Коалиционните преговори live - радост за дигиталния слой българи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10437525 www.24chasa.bg
Доц. Татяна Буруджиева

Те носят доверие, но и огромни очаквания за бързи и драстични промени

Започналите на живо преговори между политическите партии изглеждат като необходима демонстрация, че се водят преговори - на пръв поглед максимална публичност, която не води до по-голямо информиране.

Това са отдавна измислени и прилагани в комуникацията техники.

Първо - да се успокои градусът на емоцията в обществото. Второ - да изглежда, че хората контролират и знаят всичко. И трето - че се вземат решения.

Много добър ход е това да са 18 теми и всяка партия да е с по трима експерти. Тоест 216 души. Това не е формат за вземане на решения, но е

формат за дълго

приказване

Предаването им на живо е все едно да слушате радио часове наред, а отдолу непрекъснато коментари кой е съгласен, кой не, някой прави бележки, друг предлага нови неща.

Медиите, особено вестниците, буквално правят хронограма кой какво е казал, което е много добре, защото след време ще можем да изследваме и да се връщаме към самите преговори. Засега изглежда като необходима демонстрация, но в същото време успокоява емоцията в обществото.

Вторият момент идва да покаже, че се търси най-доброто решение и че хората участват в неговото вземане. Това донякъде разделя обществото, защото в наблюденията, оценките, коментарите и предложенията, които се дават,

участва само част

от обществото

- онази, която потребява съответната платформа в интернет. Цялото останало общество не е част от дебата, а част от наблюдението, и то през други канали.

Остава впечатлението, че има една група от населението, която има необходимите сили, образование и подготовка да взема решенията, вместо всички останали, които изглеждат недорасли да се включат в този процес.

Този патернализъм в голяма степен започва да характеризира новото управление. Но вече това сме го виждали по времето на управлението на юпитата при кабинета на Симеон Сакскобургготски.

Но в третата част - вземането на самите решения, мисля, че се прави много сериозна комуникационна крачка за повишаване степента на доверието в тяхното вземане.

Те изглеждат, като че ще се вземат на много широка дискусионна основа. Защото много хора са участвали и каквото и решение да се вземе, обществото ще е напълно убедено, че е след сериозна дискусия и мнението от широк кръг участващи в този разговор. А това е много важно за изначалното доверие във всяко политическо решение. В това отношение мисля, че е постигнато много.

В този момент българите очакват много бързо и спешно вече даже да се е случило справянето с кризите. Ако се получи отдръпване и отвращение от действията в политиката, то ще е от невъзможността да се случат толкова бързо и ефективно резултатите от което и да било управление. Избирателите на всички партии, които в момента дискутират, може би с изключение на БСП, са избиратели, които имат

нулева

толерантност

за времето

Те смятат, че тук и веднага трябва да се вземат най-прекрасните решения, които някъде са приложени на практика. И очакват да се получат същите блестящи резултати за развитието на обществото и тяхното лично благосъстояние. А такова нещо не може да се случи.

Вижда се по преговорите - има страшно много интересни и добри идеи, но ми куца как ще бъдат изпълнени. Например залагат се срокове за месец, два или шест, всички публични регистри да се обвържат в система. А дори да има достатъчно бази данни, не е сигурно, че свързването им ще стане в тези срокове.

Виртуалната реалност, в която живеем, включително с надеждите си за изключително бързи и драстични промени навсякъде и получаване на резултат, говори, че още сме

в сферата

на фантазиите

Защото устойчивата демокрация изисква време. Ние 30 години се опитваме, но за сметка на това обичаме много да правим промени и да се лашкаме в тези опити. За 30 последователни години могат и да не се постигнат особено големи резултати, камо ли с подобни зигзази, с които се движим.

Но струва ми се, че след тези 4 избора, които преживяхме, хората са склонни политиците да направят всичко, за да има правителство. Дори някои не особено коректни договорки биха били подминати от обществото, стига да има функциониращо правителство. Онова, което може да доведе до разочарование или проблем, ще е след няколко месеца, няма да е тук, днес и сега.

Като гледам хората, които участват в момента в тези разговори, това

не са хората,

вземащи

сериозните

решения

в партиите,

които се договарят.

Ако партиите не работят за политическите решения и за това кой ще ги изпълнява, ще се окажем в много неприятна ситуация - вместо другата седмица да се върви към максимално бързо формиране на правителство, ще зациклим във вече познатото русло. Но големият проблем е , че партиите не са в достатъчно добра кондиция и даже не знам кой с кого ще прави договорки.

  • Лесно е да обещаваш, когато не трябва да изпълняваш

    Лесно е да обещаваш, когато не трябва да изпълняваш

    Щедър бюджет с минимална заплата от 710 лв. и минимална пенсия от 490 лв. извади служебния финансов министър Валери Белчев по обяд в сряда. Това става, като се остави антикризисният бонус от 120 лв., който да се дава поне половин година. Вечерта имаше корекция - не 490 лв., а 430 лв. Мотивът на служебното правителство е
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо