Лъчезар Богданов и Петър Ганев: Кризата свърши, 13 млрд.лв. повече приходи - уникален шанс за смели идеи. Сега!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10709970 www.24chasa.bg
Петър Ганев

10 млрд. лв. реални, а не виртуални пари са разпределени като дивиденти. В година, в която всички се оплакваха, че ще фалират, а икономиката ще се разпадне. Можем вместо в къщи, яхти и депозити да ги върнем в икономиката, казват икономистите от Института за пазарна икономика

Още акценти: 

  • В бюджета не се виждат 48 млрд. евро от Плана за възстановяване и Многогодишната рамка. А те са за това по- изостаналите страни да не се развиват бавно 20-30 г., а да ускорят тези темпове
  • Вместо да компенсираш бизнеса, по-добре е да му кажеш- инвестирай и ще спестиш данък. А на хората- работете и ще ви вземем по-малко от това, което изкарвате. Така остават 5 млрд. лв. за потребление
  • Имало е години, в които сме доближавали 60% от средноевропейските доходи, след това бързо стъпваме накриво и се връщаме назад към 20%. Такъв катастрофичен сценарий трябва да избегнем на всяка цена

Лъчезар Богданов
Лъчезар Богданов

- Защо във вашия алтернативен бюджет се получава така, че намалявате осигуровките, правите нулев данък при реинвестиране, и въпреки това получавате балансиран бюджет. А при реалните бюджети това някак не се случва, г-н Ганев, г-н Богданов?


Петър Ганев: Разликата е в подхода. Политиците най-често поставят акцент върху разходната част и трудно предприемат по-сериозни промени там. Говорим за комбинация от политики, продължаващи по инерция и натрупване на нови идеи. Това води до раздуване на разходната част, която пък трудно се покрива с приходи. Това е и причината в представения реален бюджет да има голям дефицит- множество политики по инерция, в т.ч. корона-пакетът си остава. В нашия бюджет показахме това натрупване в реалния , което тръгна от 2016- 2017 г., когато падна излишъкът и появата на голям дефицит през 2019 и 2020 г. при пандемията, когато се движим около и над 3%. Европа също направи голям дефицит, но вече сериозно го намалява. А ние си продължаваме така, като че ли пандемията не само ще продължи, но и ще оказва влияние върху икономиката и компенсираме. Това трябва да приключи в един момент.


Лъчезар Богданов: Въпросът донякъде е подвеждащ, защото и досега част от заложените разходи не бяха похарчени, а заделяни. И при този, и при предходните кабинети. Разликата наистина е в подхода. Ние тръгнахме в две посоки- в приходната заложихме по-ниски осигуровки и нулев данък при реинвестиране, но видяхме и позитивите данъчния стимул - по-висок ръст на икономиката, по-високи доходи в домакинствата, съответно и потребление. Оценката ни е, че предложените от нас промени ще доведат до 25% ръст на нетния разполагаем доход на наетите, или над 5.3 млрд. лева повече в домакинствата. Разбира се, освен стимул трябва и приходните агенции да си вършат работата и да работят за изсветляване на оборотите и доходите. Прегледът на основните разходни пера пък ни показва такива, които биха могли да бъдат замразени, или дори намалени. Например НСИ отчете в данните от преброяването, че населението в трудоспособна възраст ни е намаляло с над 18%, а публичният сектор – както администрацията, така и МВР, спецслужби , съдебна власт, учители, лекари и т.н. си стоят непокътнати, като преди 10 г. Не трябва заетите в обществения сектор, които предоставят различни услуги именно на гражданите в активна възраст, също постепенно да се свиват? Заедно с това, всички икономически индикатори сочат, че шоковият ефект на пандемията е отдавна зад гърба ни. Когато икономиката се е върнала в нормалните нива, няма особено основание да помпаш многобройни програми за помощи и компенсации. С редки изключения, почти всички бизнес сектори отчитат по-добри нива на активност отпреди кризата. Може да е леко неприятно за тези, които получават, но те трябва да спрат. За много от мерките пък има и заделени средства – точно тези непохарчени пари, които декември бяха прехвърлени към тази година. Същото важи за енергетиката - нетно България печели от високите цени на тока, част от печалбите се ползват за компенсация, но останалите могат да отидат в бюджета. Там също има потенциал. Има и заделени пари за инфраструктурни проекти, дадени като аванси, но реално там няма да се строи тази година. Това са готови, паркирани пари - нека се върнат в бюджета и от тях да се финансират инвестиции, за които има готовност. Можем още много да посочваме - това са все буфери, позволяващи по-малко разходи тази година или увеличени постъпления. Същото важи и за множество дребни преференции, които поотделно са с малък ефект, но като се съберат, сумата никак не е малка.


- От друга страна обаче, вие, г-н Ганев твърдите, че сме в ситуация на галопиращи приходи. Само инфлацията ли е причината за това?

П.Г. Наистина имаме бюджет в експанзия. Комбинацията от инфлация и от икономически растеж определя високите приходи. За тази година, по прогноза на финансовото министерство, ръстът приближава 5%. Ако добавим и инфлацията, приходите са с 13 млрд. лв. повече от 2020 г. Бюджетът печели от инфлацията. Но това е и шанс за смели идеи. Затова ние се опитваме да предложим такива. Не много, но няколко ключови. Едната посока е как да има повече инвестиции, т.е. насочена към капитала. Другата – насочена към труда- как да има повече разполагаем доход у хората.

- Само с намаляване на осигуровките ли можем да увеличим оставащия доход у хората и който те ще върнат към икономиката? Има ли и други лостове?


 П.Г.Това е най-бързият начин. Не става като вдигнеш минималната заплата, която не засяга всички, а сравнително малко работещи. Нито, ако вдигнеш помощи, компенсации. Всички работещи плащат осигуровки, това е по-тежката част на данъка. Така че намаляване на осигуровките, намалява тежестта и за работника, и за този, който му плаща заплатата. И остава повече разполагаем доход.
Л.Б. А освен това, това е силен стимул към работодателите – разширявайте бизнеса, наемайте хора, плащайте реални заплати и ще се възползвате от значително по-ниска тежест.

- Говорим за 5 милиарда лева. Няма ли обаче те да сипят гориво в огъня на инфлацията, който и без това е силен?


П.Г. Тези пари са изработени, и колкото по-малко отнемеш ресурс, толкова повече остава като разполагаем при хората и това е най-бързият начин. Инфлацията е по-голям проблем когато идва по неестествени за икономиката причини. Да речем - при наливане на помощи, печатане на пари, заради суровини, които се вливат във всеки сектор на икономиката. Ако има импулс от по-високи, и то изработени доходи, не мисля, че би имало такива ефекти. А повече разполагаем доход води по-скоро до ръст на икономиката и потреблението, отколкото до ръст на инфлацията.


- Също изработени пари, но „спящи“ като депозити в банките са и дивидентите. Те биха ли могли да се раздвижат с подходяща инвестиционна програма, г-н Богданов?


Л.Б. Едната страна на инвестиционната активност е привличане на нови, големи, успешни глобални лидери. Другата е да насърчим вече функциониращи успешни бизнеси да реинвестират. Очевидно една икономика за да расте трябват инвестиции, а ние инвестираме под 20% от БВП – на дъното от страните в Централна и Източна Европа. Очевидно има нужда от повече. А откъде? Виждаме едни над 10 милиарда лева, разпределени като дивиденти. И то в година, в която всички се оплакваха, че ще фалират, че икономиката едва ли не ще се разпадне. А всъщност имаме рекордно разпределени като дивидент печалби. Това също не са виртуални печалби, а реално разпределен ресурс. Как да влязат в икономиката? Ние предлагаме чрез по-нисък данък при реинвестиране и с по-ниско облагане на труда. Вместо да бъдат подредени в депозити, къщи, яхти, или да стоят на депозит у нас или в чужбина, да се вложат в разширяване на капацитета на бизнеса – в нови машини, оборудване, модерни технологии, оттам и по-високоплатени работни места.

- Виждате ли и други лостове за това, освен нулева ставка по данък печалба?


Л. Б. В дълъг хоризонт - естествено чрез по-добро образование, достъпно за по-широк кръг деца и възрастни. И в грижа на държавата как от малка фирма да се направи скок към голяма, успяваща фирма. Крайно време е да излезем, както е шаблонно вече да се казва, от икономиката на ишлемето. Това не се отнася само за шивашката промишленост, която навремето беше такъв пример, а и за високотехнологични компании. Чрез подходящо насърчаване, е съвсем възможно компании, които правят 5 милиона да започнат да правят 5 милиарда. Но не трябва да има еднакъв подход и политики към малко магазинче и голям инвеститор, който иска да направи завод за 1 милиард.


- Тук не стигаме ли до бизнес средата, която вече не е само бюджет?


Л. Б. Разбира се. Ще отговоря с пример. Искаме да привлечем голяма компания, работеща по бръснача на най-новите технологии и тя иска да изгради развоен и изследователски център у нас. Това обаче включва и тестване на прототип – на самоуправляващ се автомобил, на дрон или нещо друго, което не е правено досега. И се оказва, че ние сега не можем да осигурим това – имаме толкова негъвкава регулаторна рамка, че сигурно подобни тестове нарушават десетки членове и алинеи в закони и наредби. Или друго – привличаме висококвалифицирани специалисти отвън. Хубаво, но само те получават статут, а членовете на семействата им - не. Те нито могат да работят у нас, нито дори да имат здравна осигуровка. И това е проблем. Това са политики, които надхвърлят една година, но трябва да се осигури ресурс и за такъв тип дейности.

- Симптом ли е това, че инфлацията е по-висока от ръста в бюджета?


Л.Б. Няма такова противоречие. Ръстът на БВП в номинално изражение ще е вероятно над 10% - това включва инфлацията и реалното увеличение на производството и потреблението. Проблемът е, че ние не знаем, а и никой не знае каква ще бъде траекторията на цените. Има мнения, че това е еднократен шок, резултат от геополитически битки, който е временен. Други обаче казват, че това ще е траен процес на отчетливо нарастване на цените - по-високите цени ще вдигнат цената на труда, това ще увеличи на свой ред потреблението, оттам още натиск за по-високи цени и ще се завърти такъв цикъл. Не бих обвинил финансовото министерство че не прогнозира тренда, никой в момента не го знае.

- Не казвате ли, че е грешка от години политиката по доходите да се свежда до индексиране? А не вървим към инвестиции, за да се получи естествен ръст на доходите?


П.Г. Не съвсем. Има и някои промени в политики - в образованието, където заплатите на учителите растат, социалната сфера, в която се променя целият модел. Това, което казваме, е че от една страна стабилността, особено в данъчната система, където отдавна не сме правили резки стъпки, са нещо добро. Идеята да имаме смели политики обаче у нас става бавно. Погледнете Плана за възстановяване- други държави го внесоха и вече си получиха парите, ние още не сме. Трябва ни силен импулс, за да ускорим стъпките към тази цел. Бюджетът е източник на такъв импулс, ако имаше в него по-смели решения. Например, вместо да компенсираш бизнеса, му кажеш- инвестирай и ще спестиш данък. И ако кажем на хората- работете и ще ви вземем по-малко от това, което изкарвате.

- Крайната цел е достигане на средно европейските доходи, нали така? И превръщането ни в развита, богата държава, разбира се.


П.Г: Ако гледаме Централна и Източна Европа, там инвестициите – реалните, не само публичните, варират от 18-30% от БВП. У нас, още сме под 20%, основно заради липсата на частни инвестиции, т.е. В ниските нива спрямо добрите примери в ЦИЕ. Затова предложихме нулев данък печалба при реинвестиране- това може да даде стимул за повече инвестиции.


- В момента сме около 55% от статута на средния европеец. Това ли са начините да ускорим този ход, защото мисля, че 2030 г. е далеч?


П.Г.: Това е един от въпросите, които задаваме. Най-доброто би било да правим стъпки, по-малки или по-големи, в тази посока. Онова, което ни липсва е натрупване на периоди в които правим големи стъпки. Имало е години, в които сме доближавали 60% от средноевропейските доходи, след което, и то сравнително бързо стъпваме накриво и се връщаме назад към 20%. Такъв катастрофичен сценарий трябва да избегнем на всяка цена. Само през бюджета не бихме могли да го постигнем . Трябват общи усилия на труда и капитала.


Л. Б. Тази година имахме уникален шанс. Пандемията приключва. Имаме правителство. Имаме голям ресурс от евро фондове. Имаме икономики, които се възстановяват успешно от пандемията. Всичко това трябваше да се използва за нещо по-радикално. Цялата дискусия и наместване на разходи в бюджета като че ли е с поглед назад- гледаме дали някой ще е компенсиран било заради поскъпване на тока или за загубено финансиране. А имаме нужда от поглед напред. Изглежда все едно сме доволни, ако се върне към пандемията. Ние сме бедни в един богат пазар. Не искаме ли да се придвижим напред? Не просто да се върнем на нивата преди кризата. Сега е моментът за реформи не за да компенсират криза, а да направят трансформация на икономиката, а не да продължаваме да растем бавно и полека, както досега.

- Очаквате ли инфлацията и дефицита, които са над формалните критерии за еврозоната, да се отразят на стъпките ни към нея?


П.Г. Тепърва дебатът около еврозоната ще става интересен. След около 5-6 месеца ще изтекат двете години и дебатът ще стане реален. И тогава всички тези показатели, ще станат реални. Със сигурност показатели като инфлация, и дефицит, ще бъдат предизвикателство. Виждаме от прогнозата, че в средносрочната прогноза е заложен дефицит до 2024 г. Така че трябват по-смели стъпки за свиване на дефицита, по-уверени.


Л.Б.  Формално 2022 г. не се прилагат тези критерии, т.е. не сме в нарушение. Това обаче е формалната страна. Другата е, че министърът на финансите има някакъв арсенал, с който може да им влияе. Ако разбира се му е приоритет влизането в еврозоната. Не виждам проблем дефицитът да се направи под 3% още тази година. Притеснява ме повече това, че и следващите години се залага висок дефицит. Заради кризисни мерки, които са уж временни. Като че ли някак се предполага, че приходите няма да растат достатъчно бързо, което означава, че икономиката няма да има достатъчен растеж. Или разходите ще продължават да растат. Притеснително е и това, че в бюджета не се виждат онези 48 милиарда евро от Плана за възстановяване и от Многогодишната рамка. Това е проблем. А идеята на тези инструменти е точно тази- не по- изостаналите страни да се развиват бавно 20-30 години, а да ускорят тези темпове. Повечето държави вече са похарчили половината от тези, пари, а ние още не сме изпратили нашия план. Проекти няма. Трябва да се преформулират нещата, да се даде приоритет на готови проекти. Колкото по-бързо усвояваме тези средства, освен дългосрочния ефект, който не подлежи на съмнение, краткосрочно това означава повече икономическа активност сега, не след 5 г. Което е шанс и за повече ръст, и за повече доходи, и за повече пари от данъци. Сега!

  • 34 хиляди за една решетка не са много. Резилът е голям!

    34 хиляди за една решетка не са много. Резилът е голям!

    Няколко дни българските депутати упражняват дар слово (според наличностите) и политически патос по въпроса с новата желязна решетка на парадния вход на парламента, която трябва да ги пази от любовта народна. Оказа се, че формално щетата не е кой знае колко голяма. Решетката струва едни 34 хиляди лева. Което не е чак толкова много
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо