15 години по-късно: спечелиха ли българи и румънци от членството си в ЕС?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10606833 www.24chasa.bg
СНИМКА: Pixabay

"Все още си спомням годините преди приемането в ЕС. Това си беше истинска бедност": членството в ЕС доведе до по-високи заплати в България и Румъния, но проблемите с корупцията така и не бяха окончателно решени, пише "Дойче веле". 

15 години след приемането на България и Румъния в ЕС много граждани на бившите комунистически страни смятат, че положението определено се е подобрило.

Но двете държави имат да извървят още дълъг път, докато се справят с ширещата се корупция и постигнат такъв икономически ръст, който ще убеди гражданите им да не напускат родината си, за да търсят по-добри финансови възможности.

Въпреки парите от Брюксел, качеството на живот в България и Румъния е по-ниско

"Европейските фондове за нас са като парите от газа за Русия или парите от петрола за Саудитска Арабия", казва бившият румънски министър за европейските фондове Кристиан Гинеа. Той изброява и конкретните ползи от еврочленството: нови пътища, водопроводи в изостаналите региони, въвеждане на организирано сметосъбиране по селата.

Но парите, които идват от ЕС, все още не успяват да повишат достатъчно качеството на живота в България и Румъния и поне в определени области да го изравнят със средното ниво в ЕС. В двете страни бедността сред децата все още е на тревожно високо равнище. Преди началото на пандемията средната продължителност на живота в България беше 74,91, а в Румъния 75,46 години, докато в ЕС средната продължителност на живот възлиза на 81,3 години. А пандемията още повече разшири пробойните в остарелите и недостатъчно финансирани здравни системи на двете страни.

Милиони българи и румънци заминаха на Запад

Подобни тенденции накараха милиони българи и румънци да се възползват от един от крайъгълните камъни на ЕС - свободата на придвижване - и да напуснат родината си, за да живеят и работят на Запад.

Гинеа признава, че членството в ЕС е донесло "огромни ползи", но в същото време е довело и до масивно изтичане на специалисти и до възникването на големи диаспори в Италия, Испания, Великобритания и други западни държави. "Говорим за около 4 милиона души. Напускат толкова много млади и талантливи хора, от които има голяма нужда в страната", казва бившият министър.

Повече от 1 милион румънци подадоха молби за оставане във Великобритания, след като миналата година страната излезе от ЕС. В Германия през септември миналата година бяха официално регистрирани над 450 000 румънци - около шест пъти повече в сравнение с началото на 2014.

Сред онези граждани на ЕС, които решиха да останат във Великобритания след Брекзит, е и българката Диана Русева. 39-годишната жена пристига да следва и да работи в Лондон още през 2007 година. Днес тя признава, че резултатите от членството на нейната родина в ЕС не са еднозначни.

"Хем се промени много, хем не се промени", казва тя. "Стандартът на живот определено се повиши неимоверно. Повечето мои връстници имат същия жизнен стандарт като моя в Обединеното кралство." В същото време обаче слабо развитата инфраструктура, опасните пътища и досадната бюрокрация са си все същите и причиняват на хората всекидневен стрес, обяснява Диана.

Борбата с корупцията не е доведена докрай

България и Румъния кандидатстваха за членство в ЕС в средата на 90-те години на миналия век и изминаха дълъг път до присъединяването си на 1 януари 2007 година. Едно от главните условия беше да се преборят с ширещата се корупция, а за България - и с организираната престъпност. Брюксел инсталира специален механизъм за наблюдение, а през годините в двете държави бяха проведени редица акции срещу тези язви, но въпреки това в момента изглежда, че напредъкът в борбата срещу корупцията в двете страни е недостатъчен.

В индекса на "Трансперънси Интернешънъл" за корупцията през 2020 година България и Румъния събират 44 точки, като 100 точки се дават на най-малко корумпираните държави. Все пак от 2012 година насам България се подобри с 4 пункта, докато в Румъния положението си остава същото.

Двете страни все още имат редица недъзи, но същевременно демонстрират и реално измерим напредък. От 2007 година насам заплащането на труда непрекъснато расте. В Румъния минималната работна заплата се увеличи от 79 евро през 2007 на 465 евро през 2021. Подобна е тенденцията и в България.

Българите и румънци вярват в европейските институции

В изявлението си по повод 15-годишнината от приемането в ЕС румънският президент Клаус Йоханис каза: "Европейският път без съмнение си остава единствената предпоставка за благоденствие, стабилност и дългосрочно развитие."

Този възглед получава широка подкрепа както в Румъния, така и в България. Според едно допитване на "Евробарометър" хората в двете страни вярват на ЕС два пъти повече, отколкото на собствените си правителства.

През последните години протести разтърсиха Букурещ и София. Хората излязоха на улицата, защото се опасяваха, че демокрацията издиша. Дълбокото недоверие към правителствената власт не е нещо необичайно в посткомунистическите страни. Наблюдателите смятат, че тъкмо то дава отговор и на въпроса защо тъкмо България и Румъния са страните с най-нисък процент ваксинирани срещу коронавируса в ЕС.

Политическата нестабилност едва ли много помага на двете страни, които през последните месеци регистрират едни от най-високите проценти на смъртност заради Ковид-19 в цял свят. Хората, които решиха да останат в България или в Румъния след приемането им в ЕС, не смятат обаче, че Брюксел е виновен за продължаващото изоставане на страните им.

"Спомням си годините преди приемането в ЕС - беше истинска бедност"

Рудолф Йоахим Поледна живее в Сашиц, разположен на 300 километра северно от Букурещ. Той е получил помощ от 100 000 евро от регионалните фондове за развитие на ЕС, а с тези пари успял да построи къща за гости с четири стаи. Сега Рудолф казва, че вече не усеща принуда той и младото му семейство да напускат страната.

"За млади хора като нас няма по-добра подкрепа от фондовете на ЕС. А аз все още си спомням Румъния в годините преди приемането в ЕС. Това си беше истинска бедност, в сравнение със сегашните стандарти", казва Поледна пред Асошиейтeд Прес.

  • Ценното в трите урока на папата

    Ценното в трите урока на папата

    Духовните водачи имат и привилегията, и призванието да познават отблизо какво вълнува хората днес и сега и какъв е техният дневен ред. Затова нека се опитаме да намерим ценното в трите урока, които папа Франциск е споделил с премиера Кирил Петков по време на аудиенцията във Ватикана. Има няколко ключови думи от този разговор: корупция, инфлация
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо