Петър Ганев: Преселението към към София ще намалее - общини като Божурище и Челопеч стават магнит

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10518840 www.24chasa.bg
Петър Ганев

Преотстъпването на данъци ще промени съдбата на градове като Плевен, Стара Загора и Русе, казва старши изследователят в Института за пазарна икономика 

- Господин Ганев, премиерът Кирил Петков заяви при гласуването на новото правителство в парламента преди дни, че приоритет на четворната коалиция ще бъдат и двата тунела през Стара планина – под Шипка и при Петрохан, плюс мост на Дунав при Силистра и т.н., а това са все проекти, които облагодетелстват Северна България. Според вас изграждането на всичко това ще доведе ли до намаляване на изоставането на тази част от страната?

- Факт е, че през предходни години имахме натрупване на инвестиции в пътна инфраструктура в Южна България, докато на север нямаме пълна свързаност – нито има приличен път до Северозапада, нито Северна България е свързана от край до край.

Мисля, че от гледна точка на развитието на тази част от страната е много важно да се осигури свързаност и на Русе с Велико Търново и оттам – с Габрово, тунела под Шипка и т.н. Защото Варна е безспорно голям икономически център, но е твърде далеч.

Това, което може да издърпа Северна България в икономически смисъл нагоре, е именно такава пътна връзка. Тя е толкова важна, колкото е и “Хемус”, защото ще създаде няколко икономически центъра в средната част на Северна България, които ще бъдат свързани и така взаимно ще усилват потенциала си. Както стана на юг с оста София - Пловдив - Стара Загора - Бургас. Виждате, че икономическите центрове около Пловдив стигнаха почти до Хасково. Това проработи на юг, ще проработи и на север.

- От последното издание на изследването на ИПИ “Регионални профили” се вижда, че пандемията пречупи много тенденции на пазара на труда - например заетостта, която вечно се движеше нагоре, внезапно падна. Но заплатите не спряха да нарастват, при това с редовните десетина процента. Защо се получава това?

- Пандемията, като всяка друга криза, оказва очакван ефект върху пазара на труда – работните места намаляха много рязко между март и май м.г., после почнаха да се увеличават, макар че все още не са се възстановили напълно.

Но в кризата средната заплата продължава да расте, защото профилът на държавата ни е такъв. Бяха ударени сектори, в които заплатите традиционно са ниски – хотели, ресторанти, култура, спорт. Там изведнъж изчезнаха много работни места, но това не се случи в IT сектора, нито в добивната индустрия, където заплатите са много високи. В дигиталния сектор средната заплата е двойна на средната за страната. В здравеопазването нямаше спад на работните места, а и заплащането се увеличи, в целия публичен сектор има вдигане на заплатите. Така че генерално средната заплата нарасна и ще продължи да нараства и през 2022 г., като ръстът ще изпреварва инфлацията за същия период.

Но ако това развитие на пазара на труда беше очаквано, други неща, които пандемията предизвика, се случиха неочаквано. Например това обучението да премине до голяма степен онлайн и въпреки това да не се получи срив на оценките.

- Така ли е наистина? Но регионалните дисбаланси в образованието продължават да съществуват.

- Те продължават, разбира се, но искам да кажа, че няма чак такива тежки последици върху образованието, каквито се прогнозираха.

Ние имаме вече области, в които хората с висше образование са два пъти повече от хората с основно или по-ниско от основно. Става дума за хората в трудоспособна възраст, между 25 и 64 години.

Например в Русе и във Велико Търново 30% от населението е с висше образование, а тези с основно и по-ниско са 15% и дори 10%. Но имаме поне 10 области, в които е обратното – броят на хората с ниско образование е по-голям от този на висшистите. Това са предимно северни области – Видин и Северозападът, Търговище, също Пазарджик, Хасково. В области като София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Русе, където има съсредоточаване на таланти, икономиката печели.

- Да разбирам, че нямат шанс региони, в които образователното ниво е ниско, да привличат инвестиции или поне значими?

- Бих казал, че има шанс до известна степен. Индустрията по принцип се нуждае от хора със средно професионално образование. Ако в дадено населено място преобладават хората с основно образование и без квалификация, това наистина е спирачка пред привличането на инвестиции в производството.

Но вижте например Софийска област, т.е. периферията на столицата. Там огромната част от населението – две трети, е със средно и средно професионално образование. Заетостта е много висока. Част от това население пътува всеки ден до столицата, но част от него работи примерно в добивната индустрия в Средногорието, голяма част от която попада на територията на Софийска област. Т.е. може да успее и регион с такова образователно ниво.

- Досега заетостта се увеличаваше паралелно с намаляването на безработицата и това се приемаше за доказателство, че безработицата у нас пада не по демографски причини, а защото по принцип хората имат работа. Щом сега изведнъж в пандемията заетостта пада под 70%, това не променя ли картината?

- Променя я частично, но това си има и обяснение. В действителност заетостта в най-новата ни история само веднъж е надвишила 70% и това се случи в навечерието на пандемията през 2019 г. Факт е, че все още не може да наваксаме загубените в сегашната ситуация работни места. На много хора им изтече времето, в което получаваха обезщетение, и те излязоха от статистиката за безработицата, но не са си намерили работа. Най-много да поработват от време на време на сиво. Например в най-засегнатите сектори като туризма има много такива случаи – заради ограничителните мерки.

За да нормализираме пазара на труда и да наваксаме загубеното, първо трябва да свърши пандемията. Ако успеем да я вкараме под контрол, тези работни места бързо ще се възстановят.

- От последното ви изследване излезе, че големите областни центрове губят население, с изключение на София-град и Кърджали, а 205 общини го увеличават. Толкова ли е масово бягството от големия град в малкия?

- Това е една от новите тенденции, които се появиха с пандемията. Вече 10 години само София и Кърджали печелят ново население, даже в Кърджали всяка община в рамките на областта увеличава населението си.

Но в пандемията големите областни центрове губят население за сметка на периферията. Когато се наложиха тежките ограничителни мерки, част от хората, които са пътували на работа в големия град, са се преместили за постоянно в периферията. Но аз смятам, че това е еднократен ефект, едва ли ще видим такова преселване и през следващите години. По-скоро големият град ще си остане притегателен център за младите и активните. Може би преселването в столицата особено вече няма да е чак толкова масово както преди, защото има и други привлекателни населени места наоколо – с индустрия, с високи заплати като Божурище, Челопеч, Елин Пелин, Костинброд.

- Не смятате ли, че вече дойде време за финансовата децентрализация, за която досега само се говореше? Дори в коалиционните преговори залегна 2022 година да е първата, в която този процес поне да започне, друг е въпросът с какво и откъде точно.

- В коалиционното споразумение не е много ясно разписано каква е целта, но идеята една пета от подоходния данък да остава в населеното място по постоянен адрес на данъчно задълженото лице вече има много привърженици – организации, кметове, експерти. Тя не може да стане факт за няколко седмици, за да е в сила от 2022 г., но наистина може поне да се подготви. ИПИ прави и в близките дни ще публикуваме открито писмо до новите управляващи с призив да се започне работа по финансовата децентрализация.

Пред местната власт има множество предизвикателства и проблеми, а децентрализацията е едно структурно решение, което наистина носи промяна. Защото се променя отношението във властта, променят се правомощията и стимулите на всеки кмет и дава повече възможност за развитие и промяна на регионалната карта.

- Някои казват, че ако ще се дават 2% от данъка на физическите лица на общините, в които са по постоянен адрес, ще трябва да се дадат и нови функции на общините.

- Със сигурност децентрализацията ще бъде съчетана и с други по-малки промени. По принцип общините и сега имат доста функции, но нямат средствата да ги изпълняват. Да вземем за пример общинската пътна мрежа, която поне като километри е колкото и републиканската. Това е достатъчна грижа, но в момента държавата дава пари на всяка община, за да чисти снега от тези пътища, включително и на община Пловдив, макар тя да е една от най-големите. Ресурсът обаче е много малък. Тези пари, а и някои от капиталовите трансфери и още пари по 6-7 направления могат да бъдат компенсирани от това, че държавата ще им преотстъпва данъка. Изравнителната субсидия подлежи на много сериозна промяна с децентрализацията и парите за нея ще се насочат към по-бедните общини, там, където наистина има нужда от такава субсидия.

Има общини, в които няма много голям частен сектор, нито много наети, и такива общини няма да спечелят много от децентрализацията, но за сметка на това ще получат повече изравнителни субсидии. Там, където има икономическа активност, тази реформа просто ще преобрази населеното място.

- Това няма ли да засили още повече процеса по преместване на хората от големия град към периферията?

- Ще промени демографската картина, разбира се. Би позволило на повече големи градове да обърнат процесите. Ако сега София, Пловдив и Варна все пак успяват да привличат население, други големи градове като Стара Загора, Русе и Плевен губят население.

Няма как да говорим за развитие на Северозапада, ако голям град като Плевен, в който все пак има икономика, продължава да губи населението си. Децентрализацията ще промени съдбата на Плевен и на други градове в същото положение като Стара Загора и Русе. Ще им позволи да се доближат до ситуацията в Пловдив, който в последните години привлича активно, младо, образовано население, привлича IT технологии и други производства с висока добавена стойност. А също така да подобрява градската среда и културата. Няма причина такива неща да не се случват и в Плевен, и в други градове от Северна България. Просто им липсва финансовата свобода, която ще им даде децентрализацията.

- Механизмът на финансовата децентрализация обаче не е много ясен, а има много подробности, които са важни. Бихте ли ги обяснили?

- Изравнителната субсидия на практика ще отпадне за половината общини на база на това, че ще бъде заменена от преотстъпване на данъка. Ние сме направили изчисления колко ще получи от това всяка община в страната. За столичната сумата е 388 млн. лв., за Пловдив – 47 млн. лв., и т.н.

Там, където ползата е по-голяма от изравнителната субсидия, е ясно – те няма да получават повече изравнителна субсидия и пак ще спечелят. В останалите субсидията просто ще се увеличи. Общият ресурс е 850 млн. лв. по сметки върху бюджета за 2021 г.

Срещите ни с Националното сдружение на общините в Република България досега показаха, че всички кметове са съгласни.

CV

l Роден е в Хасково

l Завършва специалността “Макроикономика” в УНСС

l Започва работа в Института за пазарна икономика като стажант през 2007 г.

l Председател е на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация в периода 2016-2017 г.

l Автор е на множество публикации на тема икономическо развитие, данъци, макроикономика и др.

  • Ще стане ли омикрон омегата на пандемията

    Ще стане ли омикрон омегата на пандемията

    Сега, през зимата на 2022 г., светът логично се пита няма ли да има най-после край пандемията? Нали още в началото на 2020 г., когато ужасът на коронавируса ни скова, имаше плаха надежда, че всяка пандемия трае две години и после отпуска хватката си. И ето че днес все повече утвърдени експерти смятат
  • Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Коментар на седмицата №3: Бунтът на невежите

    Публикуваме отново най-четените през седмицата анализи, коментари и мнения. Това лично мнение на проф. Огнян Герджиков е № 3 и е четено от 54 148 души. Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо