

След това в нашите градове и села започнаха да прииждат множества от мигранти, които просто се стремят към по-добър живот в западните страни. Така въпросът получи други политически и социални измерения, стана общоевропейски. На всичкото отгоре Турция започна да използва тези хора като инструмент за натиск. Затова в нашия район

дойде Фронтекс да

контролира границата,

понякога се създава

напрежение

При това положение ние като местна църква до известна степен се отдръпнахме от първоначалното си хуманитарно разположение. Моля се тези хора да престанат да бъдат използвани и измъчвани от “игрите на големите интереси”.

- Заради това ли преди година възкликнахте: Европейската визия за обединена “Европа се удави в река Марица”?

- Идеята за обединена Европа ни накара да повярваме, че страните ни ще тръгнат в един общ ритъм, доколкото е възможно. Но в годините, когато Гърция преживяваше икономическата криза (2009-2019), наблюдавахме сурово отношение на Европа към нас. Ние, гърците, знаехме своите грешки, но до голяма степен плащахме грешките (или сметките) на големите страни в Европейския съюз. Все пак издържахме и излязохме от кризата.

Но когато възникна бежанският проблем и виждахме на границите ни да се струпват хиляди мигранти, а чувахме и “милите” гласове на европейски лидери, които искаха да се измъкнат от проблема, като го стоварят само на нашите гърбове, тогава възроптахме. Такива думи на възмущение са и тези, които вие припомняте, че съм казал тогава.

За щастие, драстичната намеса тогава на правителството на Кириакос Мицотакис принуди ЕС да поеме своята отговорност по бежанския проблем и да го признае като общоевропейски проблем.

Сега нещата се повтарят с афганистанската криза. Ако ръководството на ЕС наистина иска да защити бежанците, идващи от онази страна, нека престане да се държи лицемерно. Нека не оставя афганистанците да минават през междинни страни и да се излагат на унижения по безкрайния си път, на опасности, докато стигнат до тяхната територия. Нека изпратят самолети и да ги вземат направо оттам! Тогава няма да има нужда да леят и сълзи за онези страдалци, които се давят в Марица или в Средиземно море!

Затова към днешна дата бих трансформирал моята констатация във въпрос: “Ще се удави ли визията за обединена Европа в Марица?

- Вашата митрополия се грижи за 250 възрастни хора, настанени в специализирана болница. Как се справяте?

- Ние не вършим това сами. Помагат ни хората - и богатите от излишъка си, и бедните от недоимъка си. Благодарение на това поддържаме две големи социални заведения, в които се грижим за около 100 възрастни и 150 хронично болни на легло, жени и мъже.

Държавата разбира важността на този принос на църквата (неговата качественост, човечност, но и икономичност на полаганите грижи) и ни помага чрез осигурителните каси на обгрижваните хора, за да можем да ги обслужваме. Тя ни има доверие, но в същото време провежда редовни и внезапни проверки за установяване на качеството на грижата за хората и на разпореждането с техните средства. От своя страна и обществото в града и областта вижда и оценява този принос на нашата митрополия и помага със средства, с различни дейности и прояви.

Един друг параметър на този въпрос са служителите - общо 140 души от нашия район, които работят постоянно в нашите институции (лекари и медицински сестри, физиотерапевти, техници, помощен персонал и т.н.) и се издържат от това.

Не на последно място, разбира се, е и това, че всички покупки (храна, лекарства и други медицински изделия и пр.) се правят от магазини и аптеки от нашия район. Това са много средства, които влизат в местната икономика и помагат за издръжка на живеещите тук.

- Какъв е редът за постъпване в това заведение - кой може да постъпи там?

- Местата са винаги заети и понякога дълго се чака, за да се попадне в този наш дом. Изисква се само един такъв човек да внася сумата от пенсията, която получава. За нас като епархийска църква и ръководство грижата за тези хора не е трудна, защото съществува християнска взаимност:

с излишъка от пенсията

на по-заможния се

подпомага онзи, който

има по-малка пенсия

Така че всички получават едни и същи качествени грижи без разлика, за да може всеки да има онова, за което се молим всеки ден в храма на богослуженията сутрин и вечер: последните години от живота ни да бъдат “без болести, достойни, мирни”.

Но не оставайте с впечатление, че ние обръщаме внимание само на възрастните хора. Същото внимание и грижи полагаме и за децата.

- С тях как работите?

- За децата сме направили една детска ясла, детска градина и една градина за предучилищна подготовка.

Грижим се общо за 100 деца. Истината е, че родителите гърци се доверяват на православната църква за отглеждането и възпитанието на децата им. Наемаме учителки на пълна заетост и с осигуровки, работим със системата на министерството на образованието, откъдето вземаме и образователните програми. С два училищни автобуса вземаме децата от домовете им сутрин и ги връщаме следобед. Възнамеряваме да направим основно училище и гимназия, ако е воля Божия.

Освен за децата, поддържаме една всекидневна кухня, където предлагаме 350 порции ядене на бедни наши съграждани 11 месеца през годината. Тази кухня се издържа от специалните “нищелюбиви” каси (т.е. каси за бедните), които имаме по храмовете, но получаваме и много дарения от богати и бедни хора от нашия район.

Освен това храмовете от своите каси за бедните раздават всеки месец средствата, които събират, на своите енориаши в нужда. Покриват се стипендии за деца от бедни семейства, за да учат, разходи за медицински процедури и закупуване на лекарства и др. Нашите съграждани ни се доверяват и затова всяка година правим публичен отчет за приходите и къде са дадени средствата (без да публикуваме имената).

- Тази ваша дейност не затруднява ли основната ви работа на Божи пастир?

- Много добре го схващате - цялата тази социална дейност “краде” от времето, което винаги съм посвещавал на пастирската си работа. Но все пак аз имам честни и опитни сътрудници, клирици и миряни, които ми помагат в управителните съвети и във финансовото ръководство. Делото на църквата, както се вижда от книгата “Деяния на апостолите” в Новия завет, има три области: богослужение, проповядване на вярата и благотворителност. Моля се на Бога, ако в някоя от тези области имам пропуски, да ми помогне да ги допълня в другите две области.

  • Щадящи тестове - решение за малките ученици

    Щадящи тестове - решение за малките ученици

    Родителите с основание искат децата им да ходят присъствено на училище. Най-малкото защото преподаването в клас е най-доброто, особено когато говорим за най-малките. А и защото форматът с онлайн уроците, продължаващ вече почти 2 години, не им дава гаранция, че уроците са добре разбрани и усвоени. От друга страна обаче
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо