Доходът на завършилите „Медицина“ се увеличава с 35%, а при педагогическите и образователните направления - със 17-20%, показва новият рейтинг на университетите в България
На фона на здравната криза, причинена от COVID-19, има съществено увеличение на доходите на завършилите през последните 5 г. в професионалните направления, подготвящи специалисти за секторите на здравеопазването и образованието. Това показва 11-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ) за 2021, което представят в Министерството на образованието и науката.
Отчита се обаче и рекордна за последните 7 години безработица сред младите висшисти, която най-силно засяга завършилите професионално направление „Туризъм“.
"Първо искам да благодаря на в. "24 часа", че преди доста време поде инициативата и през всичките тези години поддържаше тази идея, която се оказа изключително полезна и плодотворна. Смело мога да кажа, че рейтинговата система е една от най-добрите в света, които съм виждал и чувал, особено за целите, които ние си поставяме". С тези думи започна министърът на образованието и науката акад. Николай Денков.
Трите най-масови професионални направления през 2021 година са „Икономика“ с 29 321 действащи студенти, „Педагогика“ (16 719) и „Медицина“ (13 186). За първи път в Рейтинговата система направление „Администрация и управление“ с 13 137 действащи студенти не попада сред трите най-масови направления в страната и се нарежда на 4 място след „Медицина“. През 2021 година най-много студенти се обучават в СУ „Св. Климент Охридски“ – близо 22 250, следван от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с около 16 580 действащи студенти и УНСС с малко над 14 600 студенти. В 12 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000.
В частни висши училища се обучават 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в професионалните направления „Театрално и филмово изкуство“ - над 69% и „Теория на изкуствата“ – 63%.
Изданието на Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ) за 2021 година регистрира увеличаване на броя на студентите, включително на чуждестранните студенти в страната, нарастване на дела на завършилите, които се реализират на позиции, изискващи висше образование, както и продължаваща тенденция за увеличаване на броя на международно разпознаваемите научни публикации на българските висши училища. На фона на здравната криза, причинена от разпространението на COVID-19, изданието констатира съществено увеличение на доходите на завършилите през последните 5 години в професионалните направления, подготвящи специалисти за секторите на здравеопазването и образованието, но заедно с това и рекордна за последните 7 години безработица сред младите висшисти, която най-силно засяга завършилите професионално направление „Туризъм“.
Данните в Рейтинговата система показват, че броят на студентите във висшите училища през 2021 година се е увеличил с над 4000 в сравнение с предходната година и достига до 202 605. С това настъпва краят на продължилата през предходното десетилетие тенденция за ежегоден спад в броя на студентите в България. Най-голямо увеличение на броя на действащите студенти в абсолютни стойности през последната година се наблюдава в професионалните направления „Педагогика на обучението по…“ (увеличение с 1510 действащи студенти, представляващи увеличение с 24%), „Педагогика“ (1329, равняващи се на увеличение от 9%) и „Медицина“ (752, равняващи се на 6%). Най-голям спад се наблюдава в направленията „Икономика“ – спад с 1594 студенти, представляващи намаление с 5%, следвано от направленията „Туризъм“ (намаление с 421 студенти, равняващи се на спад от 10%) и „Обществено здраве“ (намаление с 327 студенти, равняващи се на спад от 11%).
Делът на чуждестранните студенти в България се увеличава от около 4% през 2013 година до над 8% от действащите студенти през 2021 г. Най-много чуждестранни студенти се обучават в направленията „Медицина“ (58%), „Стоматология“ (43%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В още три професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти. Това са „Фармация“ (12%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (12%) и „Музикално и танцово изкуство“ (12%).
На фона на икономическите ефекти от разпространението на COVID-19, делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища през последните 5 години се покачва до 3,5% през 2021 година при ниво от 2,8% през миналата година. Това е най-високата безработица, регистрирана сред завършилите от 2015 година насам. Въпреки негативните ефекти на пандемията през 2021 година останалите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада до близо 18% през 2021 година от над 25% през 2014 година. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до близо 53% през 2021 година от под 46% през 2014 г. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1520 лева през 2021 година при нива от 1373 лева през миналата година и от едва 867 лева през 2014 година.
Най-ниска безработица (под и около 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдават сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“ и „Военно дело“. Над 90% реализация на позиция, изискваща висше образование, се наблюдава и сред завършилите направление „Теория и управление на образованието“. Най-висока безработица (5.9%) и най-ниско приложението на придобитото висше образование (21%) се наблюдава сред завършилите „Туризъм“.
Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“ „Обществено здраве“, „Медицина“, „Електроника, електротехника и автоматика“ и „Военно дело“.
В сравнение с предходната година най-голямо увеличение на средния осигурителен доход се наблюдава сред завършилите професионалните направления, които подготвят специалисти за секторите на здравеопазването и образованието. Средният осигурителен доход при завършилите „Медицина“ за последната година се увеличава с 35%, на завършилите „Здравни грижи“ - с 30%, а при завършилите педагогически и образователни професионални направления увеличението е средно с между 17% и 20%.
Данните в Рейтинговата система показват продължаващо повишаване на броя на научните публикации на българските висши училища в международните библиографски бази данни.
В стандартизираните класации на Рейтинговата система за 2021 година СУ „Климент Охридски“ се класира на първо място в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение. Техническият университет - София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, в които подготвя студенти. Медицинският университет - София е първи в 4 направления от общо 5, застъпени във висшето училище. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В 8 професионални направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 3 професионални направления – от частни висши училища.
Чрез интерактивната страницата на Рейтинговата система в интернет (https://rsvu.mon.bg) потребителите могат да се запознаят с предварително изготвени „стандартизирани класации“ на висшите училища по професионални направления, както и да направят свои „собствени класации“ с оглед на индивидуалните си интереси и предпочитания, използвайки наличните в системата индикатори и функционалности.Рейтинговата система на висшите училища в България през 2021 година е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум „ИОО-С”, съставен от Институт Отворено общество – София и Сирма Солюшънс.