“Възраждане” - първият postcovid симптом на политическата ни класа

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10408359 www.24chasa.bg
Винсент Тановски

Защо успехът на “възрожденците” не може да се обясни без провала на останалите партии

В неделната вечер на 14 ноември станахме свидетели на дебюта на двама нови играчи на парламентарната сцена, които са и коренни идеологически противоположности - “Продължаваме промяната” и “Възраждане”.

И докато социолозите от началото прогнозираха от трето място нагоре за харвардските момчета, не така стоеше въпросът при националистите на Костадин Костадинов, чиято подкрепа все гравитираше около 4-процентната бариера.

Въпреки това за учредената през 2014 г. “Възраждане” това бе третото и най-добро представяне на парламентарен вот - от 78 414 гласа през април успя да набъбне до малко над 127 хил. през ноември. И от всички партии с шанс да влязат в парламента единствено “Възраждане” си вдига подкрепата и на трите вота тази година.

Как и защо в парламента намери място една на пръв поглед маргинализирана партия, която по-същество напомня на някогашната “Атака” със своя силно националистически уклон, антиглобализъм, ксенофобия и яростното противопоставяне на интеграцията ни с различни политически и икономически структури под претекст, че ставаме колония на световния финансов елит?

Движещите се

по ръба на

конспирацията

подобни теми, които иначе през годините сякаш не намериха място в обществения дебат, получиха нов отзвук именно при появата на COVID пандемията. Вирусът ни свари неподготвени и на около година от края на мандата на правителството на ГЕРБ и ОП. То вече бе почнало да генерира обществени напрежения заради износването на образа си в публичното пространство. Така COVID даде своеобразен старт на изборната кампания за вота през април 2021 г. и възможност партиите да експлоатират темата колкото и както могат. В началото противниците на “пландемията” намираха място сред гласоподавателите на “Има такъв народ”, както и в телевизията им “7/8”, която даваше трибуна на най-върлите противници на COVID мерките -

от медицински

еднодневки

до вулгарни

антиваксъри

Впоследствие фразата на Трифонов, че “да флиртуваш с антиваксъри, това е все едно да флиртуваш със смъртта”, както и признанието му, че се е ваксинирал, му изиграха лош номер и позволи на “Възраждане” да приватизира антиваксърския вот. При това в перфектен момент - когато здравният министър Стойчо Кацаров въвеждаше правилни по принцип, но закъснели и неадекватни за времето си ограничения срещу вируса.

Докато останалите политически играчи се впускаха в междуличностни битки кой е по-по-най- и се надпреварваха как да има повече щадящи бизнеса, отколкото ограничаващи самия вирус мерки, “Възраждане” започна да действа на терен и да обикаля страната. За да не подразнят потенциални гласоподаватели, по-големите партии не повдигаха достатъчно категорично темата за COVID, превърнала се вече в достатъчно чувствителна. През това време “Възраждане” зае абсолютно крайна позиция против всякакви ограничения, тестове, сертификати, локдауни и прочее и започна да обикаля страната и да създава партийни структури - нещо, което не видяхме при ИТН и ПП. Забележително е и използването на социалните мрежи в опита им да привлекат повече хора. Стигна се дотам партията на Костадин Костадинов да предлага на хората адвокатска помощ онлайн срещу “принудителната ваксинация”.

От началото на пандемията вече има и социална база, върху която националистите да стъпят - не само на антиваксъри, но и на

фалирали малки

и средни бизнеси,

които се оказаха големи потърпевши и не се чувстваха адекватно компенсирани от държавата. Те участваха активно на протестите против въвеждането на първите ограничения срещу COVID и бяха първите на площада на първия протест срещу зеления сертификат. Всъщност крайната им твърда позиция против ограниченията им спечели подкрепа, за разлика от останалите претенденти, които спореха помежду си колко меки да бъдат мерките. Това наподобява изборите във Великобритания през 2019 г., на които Консервативната партия, придържайки се към политика за твърд Брекзит, спечели убедително срещу лейбъристите, които до последно сякаш нямаха единна позиция.

Тактиката на “Възраждане” едва ли щеше да бъде увенчана с такъв успех, ако не беше фактът, че до ден днешен голяма част от обществото ни смята вируса за обикновено грипче.

Показателен е фактът, че тя увеличи повече подкрепата си не толкова между априлските и юлските избори, а между юлските и ноемврийските - точно когато дойде въвеждането на зеления сертификат.

Като се прибавят проучванията, според които българите са на едни от челните места по вяра в конспирации и на последните по досег с наука и технологии, традиционното ниско доверие в институциите и с най-големия коефициент на неравенство в ЕС, нищо чудно, че

националистите

се възползваха

от антиелитарното

отношение

на хората. Роля изигра и фактът, че останалите претенденти за парламента говореха постоянно за съдебни реформи, дигитализиране на икономиката, подкрепа на бизнеса, зелена сделка - теми, които в повечето случаи са чужди на хората отвъд средно големия областен град.

Затова “Възраждане” имаше и социално недоволство, върху което да стъпи, за разлика от социалистическата партия, която беше твърде заета да защитава бизнеса, да се бори срещу Истанбулската конвенция и за защита на традиционното семейство . Теми, по които БСП и “Възраждане” сякаш са на едно мнение, но от това губят социалистите, а не националистите, което е видимо от изборните резултати.

Интересно е сравнението на резултата на “Възраждане” с този на “Демократична България”, които се изживяваха като представители на елита на нацията. Например от данните в чужбина става ясно, че Костадин Костадинов взема малко повече от Лозан Панов - кандидата на смятащата се допреди време за монополист на вота в чужбина ДБ.

Същото важи и на родна почва - дългогодишният шеф на ВКС, изключително популярен сред градската десница, получи нищожните близо 98 хил. гласа на фона на Костадинов с над 104 хил. гласа. И въпреки напъните да бъде определена като троянския кон на Кремъл в България, този опростен наратив трябва да отстъпи пред по-сложния прочит на събитията. А той е, че не руснаците, а

комбинацията

от бедност,

политическа

инфантилност,

медийно

лековерие

и несклонен на резки движения политически елит дават почва на авантюристи да яхнат вълната на недоволството.

Политическите и икономическите сътресения в Европа през последните години, в това число Брекзит и мигрантските вълни, спомагат за опаковането на възрожденските цели със силно антиевропейски послания. И докато мигрантската вълна вкара “Атака”, НФСБ и ВМРО в парламента, 7 г. по-късно новата външна заплаха вкара “Възраждане” в НС. Досегът с изпълнителната власт на бившите “Обединени патриоти” в крайна сметка ги превърна в системни партии и това бе началото на техния край. Доказателство за което е общият резултат на кандидатите за президент Волен Сидеров и Валери Симеонов, сравнен с този на Луна.

И така, в комбинация с противоречивите позиции на “умерения националист” Трифонов към връзките ни с ЕС, се освободи терен “Възраждане” да е единственият легитимен носител на анти-ЕС и анти-САЩ риторика.

Трябва да се отбележи, че при дебюта си през 2005 г. “Атака” успява да вземе близо 300 хил. гласа - над 2 пъти повече, отколкото взима “Възраждане” сега. А през 2009 г. партията на Волен Сидеров влиза в парламента с малко над 395 хиляди гласа.

Но скромната подкрепа за “Възраждане” може да ѝ осигури влияние в парламентарния живот в контекста на тенденцията за спад на избирателната активност. А ниските нива на ваксинация, закъснелите и хаотични мерки срещу COVID и невъзможността за справяне с последствията от пандемията създават обществени настроения, върху които партията на Костадин Костадинов да паразитира.

Въпреки това тяхната сила идва преди всичко от слабостта на останалите политици да зададат дневен ред, адекватен на нуждите и нагласите в обществото, който не се изчерпва с изпразнените от съдържание клишета “борба с корупцията” и “съдебна реформа” на принципа “стани да седна”.

  • Не боли да цитираш истинската новина, срамно е да разпространяваш фалшива

    Не боли да цитираш истинската новина, срамно е да разпространяваш фалшива

    На фаталния 13 януари получихме поредно потвърждение защо България продължава да е символ на медийна несвобода. Очевидно причината не е само във властта, но и в самите медии. “24 часа” успя да научи пръв новината на деня, а именно, че председателят на антикорупционната комисия Сотир Цацаров има намерение да се оттегли от поста от 1 март
  • Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Публикуваме отново най-четените през седмицата анализи, коментари и мнения. Това лично мнение на проф. Огнян Герджиков е № 3 и е четено от 54 148 души. Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо