Политическият мигрант иска промяна сега или... веднага

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10440871 www.24chasa.bg
При дебюта си на политическата сцена председателят на НДСВ Симеон Сакскобургготски обеща да вдигне на крака България за 800 дни.

Импулсивен и непрогнозируем, избира политиците като продукт на щанда

Българинът в последно време не е склонен да възлага надежди на дългосрочни политики, а по-скоро желае рязка промяна веднага. Това се видя и при възхода на Слави Трифонов, който обещаваше коренна промяна на политическата система, референдуми, “изчегъртвания” - все кратки, точни и ясни, лесносмилаеми за широката аудитория фрази. Но той не е единственият.

Видя се и при дебюта на партията на харвардските възпитаници, които се позиционираха като “почтените” срещу “непочтените”.

И тук няма как да не изскочи фразата на Симеон Сакскобургготски, който преди 20 г. заяви, че са необходими “незабавни промени на политическата система и на нейния морал”. “Трябва почтеност. Почтеност във всичко!”, заяви царят в началото на века при основаването на НДСВ. Тази морална битка впрочем я водим вече 20-30 години.

Какво е общото

между трите партии

Те излизат на политическата сцена със заявката, че се разграничават от традиционното политическо деление между лявото и дясното. А успехът на тази тактика е ясен символ за кризата на идеологиите, от които българинът все повече и повече се отдалечава.

Бягството от идеологиите изкривява политическата мозайка. И макар да е световна тенденция, тази криза удря различните държави по различен начин, а интензитетът ѝ зависи както от нивото на политическа култура в съответното общество, така и от способността на политическия елит да даде смислено обяснение за случващото се около нас.

Неспособността на елитите да се адаптират към променящите се условия предизвиква объркваща промяна в поведението на традиционните политически партии, което пък неминуемо влияе върху поведението на гласуващите.

Началото на размиването на идейните контури у нас почва с разбиването на двуполюсния модел от НДСВ през 2001 г., както и последвалата през 2005 г.

коалиция между

идеологически

противници

поне на хартия

Тъкмо това подмени иначе крехкото и условно идейно противопоставяне между лявото и дясното с прагматичното разделение на “статукво” и “антистатукво”.

Оттогава популярност печелят не политици, които идеологически твърдо се позиционират в политическото пространство, а напротив - популярност добиват такива, които твърдят, че “няма ляво, няма дясно”, а само “почтени и непочтени”, “добри и лоши”. Сложните идеологически концепции отстъпват на опростения разказ за

“покварените”

срещу “чистите”

И това пасва перфектно на доминиращата консуматорска реалност, защото потребителят (гласуващият) има постоянна нужда от нови “добри продукти” (политици).

Така политиката се свежда до нивото на пазар, в който продукти на конвейер се борят за своето място на политическия щанд. Колкото по-екстравагантно са опаковани и излъскани, толкова повече привличат вниманието.

Идейният сблъсък по конкретни теми и политики отстъпва и постепенно се заменя с общи формулировки като “борба срещу корупцията”, “за върховенство на закона” и “силна и правова държава” - фрази, които всяка една партия е повтаряла през годините до втръсване. Сякаш всеки момент някоя партия ще излезе и ще заяви, че иска глад, смърт и диктатура.

Това се вижда и в програмите на партиите, където на фона на всеобщия вой за “мир, благоденствие и достойно място на картата на Европа” разделителните линии са твърде бледи.

А когато всички идеи бъдат изпразнени от съдържание и престанат да се виждат разликите между отделните политически субекти, тогава в част от обществото се активира рефлексът

“ти мене слушай,

па се не бой!

Маскари са до един!”

Обвързването на гръмките обещания с почти неизпълними срокове предизвиква, от една страна, разочарование към обещаващите, а от друга - невъзможност в бъдеще да се залага на каквато и да е идея отвъд 4-годишния мандат. Сега или никога.

Така пък се създава и нов тип избирател, чиято логика на действията не може да бъде уловена или прогнозирана от класическите социологически изследвания.

Ако преди желанието му да гласува е идвало от вярата и отстояването на определени идеи, принципи или ценности, днес той не е обременен от “закостенелите идеологически догми”. Напротив - станал е по-гъвкав и прагматичен и в светогледа си, и в политическите си предпочитания.

Със склонност към лашкания от едната към противоположната крайност, политическият мигрант прави избора си вследствие на внезапни импулси, предизвикани от различни обществени, политически и икономически процеси. Така решава кой продукт да си избере - този, който му гарантира промяна сега или най-късно веднага.

  • Вместо да спорим за Гоце Делчев, да викнем и гърците

    Вместо да спорим за Гоце Делчев, да викнем и гърците

    Идеята за общо честване на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари, която обмислят правителствата на България и Северна Македония, звучи като разумен опит да намерим разбирателство помежду си с вардарските ни братя. По принцип, когато става дума за почит към някой покойник, винаги е редно роднините, каквито и делби да имат
  • Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Публикуваме отново най-четените през седмицата анализи, коментари и мнения. Това лично мнение на проф. Огнян Герджиков е № 3 и е четено от 54 148 души. Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо