Симеон Сакскобургготски: В чужбина не ни разбират за Северна Македония

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10666700 www.24chasa.bg
Симеон Сакскобургготски СНИМКА: Йордан Симeонов

Това не е най-добрата реклама за България, казва царят и бивш премиер

Ето още акценти от интервюто:

В отношенията ни със Скопие не трябва да се поставят така категорични червени линии. Сега, в такъв момент за Европа, е наистина много важно да дадем ход на тези две държави. Така че трябва да се намери прагматичното

Д-р Желев, светла му памет, беше първият, който призна Република Македония тогава. Значи вече имаме много позитивен прецедент

България може да помогне със своя опит на тези две страни да затворят преговорните глави - това е важна роля и ще останем в историята

Хубаво е, че правителство има. Трябва да им се даде кредит поне 100-ина дни, а не веднага да им се нахвърлят

Отношенията между партньорите са важни. Трябва да има диалог между тях, а не през медиите

В някои страни на Запад Русия е Путин. С цялото ми уважение към президента Путин, Господ да му даде дълги години, ама Русия си е там и ще си остане.  И е огромна страна, огромни ресурси. Сега, с извинение, да се путинизира Русия - почти детинско  е като разсъждение

Да кажат на човек, че не може 12 г. вече да се разпорежда с имуществото си, е несправедливо. Продължават да ме тормозят

- Ваше Величество, след година на политическа криза, България вече има правителство на четворна коалиция. Вие сте били част от управленска коалиция, много аналогии се правят между “Продължаваме промяната” и вашето НДСВ, има ли основание за това?

- Да, забелязах тези сравнения в медиите и социалните мрежи. Хубаво е, че има правителство. Дали е коалиционно, или не - това е според обстоятелствата. Но важното е, че има, защото цяла година отиде.

Тези дни се виждах с някои от посланиците тук и точно това коментирахме - провал, и пак, и пак. Но хубавото е, че ето - правителство има. И като запознат с материята мисля, че трябва да им се даде кредит поне 100-ина дни, а не веднага да им се нахвърлят, да атакуват и да отричат всичко. Защото никой не е роден политик или подготвен за всичко. Така че трябва постепенно да се оформят нещата. И най-вече - предизвикателствата и целите да се опитат да се осъществят и да се справят с тях.

- Вие бяхте част от тройна коалиция, сегашната е още по-трудна - четворна. Как се работи в такава коалиция? Какъв съвет бихте дали на четирите партии?

- Отношенията между партньорите са важни. Трябва да има диалог преди всичко. Независимо от какви са различните становища и проблеми, просто да има диалог, и то директен.

Пак ще кажат, че съм потаен или не знам какво си, но между това човек да обсъжда неща професионално, в кръга, в който се занимават с темата, или пък всичко да минава през медиите, има голяма разлика. Същевременно и начинът, по който да се обсъждат - на четири, шест или колкото щете очи може да се разговаря, дори да има различни мнения или пък направо словесни сблъсъци, но то си остава в кръга на коалицията. Ако тръгнем с високоговорители или на улицата... Не. Това не е начинът.

- Тоест - по-малко да си говорят през медиите и пред медиите, а повече помежду си?

- Да. И тогава ще кажат каквото и да било. В една коалиция е така, аз си спомням. Дали тройна, или повече, коалицията е точно това - поставят се едни цели, които коалицията иска да постигне. И оттам вече всеки отстъпва по малко или гледа да се договори. Това не е пазарлъци, както много хора си въобразяват и се опитват да дамгосат една коалиция. Навсякъде е така.

- Като заговорихте за общи цели - вашата беше влизането на България в ЕС. И заради това НДСВ плати май най-голямата цена за участието си в управлението. Каква трябва да е сегашната цел?

- Но за това се обединиха всички, нали?! И особено тройната коалиция беше много важна, защото ветрилото беше по-широко. И се доказа, а Бог знае, че бяхме от различни политически фамилии, както е модерно да се казва. Но това стана.

Мисля, че няма причина да не стане същото сега - да може да управляват и се справят с проблемите, пред които са изправени сега.

- Като гледате хората около Кирил Петков и Асен Василев - виждате ли прилика с вашите юпита и НДСВ?

- Всяко нещо е в контекста, в момента. Защо да се търси винаги или аналогии, или прилики? Може и да има. Но моментът, епохата, времето си е друго. Не може да се прави copy - paste на каквото е било и каквото е сега.

- Казахте, че сте се срещали с посланици. Какъв е отзвукът от новата власт?

- Надеждата е България да се справи със своите проблеми и предизвикателства като член на ЕС.

- Една от първите важни теми пред новото правителство е Северна Македония. На 18 януари премиерът е в Скопие. Ще се огъне ли България под външния натиск, ще отстъпи ли за ветото? Видяхме, че на заседанието на КСНС не се даде крачка назад и се записа, че не може страната ни да се ангажира със срокове. Каква трябва да е позицията на България според вас?

- Има хора, които са далеч по-добре запознати или с по-съвременно виждане. Но аз, само отстрани наблюдаващ, а и на възраст и какво ли не преживял... Важното е с нещо България да допринесе. Разбира се, Северна Македония също.

И нека помислим - защо Албания трябва да е потърпевша заради някакви теми, които ни делят? Пък и едно са историци и учени, друго е прагматичното. Аз помня д-р Желю Желев, светла му памет, беше първият, който призна Република Македония тогава. Значи вече имаме много позитивен прецедент.

Сега, в такъв момент за Европа, е наистина много важно да дадем ход на тези две държави. Така че трябва да се намери прагматичното.

Но помните ли Гърция - отношението, държанието с името на републиката тогава. Какво ли не беше! А същевременно бяха и си остават най-големите и крупни инвеститори в Македония. Тук има нещо, което аз наричам прагматика. Хем си отстояват едно и те, а от друга страна - защо не помогнем, защо не търгуваме.

Мисля, че както всеки проблем, и този има решение. Стига да се намери добрата воля. И най-вече - да няма така категорични червени линии. А спокойно, с постоянство, но да вървят нещата напред.

Понеже вече има хора, които може би недоразбират в чужбина. И ни представят българите като сякаш се възползваме за известен натиск с нашата позиция спрямо възможностите на двете въпросни държави да влязат в ЕС. Това не е най-добрата реклама за България или за мнението, което имат за нас в Брюксел. И с това трябва да се съобразяваме.

Колкото до историята и всичко... Бог знае, че аз, като цар, говоря с едно известно право и опит, защото съм запознат много добре с нашата история.

- Казвате, че трябва да се мисли прагматично - в тази посока ли мисли премиерът, който отива в Скопие с предложение разговорите да са и по други теми като инфраструктура например, със създаването на тези 5 работни групи. Това е правилен ход, така ли?

- Дано! Мисля, че в крайна сметка ще се намери решение, защото за Северна Македония и Албания е ключово да влязат в ЕС. Имат желанието и държат за това.

- България няма проблем със старта на преговорите на Албания...

- Да, но както са заедно, както ние бяхме с Румъния, едната без другата не може към момента. Там е, където става още по-сложно като позиция - и за Северна Македония, и за България.

- Тоест - България трябва да отстъпи на натиска на Брюксел?

- Не. Мисля, че засегнатите страни трябва да намерят начина, по който да се съобразят с моментите, които ги делят, но същевременно да видят, че ако всеки твърдо и безкомпромисно си отстоява позицията, не може да се напредва в преговорите.

- Не смятате ли, че Македония трябва да приеме искането на България за правата на българите там например?

- Това казвам - и двете страни трябва да са активни. Убеден съм, че ще се постигне. Но без такива гръмки изказвания и ултиматуми. Защото това са от 19-и век прийоми. А в 21-ия век, и вече в ЕС... Ролята на България например да помогне на тези две страни със своя опит, как да затворят преговорните глави за членство - това е толкова важна роля и ще остане в историята. Жалко е и от двете страни да има блокиране.

- Докато сме на тема външна политика - винаги сте казвали, че трябва да се търси баланс в отношенията с Русия. Сега това отново е актуална тема, на фона на силно обострените отношения НАТО - Москва, как трябва да подходи България?

- Във всичко трябва да се търси баланс. И не само това - къде са интересите на България. И къде сме, ако погледнем географията и историята. Знаете ли, ще кажа нещо, което може би ще прозвучи неучтиво, но имам впечатлението, че в някои страни или среди на Запад - за хората Русия е Путин. С цялото ми уважение към президента Путин, Господ да му даде дълги години, ама Русия си е там и ще си остане. И е огромна страна, огромни ресурси. Сега, с извинение, да се путинизира Русия, не си струва. Толкова е... почти детинско като разсъждение. Трябва да се гледа с далеч по-прагматичен начин и с много повече перспектива. Отколкото само защото някой решил да критикува президента Путин. И тогава вече Русия и Путин са едно и също. Малко по-сериозно!

И тук, в България, също такива гласове се чуват. А аз винаги просто гледам в интереса на страната и мисля, че има начин, по който да се отнасяме по-разумно. Имаме толкова и сродни неща.

- Как се отрази пандемията от COVID-19 на семейството ви?

- Имаме тук-там по един лек случай, слава Богу. Гледаме да се пазим.

- На бизнеса и контактите - вашите и на децата ви, отрази ли се много?

- Да, усещам го. Тези, които пътуват много... а сега почти всичко е онлайн, конферентни разговори и какво ли не. Но и то ограничава и усложнява. И въобще не е нормалното. Пък и мнението ми е, може би вече старомодно заради възрастта ми, но личният контакт - да гледаш човека в очите, безценен е. Не е въпрос на технология или каквото да е. Има нещо - затова сме хора, а не машини.

- Доколкото знам, първият локдаун ви хвана в Швейцария. Как го преживяхте?

- Да, наистина - беше от един ден за следващия. Изпуснахме тези 24 часа, в които чужденците можеха да напуснат. Така че там ни хвана. От друга страна, можахме да се видим с маса приятели. Първоначално трябваше да стоим съвсем изолирани, но след това.

- Колко време останахте там?

- Два месеца и нещо. Много е неприятно чувството - все едно си заклещен. Особено аз, който имам толкова ангажименти, работа, въпреки годините ми. Но така стана и ето ме, още съм жив. Да сме благодарни за всичко.

- Вие ваксиниран ли сте?

- Да. И бустизиран, и всичко, което може. Вярвам в науката. Пък и логиката - като гледам хора, които толкова се съпротивляват или не вярват на здравните власти. Не знам. Хубаво, всеки има право, но във всичко това има и доза егоистичност. Дали ти харесва, или не - това е.

- Как си обяснявате това недоверие у българите към ваксините? Ние сме с най-нисък процент ваксинирани в ЕС.

- Не бих навлизал в някакви висши обсъждания и мнения. Лично съжалявам, става ми криво. Но ако теглим чертата - Португалия, която е с 80% ваксинирани, продължава да има много висок брой заразени. Не сме и най-, най-, сигурно има и други страни, но в ЕС като че ли... Но недоверието е наша черта всъщност - към властта винаги да си имаш по едно наум, независимо коя е властта, кой я изпълнява или я държи. Вместо да си помислиш, че тия, които управляват, са за тебе, твои хора. А не някакви си демони. Аз съм потърпевш и зная какво е. Особено след това.

- Миналата седмица имаше протест пред парламента срещу зеления сертификат. Такъв се въведе и в НС, правилно ли е това?

- Съвсем нормално е всеки да протестира. Но на тази тема вече... Лошото е, че излиза така и в чужбина, и хората се питат ние какви сме. Трябва винаги да има едно око към света - за какъв имидж и каква представа си правят за България. Но това си е демократичен процес, дето се вика.

Докато е нещо мирно и спокойно, а не да се екзалтират хората... Намерих много за уместно факта, че самата полиция реагира много спокойно и адекватно.

Не знам защо толкова го вземат присърце едни, или се мобилизират други. Това е логично при такива обстоятелства. Видяхме какво се случи при КСНС. Логично е, ако може да се предотврати по някакъв начин - дал Господ да има сертификат. Дали се нарича зелен паспорт, или не - важно е да има гаранция. Не само за депутатите, но за всички, които работят в парламента, за цялата машина. Има хора, които мислят, че това е нещо, което ги ограничава и им се налага.

В коя страна гледах, че има не глоби, а бонуси за тези, които са ваксинирани. Четох, че искат да въведат това за пенсионерите. Това е хубава инициатива. Насърчава, пък и си има възнаграждение в добрия смисъл на думата. И на практика е за обществото - за вас, за мен, за когото и да било.

- Първото решение на този парламент беше да наложи мораториум върху цените на тока и газа. Правилно ли беше това решение?

- Там не бих се произнесъл. Всяко правителство си има вижданията, специалисти и експерти. Но някои мораториуми може да излязат скъпо, други може би пък да е точно удачната мярка.

- Като заговорихме за мораториум - какво става с този за вашите гори?

- Там е съвършено друго - нещо изцяло несправедливо, измислено, което 12 г. да ме тормози. Което е абсолютно против всякакви права и други приказки, които толкова лесно се вадят в някакъв момент.

Но да кажат на човек, че не може 12 години и нещо вече да се разпорежда с имуществото си, е несправедливо. И дори в юридически смисъл също, защото един парламент не може да наложи на един индивид мораториум. А си остана 12 г., защото има винаги други приоритети.

- Осъдихте за това България в Страсбург. Съдът там се произнесе, какво ще предприемете оттук нататък?

- Страсбург си каза мнението, сега ще трябва да се обсъди какви са ходовете. Не искат да ме оставят да си умра спокойно. Продължават да ме тормозят. 12 г. не можеше ли да има инициатива и да отстрани този мораториум.

- Съдът ви призна за собственик на “Врана” и “Царска Бистрица” - с това приключи ли сагата за имотите ви?

- Ние сме били по съвсем друг начин възпитавани, с принципи и какво ли не. 1946 г. ни конфискуваха всичко - Бога ми, това държавно ли беше, да си го конфискува държавата?! Само това като постановка е достатъчно всеки разумен човек да си каже - чакай, значи това е било частно. А не да се мъдрува, да се тълкува. Държавата да наема външни адвокати, на които да плаща милиони за тези дела, вместо да си ползват адвокатите в министерствата...

Толкова ми е криво да ме тормозят по този начин. Не знам за какво, но това е.

ВИЗИТКА:

Симеон II е последният български цар. Роден на 16 юни 1937 г. в София

На 28 август 1943 г., след смъртта на цар Борис III, 6-годишният Симеон ІІ се възкачва на престола, а регентство управлява България от негово име. След идването на власт на комунистическия режим и след референдум през 1946 г. царското семейство е принудено да напусне България

През 1996 г. Симеон ІІ се завръща в България след почти 50-годишно изгнание

На 6 април 2001 г. царят обявява, че влиза в политиката. Месеци по-късно движението му НДСВ печели парламентарните избори, а Симеон е избран за премиер. По негово време България стана член на НАТО

След изборите през 2005 г. НДСВ влиза в коалиция с БСП и ДПС в името на членството в ЕС, което става факт от 1 януари 2007 г.

  • 34 хиляди за една решетка не са много. Резилът е голям!

    34 хиляди за една решетка не са много. Резилът е голям!

    Няколко дни българските депутати упражняват дар слово (според наличностите) и политически патос по въпроса с новата желязна решетка на парадния вход на парламента, която трябва да ги пази от любовта народна. Оказа се, че формално щетата не е кой знае колко голяма. Решетката струва едни 34 хиляди лева. Което не е чак толкова много
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо