Можеше ли аптекарката в Русе да не стане жертва на изпечени престъпници? Само защото бандитите са знаели, че носи у себе си големи суми пари, ли е изгубила живота си?
Защо никой не се обади в полицията, когато мнозина не само са видели, че насред улица в града е изоставен автомобилът ѝ, ами се е намерил дори някой “майстор” да протестира, като спука гумите на колата?
Толкова ли никой от съседите не е чул или видял нещо подозрително, докато двамата убийци са разнасяли тялото на жената напред-назад?
И защо за това толкова брутално, спиращо дъха престъпление се говори някак между редовете, между другото?
Дойде ли време, в което животът на един успял човек се разменя срещу неплатени кредити (от единия престъпник) и покупка на нова кола (за неговия съучастник)?
Възможно ли е обществото ни толкова да е обръгнало при поредната новина за убийство на човек, за насилие над жена, та дори тя да не предизвиква масово възмущение, а по-скоро влиза в графата “поредната жертва”.
И дали мълчаливото подминаване на случая не е заради това, че жертвата е богат човек, още повече пък собственик на няколко аптеки?
Да, всички тези въпроси са всъщност тежки житейски дилеми. Какво излиза - че никой не е застрахован за живота си, ако всеки психопат или редови кандидат-убиец реши да се справя с битието си, като отнема нечий живот.
Страшно е. И затова отговорите на тези въпроси не бива нито да се отлагат за утре, нито да се подминават с ехидна усмивка, нито да се самозалъгваме, че това не се отнася до нас.