Атидже Алиева-Вели: Младите фермери са застраховката “Живот” на земеделието ни

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10303739 www.24chasa.bg

Дано стратегическият план да няма лошата съдба на плана за възстановяване. Дигитализирането и иновациите в земеделието ще са ключът към устойчивия и зелен преход, казва българската евродепутатка от "Обнови Европа"

- Г-жо Алиева, кои са най-големите предизвикателства пред българските фермери в новата ОСП?

- Погледнато от европейската перспектива, най-голямото предизвикателство е да направим своевременен, плавен, успешен и възможно най-безболезнен зелен и дигитален преход в земеделието. От другата страна е ситуацията в България - непрекъснато нарастващи цени на енергията, горивата, торовете и консумативите, което пряко се отразява по цялата верига. Цените на хранителните продукти се увеличиха многократно, но

доходите на фермерите

не следват тази тенденция,

за съжаление. Другото определящо предизвикателство ще бъде правилното определяне и структуриране на екосхемите, така че да бъдат в съответствие с нуждите на земеделските стопани, да бъдат лесни за разбиране и изпълнение. Важно е нашите фермери да имат навременна и точна информация за новите елементи в ОСП и какво отражение ще дадат върху живота и работата им в следващите години. Намаляването на административната тежест върху тях ще продължи да е първостепенна задача и тя ще се решава от подготвеността, капацитета и качествено новото ниво на самата администрация.

Още едно, не по-малко сериозно предизвикателство е това да работим за запазване на атрактивността на сектор земеделие така, че той да привлича повече млади хора. Да засилим интереса им към земеделието, да запазим приемствеността между поколенията като гаранция на жизнени селски райони в бъдеще. Младите фермери са застраховката “Живот” както на европейското, така и на родното ни земеделие.

Тези политики са основополагащи за съхраняването на сектора и развитието му в посока на по-голяма конкурентоспособност в един динамично развиващ се свят. За тази цел имаше нужда от по-справедливо разпределение на средствата по отношение на малките земеделски производители и с реформата на ОСП успяхме да направим прогрес и в тази посока. Това бе основен приоритет за “Обнови Европа” в Европейския парламент.

Видно е - пък и аз го отчитам, - че

земеделците ни

все още неглижират

сдружаването,

а то ще е от определящо значение в бъдеще. Добри примери за промени в тази насока са:

- подкрепата за конкурентоспособност чрез специфични за сектора интервенции като подпомагането за организации на производителите;

- промените в Регламента за Общата организация на пазарите (ООП), които предвиждат някои допълнителни изключения от законодателството в областта на конкуренцията. Това ще даде на земеделските стопани допълнителен стимул да се сдружават, да работят заедно, включително и с други заинтересовани страни в хранителната верига, пак с крайна цел гарантиране на по-високи стандарти за устойчивост.

Често съм споделяла вярата си, че предизвикателствата може да са много, но ние трябва и сме длъжни да ги превърнем във възможности. Българският земеделски сектор трябва да продължи по пътя на своето развитие, да спрем изоставането от европейските тенденции и целенасочено и темпово да достигнем поне средните нива на ЕС в близките години. Имаме инструментите за това.

- На 23 ноември предстои финалното одобрение от ЕП на политическото споразумение за ОСП от юли. Възможни ли са изненади в последния момент?

- Не, не мисля. В Комисията по земеделие и развитие на селските райони вече подкрепихме с голямо мнозинство текста на споразумението и съм убедена, че резултатът от пленарното гласуване ще затвърди тази подкрепа. Въз основа на постигнатото споразумение вече работим и за приемане на останалите стратегии, засягащи сектора. Не ми се иска да има изненади, защото би било в ущърб на земеделците и на целия сектор.

- Фермерите се опасяват, че ще трябва да изпълняват допълнителни екоизисквания, без да са предвидени повече пари за подкрепа. Как ще се случи?

- Да, факт е, че с усилията за борба с климатичните изменения са завишени екологичните изисквания за земеделците. Те ще са както доброволни, така и задължителни. Държа да отбележа - стараем се преди всичко да гарантираме, че тези допълнителни екоизисквания не са само и единствено към земеделците, а ще бъдат пропорционално разпределени по цялата верига за производство и доставка на храни. През последните близо 2 г. ние от групата на “Обнови Европа” защитавахме позицията, че усилията и приносът на фермера в опазването на околната среда трябва да бъдат допълнително финансово обезпечени и възнаградени.

Според постигнатото споразумение освен базовото плащане земеделците ще могат да получават и допълнителни плащания по линия на екосхемите, които включват завишените екологични изисквания. Тук от ключово значение е в българския стратегически план по какъв начин ще бъдат структурирани тези мерки. Целта е ясна - ефективно насърчаване и подпомагане на земеделските ни стопани. Бюджетът до 2027 г. също е ясен и страната ни трябва да насочи средствата по начин, който отговаря на националните ни специфики, традиции и нуждите на сектора. ОСП дава тази гъвкавост на държавите членки. В следващите години фермерите ни трябва да се възползват максимално и от възможностите по линия и на други програми и инструменти извън ОСП. Имам предвид програмата “Хоризонт Европа”, която, за съжаление, не се радва на особена популярност у нас, но пък по нея е предвиден ресурс от

11 млрд. евро за

иновации и дигитализация

в селското стопанство. Друга програма, предоставяща аналогични възможности за земеделците, е програмата LIFE.

- Наблюдаваме галопираща инфлация и непрекъснати промени в цените на суровини, храни и производствени разходи в цяла Европа. Възможно ли е да се стигне до отстъпление от зелените цели на ниво ЕС, за да се запази продоволствената сигурност на континента?

- Притеснително е, че данните за цените на продуктите, включително и хранителните, не са добри. Евроскептиците и критиците използват момента за критика на Зеления пакт, посочвайки го като причина за негативните тенденции при цените. Реално погледнато, Зеленият пакт тепърва предстои да се прилага. Зеленият и дигиталният преход няма да застрашат продоволствената сигурност на ЕС, тъй като една от основните цели на Зеления пакт е устойчивото производство на чисти храни и социалната справедливост. Ще отбележа и няколко скорошни проучвания, които прогнозират, че стратегиите в земеделието могат да доведат до намаляване на произведената продукция и увеличаване на вноса и цените на продуктите. Тези прогнози са резултат от моделиране на сегашните предложения. Стратегиите са инструментът за постигане на целите на Зеления пакт, но те ще подлежат и на междинни оценки. Ако се установи, че инструментите не работят добре, не допринасят за постигане на целите, те ще бъдат своевременно променени. Това е установена практика в ЕС.

Особено важно е в целия този процес да се предвидят механизми, които да гарантират, че продуктите, които се внасят в ЕС, трябва да отговарят на нашите, на европейските производствени стандарти, за да се запази конкурентоспособността на европейските земеделци.

Разбира се, ние като политици също държим ОСП и стратегиите, засягащи земеделието, да бъдат научно обосновани и базирани на доказателства. Всички мерки и инструменти следва да бъдат разработени на базата на задълбочен предварителен анализ и оценка на риска.

В тази връзка “Обнови Европа” подкрепи внасянето на изменение към доклада на ЕП относно стратегията “От фермата до трапезата”, с което се прави препратка към наскоро публикуваното проучване на Съвместния изследователски център на ЕК (Joint research centre/JRC). С това изменение ние отчитаме резултатите от проучването, според които целите, залегнали в стратегията, ще имат въздействие върху продуктивността на земеделския сектор в ЕС. Нещо повече, настояваме за предварителна, цялостна оценка на въздействието, обхващаща устойчивостта от икономическа, социална и екологична гледна точка и необходимостта да се вземат предвид кумулативните ефекти, включително възможните нежелани такива, както и наличието на инструменти за постигане на целите, залегнали в стратегията “От фермата до трапезата”.

- Кога българските фермери ще бъдат равнопоставени на европейските си колеги и ще получават еднакво подпомагане?

- Разликата в европейското подпомагане е болезнена за нас тема още от приемането ни в ЕС през 2007 г. Въпреки предвидените изравнявания на плащанията в момента българският фермер получава най-ниските субсидии в Европа.

Делегацията на ДПС в ЕП предложи уеднаквяване на плащанията, което да се случи до края на 2022 г. За огромно наше съжаление, няколко гласа не достигнаха да се приеме това предложение в Комисията по земеделие и развитие на селските райони. Обнадеждени сме от увеличаващата се подкрепа и ще продължим да внасяме нашите предложения, докато тази несправедливост за българския земеделец не бъде отстранена.

- Къде виждате най-големите неразкрити възможности на българското земеделие? В какво имаме неизползван потенциал?

- България е страна с традиции в селското стопанство. За мен потенциалът ни е както в конвенционалното, така и в биологичното земеделие. Т.нар. чувствителни сектори като “Животновъдство” и “Плодове и зеленчуци” продължават да бъдат недостатъчно развити. Не можем да живеем в страна с толкова благоприятни условия за земеделие и да се налага да внасяме толкова непреработени и преработени земеделски продукти. Като че ли европейското подпомагане на земеделието не успя да развие и разгърне потенциала ни така, че освен да произвеждаме суровини, да имаме и добавена стойност, т.е. да преработваме и да излизаме на пазара на готовите храни. ДПС още през 2016 г. включи в своята програма като приоритет производството на чисти храни, защото считаме, че това е начин да увеличим доходите на фермерите, да разгърнем потенциала на биоземеделието, да създадем заетост и да се превърнем в лидер за региона в производството и износа на качествени биопродукти. От 2020 г. производството на здравословни и питателни храни е вече приоритет и на ЕС.

Допълнителен и важен фокус трябва да е дигитализирането и въвеждането на иновации в земеделието, защото именно те ще са ключът към устойчивия и зелен преход, увеличаване на производителността и намаляване на производствените разходи. Трябва да обърнем повече внимание и на прецизното земеделие, т.нар. умно земеделие, регенеративно земеделие и, разбира се, да се стремим да прилагаме принципите на кръговата икономика. В този процес разчитам и на младите фермери, които имат потенциала и искат да развиват модерно земеделие.

- Често европейската тематика у нас се свежда само до разговор за пари. Това пък прави някои земеделски стопани неконкурентни, защото произвеждат продукция, която се подпомага най-много, а не за която имат пазари и сигурна реализация. Как може да се промени това изкривяване?

- Пазарната икономика се базира на търсенето и предлагането и не трябва да допускаме такива изкривявания, в които производството да се базира само на субсидиране. Важно е земеделските производители да получават достъпна и навременна информация не само за субсидирането, но и за възможностите да модернизират производството си и да го насочат към нуждите на пазара.

Нужно е да подходим много внимателно, защото назад във времето имаше например финансиране за създаването на градини с трайни насаждения, за които впоследствие бяха спрени субсидиите и в крайна сметка те не се развиха. Не може да продължаваме такъв порочен модел, при който се предоставя финансова помощ, но впоследствие потенциалът на съответното производство не се развива. Тук изключвам конкретни случаи на опити за измама или източване на субсидии, с които трябва да сме непримирими и да продължим да се борим.

Трябва да имаме национални приоритети, дългосрочна стратегия и план за развитие на селското стопанство, които да са устойчиви и да не се променят през две години, защото земеделският производител има нужда от стабилност и предвидимост. Само така ще имаме конкурентоспособно производство и пазари.

- Каква е европейската тенденция в земеделието - повече или по-малко субсидии ще има в бъдеще? И за новия период беше предвидено намаление на средствата за ОСП, но заедно с парите за възстановяване нивото на подпомагане почти се запази. Но какво ще се случи след 2027 г.?

- Докато трае зеленият преход, финансовата подкрепа за сектор “Земеделие” трябва да продължи, защото той е един от най-засегнатите от промените. Ясно е, че Многогодишната финансова рамка (МФР) е до 2027 г., а поставените цели са до 2030 и до 2050 г. Най-логично е до постигането им финансирането по линия на ОСП да продължи. Така мисля не само аз.

- Оптимист ли сте за качеството на българския стратегически план, който трябва да изпратим в ЕК до Нова година? Какви са най-важните цели и инструменти, които трябва да включва?

- Надявам се да представим качествен план в Брюксел, да сме си научили уроците и да сме си “написали домашното” на база поуките от предишните пъти, в които Брюксел ни е връщал програмите за корекции. Това е в интерес на цяла България. Дано Стратегическият план за земеделие да няма лошата съдба на Плана за възстановяване и устойчивост. Струва ми се, че пропуснахме важни месеци за дебат с всички заинтересовани страни за целите и инструментите, защото те трябва да са разработени заедно с бранша, за да бъдат адекватни и да отговарят на техните нужди. Остават ни два месеца, в които трябва да направим отличен план. Дано да успеем да се справим в срок.

- Направихте редица срещи с български земеделски стопани за разясняване на новостите в ОСП. Каква е обратната връзка от тях - наясно ли са с новите изисквания и готови ли са да ги изпълняват? Какви са най-големите им затруднения?

- Да, през септември организирах и проведох 16 семинара, като част от информационна кампания за разясняване на новостите в ОСП. Интересът бе голям. Нашите земеделци споделиха, че имат желание да прилагат новите зелени мерки, така че да допринесат за опазване на околната среда, биоразнообразието и за борбата с климатичните изменение, но същевременно с това не скриха своите притеснения и проблеми. Едно от тях е, че нямат достатъчно информация за предстоящите новости и за това какво предстои. Земеделците срещат доста трудности и пречки, свързани с националното законодателство и все по-голямата административна тежест, която пада върху тях.

Ако мога да обобщя, българският земеделец е готов да бъде част от зеления преход, но има нужда от повече информация, за да планира добре дейностите и инвестициите си в следващия програмен период.

- Земеделците у нас възлагаха големи надежди, че с плана за възстановяване ще се инвестира сериозно в рехабилитация на напоителната мрежа. Впоследствие обаче този проект отпадна. Какво е вашето мнение - изпускаме ли голяма възможност за по-ефективно земеделие?

- Според мен пропускаме голяма възможност, защото няма как да говорим за модерно земеделие, за ефективно напояване, което да пести водните ресурси, без да инвестираме в напоителни системи. И по-лошото е, че пропускаме поредната възможност, защото в изминалите два периода, по линия на Програма за развитие на селските райони, не успяхме да използваме средствата, предвидени за напояване. В момента отпадането на напояването от плана за възстановяване означава, че тази рехабилитация трябва да се случи или със средства по линия от ОСП за сметка на земеделците, или с национални средства. Още едно отлагане във времето на модернизацията на напоителната инфраструктура на страната ни. С всички бъдещи последствия върху мястото на българското земеделие и храни на европейската карта.

- Кои нови стратегии, свързани със земеделието, предстои да приеме ЕП в следващите месеци и години?

- Ще спомена само част от тях:

- Европейска стратегия за намаляване на метановите емисии

- Пакет “Адаптиране към цел 55”

- Стратегия за горите

- Нова стратегия за почвите

- Унифициране на етикетите на хранителните стоки в ЕС

- Доклад относно плана за действие за насърчаване на биологичното производство.

Това са все важни инициативи, които неминуемо ще доведат до множество промени и България трябва да бъде изключително активна в диалога и много, много подготвена за тях.

- В последно време има опити на зелени организации да наложат все по-големи ограничения за използването на торове, растителнозащитни препарати, антибиотици в животновъдството. Например наскоро евродепутатите отхвърлихте пълната забрана за антибиотици във фуражите, но какви са настроенията в ЕП - да очакваме ли нови подобни казуси, които изправят на нокти фермерите?

- Със сигурност крайните предложения на “Зелените” няма да спрат дотук. Всички искаме да живеем в по-чиста и безопасна околна среда и да използваме възможно най-малко препарати, които могат да навредят на здравето. Основополагащо е обаче да се търси баланс и преди стигането до забрани за използването на определени торове, растителнозащитни препарати и антибиотици да се гарантира наличието на достъпни, ефективни и безопасни алтернативи.

Науката и иновациите в това отношение напредват, но не можем да прескочим времето, което е необходимо за тестване и въвеждане на новите продукти. Напълно излишно е създаването на такова напрежение в бранша и стигането до крайности, преди да са осигурени алтернативни възможности. В противен случай поставяме в риск продоволствената сигурност на съюза и здравето на хората и животните.

 

Атидже Алиева-Вели е родена на 18 септември 1981 г. в Девин. През 2003 г. завършва бакалавърска степен по биотехнологии, а през 2005 г. се дипломира като магистър в специалност “Индустриални биотехнологии” в СУ “Св. Климент Охридски”. В началото на 2014 г. защитава втора магистърска степен по публична администрация със специализация държавна администрация в УНСС.

През 2007 г. започва работа като експерт в Държавен фонд “Земеделие” в сектор “Мляко”. През 2013 г. е избрана за зам. изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” - Разплащателна агенция, с ресор “Прилагане на мерките от Програмата за селските райони”. Заема поста до май 2019 г., когато е избрана за евродепутат.

Член е на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП.

Владее английски, турски, руски и френски език.