Михаил и Константин Белчеви: Днес няма песни, които да съберат двама

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10441233 www.24chasa.bg

Нашата работа е гладиаторска - излизаш на сцената и или те бива, или не те бива. И в Ню Йорк, и в Куртово Конаре хората усещат, ако някой ги лъже

Един път ще ти мине номерът, затова, че си Белчев, но втория път няма, ако не те харесват хората

Имам кандидат-снаха, много хубаво момиче, и вече искам внуци 

Артистът иска само потупване по рамото, едно цвете, една целувка

- Като баща и син по какво си приличате?

Михаил Белчев: Ние си приличаме много по всичко.

Константин Белчев: По характера имаме много прилики. И двамата сме много честолюбиви. Винаги съм казвал, че той е рицар на любовта, аз също я оценявам много. Това идва от възпитанието.

- На какво са ви възпитавали вашите родители, Константин?

Константин: Най-много на уважението към семейството. Със сигурност към жената, както и да не лъжа хората, да бъда искрен, да бъда добър. Това са неща, които би трябвало всяко едно семейство да цени и да възпитава.

- Карате ли се двамата?

Михаил: Битови скандали. Нямаме сериозни различия, за да се караме. 

Константин: Много рядко. Не мога да си спомня за последно кога сме си повишили тон. Мисля, че последното ни чаровно скарване беше една вечер, когато той искаше да гледа предаването на Орлин Горанов “Последният печели”, защото му е голям фен, аз исках нещо друго.

- Г-н Белчев, какво мечтаете да се случи на вашия син?

Михаил: Мечтая да има късмет, да има приятели. Искам внуче, защото нямам време, много съм възрастен вече. Има кандидат-снаха, много хубаво момиче.

- Намесихте ли се при неговия избор?

Михаил: Не, никога. В това отношение никога.

Константин: Никога не са се месили. Много са толерантни и вярват на моето мнение. Щом аз съм харесал, значи е добро. Но и в музиката е така. Ако аз имам някаква идея, леко различие, той ме подкрепя. И в другите ми интереси също. С каквото искам да се занимавам, винаги ме подкрепят. Не са ми казвали учи това или отиди там. Дадоха ми възможност да съм свободен и да имам избор.

- Има ли сблъсък на поколенията във вашето семейство?

Михаил: Възрастовата разлика е фатална за някои семейства. Но ние нямаме проблем.

Константин: Ние сме приятели. Той е като приятел на моята възраст, не се притеснявам да му споделям.

- С кого споделяте повече?

Константин: Някои неща споделям с майка ми, други с татко. Еднакво.

- Константин, притеснявали ли сте се да правите грешки, ограничавали ли сте се в някои постъпки, за да не изложите родителите си?

Константин: Не, не съм се ограничавал, но това е отговорност, която нося от малък. Това е много хубаво обаче, защото ми дава стимул да съм на високо ниво и да не си позволявам да се примирявам с нещо посредствено.

Не мога да си позволя

да злепоставя родителите

ми по някакъв начин

Ангажиращо е, но това ми е съдбата. Определено не ми тежи

- Опитвали ли сте се да избягате от сянката на родителите си, за да сте самостоятелен? 

- Винаги ме свързват с името на родителите ми. Колкото и да се опитвам, не може да се скрие. Аз не казвам веднага на хората “Аз съм Белчев”, но в някакъв момент се разбира. Забелязвал съм по-различно отношение от по-възрастни хора, които уважават татко, когато разберат, че съм негов син.

- Концертите ви, г-н Белчев, са под надслов за любовта и приятелството. Това ли е най-важното в живота?

Михаил: Много е важно. В почти всички песни, които съм изпял, написал, темите са за приятелство, любов и родина. Но не по плакатно-лозунгарски начин да развяваш обичта към родината, а да е искрено и честно. И другото, което е много важно - трябва да има уважение към българския. Много певци не си дават сметка какви глупости се пишат, а други се правят на Шекспир - пишат текстовете на английски.

Константин: Нека да правят текстове, да пишат на английски, но с такива песни се явяват на български кокурси и това според мен не е правилно. Езикът ни е прекрасен.

Михаил: Не може Националното радио да прави конкурс и да се участва с английски песни. Нека да си правят такива, но да не участват с тях по бълграски конкурси.

- Константин, имало ли е момент, в който сте искал да заминете и да се развивате извън България?

Константин: Останах в България, защото си обичам държавата. Имам италианска диплома и можеше да замина за Италия. Мои приятели отидоха в Щатите и можеше да сме заедно. Но искам да съм тук. Затова, като си живеем в родината, трябва да си я пазим и да я ценим. Направих един албум, чиято идея беше да се преведе българската поезия на английски. Наистина е много трудно, не звучи по същия начин, защото българската поезия не може да се преведе лесно на нито един език. Песните ги имаше и на български, и на английски език. Тогава бях на 15 - 16 години.

- Как ви се отразява пандемията?

Константин: Като на всеки нормален човек. Стоим вкъщи повечето време.

Михаил: Миналата година през ноември изкарахме вируса всички вкъщи под някаква форма. На жена ми майка ѝ, която на 21 ноември навърши 92 години, също го премина. Аз го изкарах леко.

- Ваксинирани ли сте?

Михаил: Имам сертификат за антитела до февруари.

Константин: Имаме много антитела, в лабораторията даже се учудиха. Ще се ваксинирам скоро, защото вече намаляха, а на баща ми обратно- но той е по-младият от двамата, така че е нормално.

- Какво правите тримата като семейство?

Константин: Цял живот пътуваме, 90% от живота ми съм го прекарал на път. Но ходим и на театър, събираме се с приятели.

- Константин, кои са любимите ви детски спомени?

Константин: Най-вече обичах като отидем в залата, когато татко трябваше да прави концерт, да разглеждам техниката, кабелите, прожекторите. Това ми беше голямо забавление.

Михаил: Той мина през всички нива за живота на сцената - от кабелите до пеенето. Освен това носеше огромна връзка с ключове на кръста, за да зависим всички от него. Веднъж бяхме на едно изложение в НДК и това дете вижда някаква ролетна гаражна врата. “Искам яяя...” и започва да реве. Хората се смеят, а нас не ни пуска да си тръгнем, докато не му я вземем.

- Константин, кога започнахте да пеете?

   Константин: От много малък, но само вкъщи, защото много се притеснявах. Започнах да свиря на китара, имах и ученическа група. Чак когато навърших 15/16 години, се осмелих да пея пред хора. До тогава само вкъщи с татко.
     -  Какви са другите ви интереси?
      Константин: Спортувам много. Тренирал съм крав мага, бойно изкуство, карате, спортна и тактическа стрелба. Отделно имам интерес и в лова, участвам в ловна дружинка, като там съм най-малкия. Още в първи клас ходих на стрелбище, защото ме записаха на курс по стрелба. Там учихме теория и безопасно боравене с оръжия.

- Какво правите заедно като баща и син?

Константин: Аз съм техничар, обичам да се занимавам с техника, да си запоявам. Постоянно го викам: “Тате, ела да запоим това, тате, ела да поправим онова”. Постоянно намирам някаква занимавка, в която да си бъдем само двамата. Той се връща в младите години, защото е завършил Техникум по слаби токове, после Минно-геоложкия университет.

Михаил: Показва ми винаги резултата от това, което е направил. Той е естет, умее да подрежда нещата. Много добър китарист също така. Не го хваля само аз, защото това хората го решават, не аз. Казвал съм му преди много години, че нашата работа е гладиаторска - излизаш на сцената и или те бива, или не те бива. Един път ще ти мине номерът, затова, че си Белчев, но втория път няма, ако не те харесват хората.

- Константин, кой е най-ценният урок, който сте научили от баща си?

Константин: Най-ценният урок, който съм научил от татко, е, че публиката, хората по принцип не трябва да бъдат лъгани. Трябва да бъдеш естествен. Това, което чувствам, се опитвам да го предам на хората. Искам да харесат музиката. Излизам на сцената и пея на приятели.

Михаил: Цялата работа е да не будалкаш публиката. Хората веднага усещат кой ги лъже. Много пъти съм го казвал - в Ню Йорк или Куртово Конаре, все тая. Публиката е дошла да те види теб. Важното е да бъдеш почтен.

- Как се развива изкуството в България?

Константин: Много е грозно, когато в изкуството се намесят пари. За съжаление, не може без тях, светът е материален. Но в България липсват този тип продуценти, които да обърнат повече внимание на изкуството, отколкото на парите.

Михаил: Никой не говори за култура. По време на предизборни кампании не чувам нито един от кандидатите да говори за култура. Стефан Димитров направи прекрасен балет - “Сънят на Пилат”, който е на световна величина. От Министерството на културата не получи и едно цвете. На моя концерт за първи път не получих едно цвете. Това е липса на уважение.

- Артистът най-много на уважение ли се радва? 

Михаил: Артистът иска само потупване по рамото, едно цвете, една целувка. На 25 май получих един уважителен акт.

От Университета

по библиотекознание и

информационни технологии

ме поканиха и ме направиха

почетен професор

От вратата на университета ме посрещнаха с уважение. Много тържествено, церемониално ми връчиха мантията. Най-важното е, че оцениха словото.

Константин: Татко е пример за човек, който цял живот защитава интересите на държавата си, работи в нея, пише и в крайна сметка не получава уважение. За него е обидно, че няма цвете, не говорим за нищо материално.

- Г-н Белчев, отбелязахте своя 75-и рожден ден на сцената с чудесен концерт. Как го организирахте?

Михаил: Организира го нашето семейство, но най-вече синът ми Косьо. Той е инициаторът, измисли началото на концерта. Много се радвам, защото ме лиши от някои задължения, които съм имал през тези над 50 години вече на сцена. Той съумя да направи нещо много интересно. А майка му даде идея за колата, която да ме докара. Тя е марка “Пакард”, с нея се е возил Рузвелт, доколкото зная аз.

- По време на пандемия е много трудно да се организира и да се направи такъв концерт. Защо беше важно да го има обаче?

Михаил: Не беше пир по време на чума, беше едно необходимо събитие. Това бе доближаване до нашата любов. Тези концерти се правят с много любов, парите никога не стигат, но ние даваме нашата любов, цялата си подготовка и отношение към това изкуство. Затова съм много благодарен на всички, които дойдоха, които участваха в концерта и в организацията. Всяка песен е един малък спектакъл.

Константин: Това е ценното в тия песни, че може да почувстваш нещо в тях, може да намериш себе си, да ги свържеш с нещо, с първата любов например. И аз съм благодарен на цялата публика, видях колко е вярна, смела точно в такава ситуация на пандемия да дойде на такъв голям концерт, да спази всички мерки, без да ги подложи на съмнение. Имаше ред, нямаше проблеми, хората изчакаха за тестовете, представиха своите сертификати. Най-важното беше, че ни подкрепиха в точно този момент, който за изкуството е най-трудният от много години насам.

- Каква е съвременната музика според вас?

Михаил: Една песен може да промени съдби - може да събере двама души, може да ги раздели, война може да стане. Това днешното не е музика. Друг вкус, друг манталитет, друго възпитание, друга визия. Аз наблюдавам уеднаквяване на личността. Изкуството трябва да посочва, да показва пътя. Един човек отдаде ли се на музиката, това е завинаги, той ѝ принадлежи.

Константин: Съвременната музика е в световен мащаб - модерна поп музика, която не може да я няма и у нас. Имитират се западни скандални звезди.

Сега не мога да намеря музика, която да ме накара да се почувствам влюбен отново, не може да ме натъжи дори.

- Защо концертът беше на имения ви ден, г-н Белчев, а не на рождения? Кой празник ви е по-любим?

Михаил: Всеки празник ми е любим, нека има празници.

Константин: Свикнали сме да правим тези концерти есента, защото наближават коледните празници, идва усещането за уют и топлина.

Михаил: Замирисва на къща. Но рождения ден го отбелязахме. Събрахме се 50 човека - роднини и приятели. Все пак навърших 75 години.

Константин: Една тийнейджърска възраст.

Михаил: Готов съм за всякакви подвизи.

- Чувствате ли се млад, г-н Белчев?

Михаил: Да, винаги съм се чувствал млад. Особено до такива деца като сина ми, като приятелката му.

Константин: Не го оставям да се почувства стар, няма време за това нещо.

- Какво ви притеснява за бъдещето на изкуството?

Константин: Страх ме е да мисля за бъдещето.

Михаил: Как да мислим, като не знаем какво ще е утрото. Безумна работа стана.

Константин: Даже и по време на организацията всеки ден се запознавахме с нови правила и нови, и нови препятствия.

  • Вместо да спорим за Гоце Делчев, да викнем и гърците

    Вместо да спорим за Гоце Делчев, да викнем и гърците

    Идеята за общо честване на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари, която обмислят правителствата на България и Северна Македония, звучи като разумен опит да намерим разбирателство помежду си с вардарските ни братя. По принцип, когато става дума за почит към някой покойник, винаги е редно роднините, каквито и делби да имат
  • Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Публикуваме отново най-четените през седмицата анализи, коментари и мнения. Това лично мнение на проф. Огнян Герджиков е № 3 и е четено от 54 148 души. Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо