Харалан Александров: Има българи в чужбина с двойно гражданство и по-изразено родолюбие от нашето

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10328522 www.24chasa.bg

Казусът с Кирил Петков е добър повод да започнем дебат не отблъсква ли конституцията читави хора от управлението - законите трябва да се спазват, но не и фетишизират, казва социалният анлополог

И още: Радев беше длъжен да предпази двамата си служебни министри, а не да ги хвърли като пушечно месо в своята война с партиите на статуквото

 

- Българин с двойно гражданство не може да заема управленски пост в държавата, пише в българската конституция. Това предписание е заложено като спирачка пред някои личности да не влизат във властта и се превърна в сериозен проблем пред бившия служебен министър Кирил Петков. Не е ли архаизъм тази норма, г-н Александров?

- Такава норма има и в други конституции. Да не говорим, че повечето уважаващи себе си държави не допускат институцията на двойното гражданство. В нашия случай силен аргумент в подкрепа на двойното гражданство е голямата мигрантска общност, която иска да участва все по-активно в обществения и политическия живот на родината. Аз приемам този аргумент и смятам, че талантът и енергията на българите в чужбина са важен ресурс за развитието на страната. Според мен те трябва да имат право не само да гласуват, но и да заемат отговорни публични дължности. Разбира се, това не може да става в нарушение на законите.

- В каква посока тръгва решението на проблема с двойното гражданство на Кирил Петков?

- Не съм експерт по правни въпроси, но решението ми се струва очевиднo – ако има формално нарушение на конституционната норма, някой трябва да поеме политическа отговорност за това. Друг въпрос е какви са мотивите на нарушителя, в случая Кирил Петков. Според мен той е проявил наивност и лековерност, които са притеснителни за човек с амбиция да управлява държавата.

Не смятам обаче, че той

трябва да бъде обруган и

заклеймен като престъпник

и провесен на позорния стълб, както обичаме да правим с лидерите, които са ни разочаровали.

- По-малко българи ли се чувстват сънародниците ни с двойно гражданство?

- Със сигурност не се чувстват по-малко българи, напротив. Във всички изследвания българите в чужбина, много от които с двойно гражданство, заявяват своя патриотизъм и ангажираност с България. Понякога тяхното родолюбие е дори по-изразено от това на живеещите в страната, навярно поради идеализирания образ на родината, който поддържа българската диаспора. Но българската идентичност и гражданството са две различни неща. В единия случай става дума за преживяване, за нещо много лично. Когато Петков заявява, че в сърцето си се чувства българин, трябва да му вярваме - никой не знае това по-добре от него. Идентичността не се свежда до формалното гражданство.

Институтът на гражданството обаче е нещо, което поставя граници – то върви с определени права и задължения. Гражданството на проспериращи държави, каквато е Канада, е силно желано, защото гарантира пожизнени права, които за бедните държави изглеждат като привилегии. Петков безспорно е готов да пожертва привилегията на канадското гражданство, за да се посвети на политическа кариера в България, и това е достоен за уважение избор. Но правата вървят в пакет със задълженията и основното сред тях е да се уважават и законите и процедурите на държавата, чийто гражданин си избрал да бъдеш.

Права срещу задължения – това е сделката. Няма как да получиш първото, без да се обвържеш с второто.

- Тоест волеизявлението не те освобождава от задълженията?

- Не, защото личното решение е нещо различно от правния институт. Това е като да се развеждаш с някого - преместваш се някъде другаде и не искаш да виждаш съпруга или съпругата си, но си официално разведен едва след като влезе в сила решението на съда.

- Над 1 млн. българи живеят в чужбина, част от тях със западни дипломи, висока експертиза, езици, идеи, а вероятно и с друго гражданство. Това ограничение в конституцията не ги ли отблъсква от възможности да се върнат в страната и да дадат своя принос като българи в управлението ѝ?

- Със сигурност е назряла необходимостта от публичен дебат по този въпрос, и казусът на Петков е добър повод да го започнем. Законите трябва да бъдат спазвани, но не и фетишизирани, те не са природна даденост, а социална конвенция и като такава подлежат на промяна и предоговаряне. Особено в свят на шеметни промени, в който се оспорват и предоговарят дори природни факти като човешкия пол. И тъкмо поради огромната несигурност, която внасят в живота ни тези социални и културни промени, ние се нуждаем от нещо стабилно и устойчиво, каквото са законите. Ако всеки тръгне да тълкува конституцията както му уйдисва, ще потънем в хаос и разруха и окончателно ще напуснем цивилизования свят. Затова e толкова важен Конституционният съд и неговите решения.

- Как ще се отрази това на кампанията на “Продъжаваме промяната”, чиито лидери са Кирил Петков и Асен Василев?

- Не мисля, че ще повлияе съществено върху подкрепата, на която се радват, тъй като тя е в голяма степен

емоцинално мотивирана - базира

се на спонтанна симпатия,

а не на формални аргументи. Може донякъде да помрачи аурата им на морално превъзходство – на авангард на прогреса и вестители на светлото бъдеще, която премина към тях след моралната катастрофа на останалите протестърски партии. Вероятно ще разколебае част от електоралната им периферия – онези по-консервативни гласоподаватели, за които законите все още означават нещо.

- В крайна сметка кой ще поеме отговорността?

- В крайна сметка ще се наложи да я поеме Кирил Петков, което е донякъде несправедливо, защото по всичко си личи, че е бил подведен. И то не от друг, а от конструктора на служебното правителство Радев, който е трябвало да забележи този очевиден проблем. Той беше длъжен да предпази тези момчета, а не да ги хвърли като пушечно месо в своята война с партиите на статуквото. Добрият командир не изпраща в бой своите войници без броня, а в политическата битка бронята е безупречното спазване на законите. Явно Радев е силно надценен не само като държавник, но и като командир и сега е твърде вероятно Петков да се превърне в изкупителна жертва за поредния му провал. В патриархалните култури винаги е така – синовете плащат греховете на бащите.

- Подкрепяте ли като член на Инициативния комитет на Анастас Герджиков тезата му, че в коронавирусната криза трябва да се вслушваме предимно в гласа на експертите и неговото желание да върне Националния оперативен щаб?

- Драматичните развития от последните седмици са пряко следствие от некомпетентно и самовлюбено управление, което следва повелите на пропагандата, а не на експертизата. След поредица от провали то е на път да провали и зелените сертификати – една добра политика, която се прилага успешно във всички цивилизовани страни. Тъжната ирония е, че Радев стана жертва на собствената си недалновидност и лошотия. За целите на политическата си битка той отприщи примитивните енергии на невежеството, омразата, завистта и отмъститеността, позволи си да флиртува със страховете и фантазиите на безпросветни и параноични умове.

Не успя да ги овладее и сега

те се обръщат срещу него

и правят невъзможно управлението на кризата по нерепресивен път.

- Радев ще понесе ли загуби от този провал?

- Радев най-много да не го преизберат, истинските загуби ще ги понесе българското общество – ще умрат много хора, други ще загубят работа и доходи, тежко ще пострада психичното здраве на нацията. Но такава е съдбата на общности, които се доверяват на безотговорни лидери.

  • Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Светът беше абсолютно безпомощен преди повече от година и половина. Пандемията го постави на колене. Лекарите бяха в шок, защото срещу тях беше напълно непозната болест, с която не знаеха как и не можеха да се справят. Стреляха напосоки, докато налучкат каква терапия да приложат. Човечеството не можеше и не искаше да приеме за реалност
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо