Даниел Лорер: Три БГ компании могат да достигнат оценка по 1 млрд. долара до 3 г.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10675017 www.24chasa.bg
СНИМКА: Велислав Николов
  • Глобална американска компания също има интерес да построи завод за чипове у нас, казва министърът на иновациите и растежа
  • Важно е за нас в плана за възстановяване грантовете и финансовите инструменти да са с еднаква тежест - 50/50
  • С нов тип облекчено акционерно дружество стартъпи ще могат да привличат добри специалисти и да им плащат с акции
  • Освен бизнеси ще привличаме и техните доставчици, развойни центрове и финансови щабове
  • Ще преценим дали лимитът от 5 млн. лева за кредити от ББР има нужда от актуализация

 - Министър Лорер, каква ще е стратегията на Министерството на иновациите и растежа, за да напреднем с инвестициите у нас?

- Това, което ще предприемем, се дели на две части. Едната е почистващата - на правната среда, борбата с корупцията - усещането, че в момента, в който имаш проект и дойдеш и поискаш нещо, някой от администрацията ще ти поиска неща обратно. За инвеститорите това е риск, а чуждестранните ги отказва - отиват в Румъния, Сърбия, Гърция.

Някои от тях ни казват: вие сте супер като макропоказатели, данъци, хора, местоположение, обаче този риск от корупция е толкова труден за оценяване, че нашите ръководства казват - отивайте другате. Това е много важно да го променим и само от срещите в последния месец виждаме, че възприятието за България се е променило радикално и какво очакване има да предоставим чиста и прозрачна среда за работа.

- Но това е малко абстрактно и не зависи само от вас. Какво друго ще направите вие?

- Следващото нещо, което трябва да направим, е да има качествено здравеопазване, което да ни оттласне от дъното на световната класация по смъртност.

Друг общ казус, с който трябва да се заемем и вече работим проактивно, е образованието. За да имаме компании с висока добавена стойност у нас, трябват подготвени кадри. Тоест с министерството на образованието трябва да работим ръка за ръка. Може би едно от най-радостните неща, които видях, беше проект за академичен център за докторанти по изкуствен интелект съвместно с Швейцарския технологичен институт в Цюрих. Ако този проект успее да стартира, това ще даде огромен тласък на високите технологии у нас, тъй като ще започнем да обучаваме кадри на световно ниво и аз лично ще бъда агент за мултиплицирането на този модел в още сектори.

- Къде ще е този център?

- В Софийския университет.

- Кога се очаква да заработи?

- Скоро. Аз залагам много надеждни на това - изкуственият интелект е фокус на всички големи държави в момента и на всички големи компании като технология на бъдещето.

- В какви други сфери е добре да имаме такива центрове?

- Радикално различна сфера, но вече започнахме да говорим за това - туризъм. Това е огромно перо в нашия БВП, но всички знаем, че туризмът в България е на средно ниво. За да го вдигнем, трябва да вдигнем и нивото на кадрите.

- Как по друг начин ще насърчим иновациите?

-Може би е добре да ви го разкажа през призмата на предприемач. Как една идея се превръща в бизнес и как държавата може да помогне. Една от пътеките, по които това може да се случи, е учен, който измисля изобретение, идея, но трябва да бъде финансиран. В Министерството на образованието от няколко години работи “Фонд научни изследвания”, отделно по новите европейски програми има пари за финансиране на учени.

Следващата стъпка е прехвърлянето на тези разработки в бизнеса. Този преход е сложен и в повечето държави се налага да бъде подпомаган и да се насърчава. Така че в новия период предвиждаме различни финансови инструменти през националния бюджет - т. нар. Национален иновационен фонд, и през европейски програми, където вече компании могат да финансират академични разработки - с наша помощ компанията наема учени и академични звена, те правят разработка и компанията се озовава с продукт, който е много по-високо технологичен.

Подобни процеси се случват във всички напреднали технологични държави. За да придобием усещане къде са те, къде сме ние - Финландия харчи около 500 млн. евро на година за подобен технологичен трансфер, Израел - 500 млн. долара, нашите средства са далеч по-малки, но поне стартираме.

- Колко са нашите средства?

- По целия план за възстановяване възлизат на половин милиард евро годишно, но там се включват различни видове подпомагане - развойна дейност, индустриални зони, по-напреднали фондове и форми на финансиране.

На следващите етапи, когато тези компании си направят разработки и започнат да растат, те се превръщат в стартъп, за тях има различни финансови инструменти, освен това добавяме и Българската банка за развитие. През миналите години тя беше превърната в механизъм за финансиране на “свои” хора. Добрата новина е, че малките и средните предприятия, за които тази банка е предназначена по закон, вече нямат нужда от човек в ББР, за да бъдат финансирани.

Банката започва фокусирани програми върху малък и среден бизнес там, където е най-затруднен. Показахме го с програма за енергийна ефективност, за туризма. Следващата ни стъпка ще бъдат розоварите. Обмисляме още енергийни мерки за малкия и средния бизнес през банката, за да помогнем с това, което се случва в момента.

- Виждате ли още проблеми в ББР, обмисляте ли кадрови промени?

- За момента работим много добре с ръководството на банката. Това, което ни се иска да видим с времето, е доколко лимитът от 5 млн. лв. е правилен за нуждите на малките и средните предприятия. Ще преценим дали този лимит ще има нужда от актуализиране с развитието на икономическата ситуация.

Друг важен инструмент, който работи върху растежа, е Фондът на фондовете. Той през финансови посредници помага за използването на средствата от европейските програми. Вече имахме няколко срещи с фонда и с ББР, за да почнем да координираме стратегия и това ще започне да се вижда скоро и в продуктите им.

- А има ли нужда изобщо от този фонд? Не може ли средствата да отиват директно към бизнеса?

- Оказва се, че държавата невинаги е добър разпределител на средства. Много пъти е много по-добре държавата да избере подизпълнител, защото това я разделя от самото разпределение на парите и не се налага тя да оценява бизнес проекти, което не ѝ е силата.

- Председателят на агенцията за инвестиции Стамен Янев каза, че не разполагат с достатъчен ресурс, включително и човешки.

- БАИ е острието на копието за привличане на чуждестранни инвеститори. С това ще мерим как се справя оттук нататък. Тя трябва да е изключително активна както със собствен ресурс, така и с търговските аташета и посолствата. Смятам, че БАИ трябва да заработи много по-активно и вярвам, че може да постигне много повече и след това ще поискаме повече ресурс.

- Можем ли и трябва ли да даваме по-голяма държавна помощ?

- Можем, стига да постигаме резултати. Законът за насърчаване на инвестиции работи сравнително просто. Когато дойде инвеститор с определен размер, той може да получи помощи. Доколко нашият закон е адекватен на конкурентната среда в момента в региона, също е нещо, което искаме да изследваме и евентуално да променим.

Всъщност промени в него са ни план за средносрочно действие, тъй като средата се променя, ние в ежедневна конкуренция с всички около нас къде да дойде следващата инвестиция на “Гугъл”, на “Тесла”, на “Тойота” и ние трябва да сме на картата.

- Какви промени в закона обмисляте?

- Въздържам се от мнение, тъй като съм помолил хората от моя екип и по-широката бизнес общност за мнение.

- ДПС вече заявиха, че имат идеи за промени в закона - вие знаете ли какви са те?

- Не знам, но забелязвам заявки за законодателна хиперактивност от страна на ДПС. Тази хиперактивност я чухме и по отношение на златните паспорти. Няма лошо всеки да дава добри идеи, въпросът е къде бяха тези идеи през миналите 10-15 години.

- А мнението ви за златните паспорти какво е?

- Ние вече го гласувахме в Министерския съвет. Направихме кратка справка - златните паспорти не са генерирали твърде мащабен приток на инвестиции у нас, а и тези, които са дошли, не е много ясно колко от тях само са били заявени, колко са реализирани и колко са реализирани правилно, защото има много заведени разследвания.

От икономическа гледна точка наистина не видяхме съществен принос от този закон за инвестиционната среда у нас, а обратното - и от Европа, които вече ни поздравиха през комисаря по правосъдие за инициативата да спрем този закон, и от партньорите ни в САЩ чухме, че е по-добре да го няма, защото се отваря врата за всякакви неясни практики, да се изразя меко.

- Срещите, които вече сте провели с инвеститори, как се случиха - те ли изявиха желание, или вие ги привлякохте?

- За наша огромна радост, откакто започнахме работа в министерството, имаме голям интерес от желаещи за срещи. Тоест новината пътува по-бързо от нас самите и това го отдавам на факта, че България наистина е била интересна дестинация.

Имахме голямо събитие и на тема ниършоринг - България като дестинация за завръщане на производства и услуги към Европа в резултат на геополитическото преразпределение на света.

Друг интересен нов подход, който имаме, е привличането на бизнеси тук, но и на техните развойни центрове. Всички откликват, някои вече са започнали да действат в тази посока. Следващата стъпка е да привлечем и финансовия им щаб тук - тоест продукцията, която се продава и произвежда, да бъде осчетоводявана в България, така че приходите и печалбата, съответно и данъците, да остават в по-голям мащаб в нашата държава. И на това хората започват да реагират положително.

- Тук отиваме към идеята на Кирил Петков България да се превърне във финансов хъб?

- Именно, всички тези неща вървят заедно. Друг важен аспект на нашата стратегия е всички съществуващи производства да започнат да мислят активно за привличане на техните доставчици у нас.

- А как ще привличате таланти от чужбина, как ще ги върнете?

- Тази идея сме я записали в коалиционното споразумение, и то в контекста на създаване на добавена стойност. Защото, ако идва инвеститор в България от Ню Джърси, за него е важно да може да управлява активите си тук с хора, които разбират неговото мислене и бизнес. Оптималният вариант за тази компания е, ако може да намери българи от Ню Джърси, които са от този бизнес, и да ги убедят да дойдат да им отворят офиса в България. Нашата амбиция е да създадем карта, да имаме регистър на българите в чужбина, къде са и какво правят, така че да имат интерес да се завърнат някой ден в България през подходящата оферта.

- Стартъпите искат нов тип търговско дружество и стартъп виза? Ще ги въведете ли?

- Стартъпите са най-бързо развиващият се сегмент. Тази седмица чухме за компании, които събират по 100 млн. лв. инвестиции от Америка, Европа, така че лично аз съм много горд с българския стартъп сектор. Мисля, че от там ще дойдат първите български еднорози, израснали за рекордно кратко време.

Стартъп визата е нещо, което вече беше частично гласувано в предишния парламент, трябва да се изчисти, за да заработи наистина, но е важно.

Нов тип дружество също е много важно, нашият Търговски закон е изключително стар и закостенял. Моделът на новото дружество е заимствано от Франция и той трябва да влезе, за да сме адекватни на нормативната база на света.

- Какво представлява това дружество?

- С едно изречение бих го нарекъл облекчена версия на акционерно дружество, в което могат сравнително лесно да се създават и отнемат дялове, да се създават опции за дялове - много популярна форма на мотивация в стартъпите. Единият от начините да привлечеш качествени инженери в своя стартъп, без да им плащаш, е да им направиш обещание, че ако е много успешен, ще ги възнаградиш с акции.

- Каква компания ще бъде първият български еднорог, тоест да струва 1 млрд. долара?

- Аз виждам три български в момента, надявам се да има и още. Те са софтуерни компании, защото се развиват най-бързо. Въпрос на година-две е. Тези, които вече са публични, са Gtmhub и Payhawk. И двете привлякоха по 100 млн. лв., което означава, че инвеститорите са ги оценили на 400-500 млн. долара, иначе казано, те са на половината път.

- Очакваме още компания за електромобили, има ли напредък в разговорите с тях?

- Едната вече дойде при нас, но имена не мога да споменавам, защото всичко е в много начална фаза. Тя е корейско-китайска компания, която има нов подход за производство на коли чрез изливане на формите, сглобяват цели автомобили. Те са сравнително нова марка и искат да влязат в Европа.

Говорим и с една голяма компания за производство на чипове, защото те и въобще електронните елементи са важна част от геополитиката в бъдеще.

- Каква е тази компания?

- Глобална и много голяма.

- От коя държава?

- Те всички са от Китай или от Америка. Тази не е от Китай. Много интересни неща се появяват и около област Варна, която на мен ми е присърце, тъй като бях избран от там за депутат. Два големи проекта се появиха в последната седмица - единият е земеделски, другият за зелени технологии.

- Има ли промени в частта икономика на плана за възстановяване в последния вариант?

- Това, което е важно за нас, е в частта икономически мерки грантовете и финансовите инструменти да имат еднаква тежест - 50/50. Защото ние вярваме, че грантовете помагат за базовата инфраструктура, но когато говорим за подпомагане на по-напредналите бизнеси, там е важно да се усеща финансовият инструмент, било то заем, било дялово участие.

CV

l Завършва компютърни науки и бизнес управление в университета в Тел Авив

l Инвеститор и предприемач с 20-годишен международен опит

l Един от основателите и управляващ партньор на BrightCap Ventures - фонд за рискови инвестиции в технологични компании

l Преподава в Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки и в Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към СУ

l През 2013 г. е съветник на министъра за електронно управление в служебното правителство на Марин Райков, а през 2021 г. - на министъра на икономиката Кирил Петков

l Говори английски, иврит, френски, руски и немски език.

  • Очевидно е, че трябва да се мисли за нов национален празник

    Очевидно е, че трябва да се мисли за нов национален празник

    Идеята на ГЕРБ 24 май да бъде обявен за национален празник си заслужава мисленето. Очевидно е, че след агресията в Украйна всякакви чествания, свързани с участието на руски военнослужещи, ще бъдат засенчвани от случилото се в Буча. И следователно никога повече 3 март няма да бъде приеман безрезервно от цялото българско общество
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо