Ненужното законодателство от ЕС – как да го разпознаваме и избягваме

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10663563 www.24chasa.bg
СНИМКА: Pixabay

Независимо от многобройните опити за справяне с ненужното законодателство, аргументирано с транспониране на правото на ЕС[1], то остава един от основните фактори, нарушаващи целостта на вътрешния пазар на ЕС. В края на 2021 г. Литовският институт за свободен пазар в сътрудничество с няколко европейски мозъчни тръстове, между които и ИПИ, публикува изследването „Позлатяването: как да го идентифицираме и избягваме“, цитирано от Института за пазарна икономика. То анализира настоящите практики на „позлатяване“ на местното законодателство и възможните средства за справяне с него за постигане на целите на ЕС спрямо малките и средните предприятия и осигуряване на процъфтяващ и конкурентен вътрешен пазар.

Обикновено позлатяването води до ненужни и неблагоприятни тежести за всички. Това не само поставя в неизгодно положение гражданите в една страна, но и създава сегментиран пазар, което прави ЕС по-малко привлекателен за чуждестранни инвестиции и чуждестранни МСП.

На ниво държави-членки анализът отбелязва, че няколко държави вече са създали насоки за избягване на позлатяването. Тези препоръки обаче не са съчетани с механизми за прилагане, което ги прави де факто неефективни към момента.

Съгласно ЕК налице е свръхрегулиране, когато държавата членка предвиди по-високи национални изисквания, разшири обхвата на европейския акт, въведе задължения, които са по-широки или по-ограничителни от предвидените, запазва в сила разпоредби без отношение към акта и без обосновка.

Каква е ситуацията в България?

В България сме свидетели на редовно „позлатяване“ при транспониране и въвеждане на европейско законодателство, най-вече чрез:

Ненужно добавяне на допълнителни изисквания за отчитане и информиране от страна на бизнеса;

Допълнителни процедури за съобразяване със законодателството;

По-строги режими на наказания при неспазване на законови изисквания;

Увеличаване на субектите на регулиране.

Крайният резултат е повече разходи за бизнеса, повече намеса на администрацията, несигурност и възможности за корупция.

Най-често идентифицирани проблеми[2] при първоначалното въвеждане на правото на ЕС в България са свързани с:

Неспазването на срока на въвеждане на правото на ЕС - голяма част от законопроектите, се внасят в Народното събрание след изтичането на срока, определен за въвеждане в националното законодателство със съответната директива (рамково решение); друга част законопроекти се внасят в НС непосредствено преди изтичането на срока за въвеждане в националното законодателство.

Погрешно определяне на нивото на акта, с който се въвежда правото на ЕС - директивите често пъти се отнасят до специфични и конкретни въпроси и законът не винаги е най-подходящият тип нормативен акт. Това налага да се търси и да се следва диференциран подход, като се предвижда въвеждане и чрез подзаконови нормативни актове.

Неправилно въвеждане на използваните понятия от европейския акт; неудачен начин на въвеждане - при приемането на закони, свързани с въвеждането на право на ЕС, понятията в закона се определят в началото, а не в допълнителните разпоредби, както е предвидено по закон. Все по-често допълнителните разпоредби обхващат дълъг списък от обяснителни думи и изрази с цел въвеждането на понятията от директивите. В някои законопроекти понятията от допълнителните разпоредби се влага различен смисъл от използвания в тялото на закона, което внася объркване при прилагането на закона.

Грешно определяне на мерките по прилагането на пряко приложимите европейски актове.

Механично въвеждане на директивите – съгласно изискванията директивата е задължителна по отношение на целта и постигането на даден резултат от държавите членки, но тя оставя свободата на избор на формата и средствата за постигане на преследвания резултат. Следователно въпросът не е в буквалното възпроизвеждане в закон на текста на директивите, а в постигането на резултат.

Трябва да е ясно на всички, че свръхрегулирането е лоша практика, тъй като налага разходи, които може да бъдат избегнати. В България свръхрегулирането най-често се случва поради бързане или липса на знание/експертиза. Разбира се, има и примери на целенасочени действия по ограничаване на стопанската дейност, прикрити с аргументация транспониране на европейско законодателство. Независимо от причините, губещите сме всички.

[1] Терминът е gold-plating.

[2] Информацията е от източници по проект, осъществен през 2021 г. от Народното събрание - https://www.parliament.bg/bg/opgg.

  • Защо е важно правителството да има програма

    Защо е важно правителството да има програма

    Правителството на Жан Виденов остана в историята на последните 32 години като най-слабото заради зърнената криза, фалита на банките и космическия ръст на инфлацията. Мнозина наблюдатели твърдят, че чак такъв провал с изпълнителната власт днес е невъзможен. Дано да са прави! Има обаче и един важен детайл, който е добре да се напомни
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо