Михаил Билалов: "Стани богат" е игра на личности и нерви

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10464710 www.24chasa.bg

Той е от онези талантливи актьори, които могат да изиграят всяка роля еднакво добре. От хладнокръвен убиец през любящ баща, който ще обърне света заради детето си, до рисков играч, който не се оглежда два пъти, преди да премине улицата - отдавна е доказал, че може да вдъхне живот и на най-сложния образ.

Сега Михаил Билалов се връща към роля, която няма нищо общо с театъра или киното, но е не по-малко интересна от всичко, което е правил досега. Той пак сяда на стола на богатството като водещ на “Стани богат”, и то в 20-ия юбилеен сезон, откакто умната игра се излъчва у нас.

- “Стани богат” тръгва с юбилейния си сезон в България, какво ще видят зрителите в него, г-н Билалов?

- Извънземни със сигурност няма да видят. Но пък ще видят извънземни играчи в доста напрегнати ситуации. Неочакваните обрати, когато залозите се вдигат, държат интригата и в този сезон. Освен това шоуто раздава щедро пари, защото беше предизвикано да го направи от истински гросмайстори в знанията. Въпросите са интересни и са свързани с доста любопитни истории. Има и куриози, естествено. Все пак “Стани богат” дава шанс на всеки, който попадне в играта. Това обаче нямаше да се случи, ако не беше брилянтният екип, който да запали двигателя на шоуто след известно прекъсване, както и bTV, защото му даде трасе и го върна на зрителите.

- Къде бяхте, когато предаването започна да се излъчва за първи път у нас?

- В Париж. Тогава гледах френската версия. Тя се водеше от Жан-Пиер Фуко и тръгна там през 2000 година. По същото време Франция минаваше от франкове към евро. Сумите за въпросите се изписваха на екрана и в двете валути. Но същото беше и по рафтовете в магазините, и в ресторантските менюта и това си беше нормално.

- Вие самият сте участвали в умната игра, но като жокер - обади се на приятел, докато сте живели във Франция. Кога беше това, на кого помагахте, какъв бе въпросът и успяхте ли да дадете верния отговор?

- Тогава той ми звънна на девети въпрос за 24 000 евро. Въпросът звучеше долу-горе така: “Какъв е остатъкът след неутрализацията на сярна киселина: водород, сяра, вода и сол или фосфор?”. Много кофти въпрос, когато не си ходил на училище от 20 г. Знаех отговора само защото по една велика случайност бях на поправителен по химия в осми клас. Това беше златният шанс на моя приятел. Заковах на “вода и сол”, но той се издъни на следващия въпрос. За мен останаха утехата, че съм бил правилният жокер, и добрата почерпка в един ресторант.

- Една от причините да бъдете избран за водещ на “Стани богат” бе, че сте от хората, които могат да отговорят поне на 30% от въпросите в играта. Кои са онези, които ви затрудняват?

- Играта е такава, че понякога даже с грешна логика можеш да отговориш правилно. Затова не мога да дам конкретен пример. Но въпросите, за които наистина нямам отговор, са свързани с живота. Например как посредствени, алчни или крайно нереализирани профани успяват да се намърдат в сърцето на всяка власт? Аз нямам отговор. Явно, че голямата конкуренция, в която живеем, отключва масово синдрома на Прокруст – великана разбойник, който наказвал всички, които не приличат на него. И това го виждам на всякакви нива, защото е издигнато в култ. Култ, който помита икономиката, политиката и целия ни живот. Можещите са стъпкани от неможещите, защото те са масата. Хората, които надскачат масата, онези два процента, за които говори учителят Теодосий Теодосиев и които трябва да теглят тая нация напред и нагоре, потъват в мръсния канал или си хващат самолета за чужбина за сметка на некомпетентните и неграмотните. Това е мутация, която се разпространява много бързо, защото не среща никаква съпротива, и дано промяната, за която толкова мелим сега, да не е само на лозунги. Съжалявам, но пред знанието трябва да се стои мирно! В “Стани богат” се борим със зъби и нокти за него. Глупостта, високомерието и наглостта нямат шанс.

- Можете ли да кажете въпрос за 100 000 лева и какво е нужно на човек, за да стигне до него, а и да го спечели?

- Трябват къртовски труд, много да си чел и да знаеш, макар че понякога суперначетени хора в определена област са крайно неадекватни, когато ги попиташ коя е Бьорк. Друг пример. Моя приятелка онзиден ми звъня по телефона да ме пита как се делят дроби, защото беше забравила, а пишеше домашно със сина си. Ако на нея ѝ се падне въпрос за сто хиляди лева, свързан с дробите, тя увисва. Обаче тя със сигурност няма да се чуди коя е Бьорк. Иска се много сериозна обща култура, за да вземеш сто хиляди.

- Досега у нас това не се е случвало – защо е така според вас: липса на знания или на достатъчно късмет?

- Мога да говоря само за времето, в което аз съм водещ на шоуто. Причините са комплексни. От една страна, “Стани богат” е игра на личности и нерви. Парадоксално е, но предаването много често функционира заради незнанието. Ние обаче се борим с него и търсим светлите проблясъци на ума. Само че глупостта е майка на всички ни, както казва Еразъм, и най-глупавият е този, който се мисли за умен. Затова се помнят глупавите издънки и много рядко перфектните играчи. Хората обожават да се наслаждават на по-глупавите от тях. При перфектните играчи проблемът е друг. Там се намесва икономическият фактор. Наричам го “сянката на мизерията”. Ние лежим под нея от години. Не помня в “Стани богат” да са идвали начетени ултрабаровци, които да си паркират мерцедесите пред студиото и да ми откъртят зъбите с познанията си по квантова физика. Точно обратното е. Идват отлични играчи, но те най-често не разполагат с пари, а с банкови кредити, приятелски заеми, издържат децата си в университетите и т.н. И сега си представете как те зарязват спечелените двайсет хиляди, за да видят какво ще стане, ако стигнат до въпроса за сто хиляди. Т.е. изкушението да запазиш сигурната сума бие изкушението да продължиш. Много е трудно, защото страхът е основният съветник в такива моменти. Но аз съм оптимист. Нищо в природата не е постоянно. Все някой ще спечели.

- Доколко има място за актьорска игра и импровизации за вас в предаването?

- Няма място за актьорска игра в смисъла, който влагате. Актьорството е съвсем друга професия. Но когато има игра на котка и мишка, импровизацията се налага от участника срещу мен, защото нямам идея какво ще каже или как ще реагира в дадена ситуация предварително.

- Как се снима по време на пандемия “Стани богат” - има ли предпазни прегради между участниците и водещия, има ли публика в залата?

- Ние не сме големи фенове на световната конспирация и предпочитаме да вярваме, че има коронавирус, така че има публика и всички мерки са спазени.

- Как пандемията се отрази на живота и работата ви?

- Не съм променял живота си, освен че в момента придвижванията извън страната са пълен кошмар.

- Пандемията не спря ангажиментите ви - снимахте и филм, играете в театъра. Но спря ли тя зрителите в киносалоните и публиката в салона?

- Пандемията ни свърза по много глупав начин, защото актьорите зависят от публиката и когато част от нея започне да се държи като Мишел от Съпротивата и да се залоства вкъщи, защото ще бъде чипирана, това се отразява на седалките в театъра, ако говорим конкретно за него. Не се сещам в моя живот за друг случай, в който толкова много хора с различни професии, изповедания, манталитет или език, които дори не подозират за съществуването си, да бъдат толкова зависими от личните си решения.

- Наскоро имахте премиера - на “Опашката” по едноименния роман на Захари Карабашлиев. Това е много актуална история на фона на случващото се у нас. Играете наставник на героя на Владо Карамазов, който е изкушен да се яви на президентски избори. Защо се съгласихте да влезете в спектакъла?

- Влязох по покана на Явор Гърдев и Плевенския театър, който пое страхотен риск да постави проект на високо ниво, противно на принципа на оцеляване на провинциалните театри. А иначе темата за задкулисието винаги ми е била любопитна. Моят персонаж е човек от службите, който трябва да избере онзи, който да отърве хората от самите служби. И той се спира на героя на Карамазов – наивен писател, който до края на пиесата се превръща в копие на тези, които го създават. Доста поучителна история. Задкулисието е нещо, което ни държи за заложници вече трийсет години. Но не е български феномен. Вече никой, дори в световната политика, не може да се появи просто така. Той винаги е проект както на собствените си амбиции, така и на хората, които решават да застанат зад него. Само че задкулисието понякога също прави грешки. А основната е, че когато заложиш на един кон, е хубаво първо да го питаш какво мисли по въпроса. Нашата политика е пълна с подобни примери. На изпуснати коне, които се еманципират от собствениците си и после трудно могат да се контролират. Понякога това е за много лошо, понякога за много добро.

- Режисьорът Явор Гърдев очертава две теми в спектакъла: за изкушението от властта и за разликата между нашето декларирано отношение към различието и нашето действително отношение към него - какво мислите вие самият за тях?

- Няма значение какво мисля аз, защото много преди мен са го мислили от Платон и Цицерон до Макиавели и Дьо Гол. Хубаво е хората с желание да управляват първо да четат, а после да строят. Различието е другата тема в пиесата, на което е метафора опашката. За съжаление, то вече е убито от политическата игра и политическия залог на тези, които спекулират с него. Не ми харесва хомосексуализмът и расата да се сатанизират по същия начин, по който не ми харесва да се сатанизират белите и хетеросексуалните като мен. Познавам темата за различието отлично, защото дъщерите ми са евроазиатки, но въпреки това смятам, че когато всичко стане крайно, започва да мирише на диктатура.

- Изкушавали ли сте се някога от властта?

- Засега – не. Затова и нямам идея как би ми се отразила. В повечето случаи съм чувал и виждал, че тя деформира. И то като почнем от най-ниското ниво. Например един съвсем обикновен човек навлича някаква униформа – на полицай, на охранител, на чиновник на гише, и елате да видите какво става. Онзиден през нощта например се прибирах от Плевен и ме спряха катаджии. И двамата бяха много “разстроени”, че не съм пил. Обърнаха цялата ми кола само и само да се хванат за нещо. Просто им беше приятно да завися от тях. Когато нещо започне да зависи от някого, той се изкушава да ти го покаже. И хора с най-добри намерения, щом влязат в системната власт, започват да се увличат да вършат неща, които не са и сънували да правят. Това е проблемът на властта – не може да предвидиш в какво ще се превърнеш.

- Всъщност не е ли някакъв вид власт възможността да влизате в дома на зрителите през малкия екран? А със “Стани богат” и да давате знания?

- Радвам се, че го правя по този начин. Имам си граници, които няма как да мина. Преди години четох някъде едно изследване за Италия и как риалити форматите там влияят на гласуването по време на политически избори. Анализът се опитваше да обясни как Берлускони се оказа начело на техния кораб. Фактите бяха отчайващи. Затова се радвам, че водя формат, който стимулира мисленето, а не немисленето.

- Свободни сме били, ала не сме го знаели - с тези думи започва романът “Опашката”. Къде и кога вие сте се чувствали най-свободен?

- Беше във френския ми период, когато нямах още трийсет, зависех само от себе си и никой не зависеше от мен. Модерното робство сега е свързано с кредитите и социалните мрежи. Това са зависимости, без които не можем. Всичко се върти около незадоволената консумация. Купуваш си нещо и вече е излязло друго нещо, по-яко от предишното нещо. Ако пък не влезеш в профила си, все едно не си си измил зъбите. В “свободния” си период не съм имал такива страдания.

- В пиесата сте в образа на Наставника - кои са били вашите учители и кои техни уроци бихте искали да следвате по-често?

- Никога не съм имал наставник от службите, какъвто играя в пиесата, но съм имал своите младежки идоли – Христо Фотев, историка Георги Бакалов, преподавателя ми по старогръцки Огнян Радев, професора ми от НАТФИЗ Николай Люцканов или пък собствения ми брат, който ме е спуквал от бой, защото не четях, колкото му се искаше. Не съм познавал всички хора, които съм харесвал като момче, но те със сигурност са ми повлияли.

- Как момче, родено в Русе, израснало в Бургас, идва в София и учи в най-престижната гимназия - НГДЕК?

- Много лесно. Дойдох с влака от Видин с два кашона буркани, пътен куфар и син костюм, който висеше на една дървена закачалка.

- Трудно ли ви беше 14-годишен сам в София, лесно ли си намерихте среда, приятели?

- Сега се кръстя, че не съм ученик в момента и че нямам физическо онлайн. Когато дойдох в София, заживях заедно с брат ми, с 10 г. по-голям от мен. Той беше истинският ми настойник и по цял ден ме гонеше като новобранец. От уроците до това да запаля печката. Приятели си намерих много бързо и въпреки че много от учениците на НГДЕК тогава не бяха от случайни семейства, това не им осигуряваше привилегия, а по-скоро ги смазваше, защото от тях се очакваше да знаят три пъти повече от другите. Средата там си беше оформена и нямаше какво по-специално да търся. Аз съм от третия випуск на гимназията и още поддържам връзка с част от съучениците си.

- Наистина ли след това се насочвате към ВИТИЗ заради момиче?

- Навремето смятах, че нямаше за какво друго да се ходи там, но съдбата си беше казала друго за мен.

- Печелите място за актьорски стаж в Парижката консерватория и затова заминавате за Франция малко след като печелите първата си голяма театрална награда тук. Защо напуснахте консерваторията там 4 месеца по-късно?

- Трябваше да оцелявам. Улицата даваше повече възможости, отколкото френският театър. Освен това винаги щях да бъда чужденец в него. Т.е. шансовете ми да продължа във Франция с актьорското си образование бяха никакви. По-късно записах да следвам друго точно по тази причина.

- Доколко е свързан днес животът ви с Париж?

- Много е свързан, защото там са родени и там живеят дъщерите ми.

- Направихте дебюта си в рок музиката с “Голата истина за група “Жигули” - как си обяснявате успеха на комедията, която влезе в топ 3 на най-гледаните български филми за последните 30 г.?

- Има хора, които могат да снимат филми, и хора, които снимат жп релси. “Жигули” събра хора, които могат да правят филми и които искаха да дадат на публиката нещо, което тя да заобича. С боксофиса стана ясно, че зрителските филми не са нещо мръсно, когато са направени както трябва. Дебело подчертавам - както трябва. От друга страна, не може да взимаш един милион и в залата да вкарваш двайсет души. Вие как му викате на това? Аз му викам кражба с любезното съдействие на държавата. Не съм против високоизвисения артхаус, но нашият в повечето случаи е нетърпим и обслужва интересите на пет човека, които са се маскирали като носители и радетели за култура.

- Във филма вашият герой събира старата си група, в която повечето музиканти отдавна са тръгнали по друг път, за да спечели достатъчно пари да изпрати дъщеря си да учи в чужбина. Какви жертви на вас самия ви се е налагало да правите заради децата си?

- Това, което наистина ме свързва силно с този филм, е позицията “баща - дъщеря”. Аз съм родител на две момичета и знам какво е да опитваш да покриеш очакванията на децата си. Каквото и да съм правил за тях, не съм го виждал като жертва. Погрижил съм се момичетата ми да учат в много добри училища и да развиват талантите си. Това ме прави доволен, а не ощетен.

- Те гледаха ли филма и ако да - какво ви казаха след това?

- Гледахме го заедно в лятното кино на Царево и много се вълнуваха, че публиката реагира също като тях. Разбраха всичко, смяха се, плакаха и слушаха саундтрака на филма цяла седмица.

- Направихте първия си моноспектакъл, който вече година играете с голям успех. Колко различен е мафиотът - главен герой в него, от мафиота Джаро, който беше любимец на зрителите на “Под прикритие”?

- Този също се очертава като любимец, защото билетите започнаха да свършват вече много бързо. Разликата между него и Джаро е, че Джаро беше ограничен в мислите и тезите си, защото се излъчваше в праймтайм, в национален ефир. Тук е различно. Сега моят човек е политически некоректен и казва неща, които не се казват на глас. Публиката харесва този стил, защото чува това, което и тя си мисли. Текстът смесва ярка публицистика, преведена на уличен език, и хумор, който те кара не само да се смееш, но и да мислиш.

- Каква е историята на героя ви в “Бум-Бум: Еволюция на престъпното мислене”?

- Това е един гангстер, който след претърпян атентат и кома се събужда много умен. Трагедията обаче настъпва, когато на него му светва, че всички, с които работи, са страшно прости. Това го принуждава да стане будител и първата му работа е да смени прякора на хората си с имена на мислители, защото, както разсъждава моят човек: “Едно е да ти викат Съсела, друго е да ти викат Сократ”. И колкото по-сериозно разсъждава над проблемите си той, не знам защо, толкова повече се потриса публиката от смях. Текстът е на Ваня Николова (“Под прикритие”, “Връзки”, “Голата истина за група “Жигули”), която много държеше нещата да се наричат с истинските им имена. Разделен е на няколко части, скача се от тема в тема и аз наистина го играя с удоволствие. Догодина ми предстои турне в Англия, Франция, Нидерландия, Италия и Германия и ако вирусът не ми мине път, ще се радвам да се видя и с българските общности в чужбина.

- Защо посветихте моноспектакъла на брат си?

- Брат ми беше мой баща, майка, артистичен директор, отговорник по лицеви опори, боксов партньор, учител по Джек Лондон и Гогол в много важен период от живота ми. Той беше това, което аз винаги съм искал да бъда. Нямаше как да не го посветя на него.

- Дори и в ефир, като водещ на “Стани богат”, участник - телевизионен жокер, се обърна към вас с Джаро - неприятно ли ви е, че още ви свързват с този герой на фона на всичко останало, което сте направили?

- Не. В крайна сметка не мога да преча на хората да обичат Джаро.

  • Страната на мокрите печати

    Страната на мокрите печати

    Мерките срещу COVID не е нужно да бъдат много строги и повсеместни, а да бъдат внимателно обмислени. Нищо повече. Сега, във времето на варианта омикрон, който наистина се разпространява по-бързо, е очевидно, че трябва да се намалят струпванията на хора от т. нар. рискови групи - възрастни, хронично болни, инвалиди
  • Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Публикуваме отново най-четените през седмицата анализи, коментари и мнения. Това лично мнение на проф. Огнян Герджиков е № 3 и е четено от 54 148 души. Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо