Великден като никой друг досега. Пандемията, която ни беше приклещила за цели две години, върви на приключване. Или поне така ни се иска. Но поне засега данните за новите заразени спадат, намалява и броят на жертвите от опасната зараза, а това не е малко основание за надежда.
Затова за светлия празник в църквите тази година със сигурност ще е по-многолюдно и може би все пак по-оптимистично. И това се отнася не само за България, но и за много други страни, в които доскоро на литургия и молитва в храмовете трябваше да се влиза с маска и сертификат.
На мястото на пандемията обаче се настаниха атаки от друг характер - инфлацията и войната в Украйна станаха достатъчно тревожни фактори в живота ни.
Най-малкото защото удрят сериозно по джоба на всеки българин.
Отгоре на всичко войната на Путин срещу Украйна разширява мащабите си и всякакви прогнози са неуместни - кога ще свърши, колко ще са жертвите, какви ще са щетите, днес никой не знае.
А когато човек не може да управлява живота си, нито да прави каквито и да е планове за себе си и близките си, тогава си казва: Хайде стига толкова тревоги и ужаси! И го удря на живот.
Защото въпреки всичко животът си върви тук и сега, Великден е и хората искат поне малко да отпуснат душите си, да се видят с близки и приятели, да отскочат до позабравени места или доскоро направо забранени заради коронавируса дестинации.
Даже в управляващата коалиция си дадоха почивка - спряха часовника на 12 без 5 и отложиха всички драматични въпроси за след Великден. Е, не съвсем. Обмислят се някакви варианти как да се изтрият “червените линии” в коалицията, така че да не се превръщат в причина за нестабилността на управлението. Включително се търсят варианти и как да излязат с чест от казуса с оръжието за Украйна.
Празник е! Най-светлият за православния свят, в който възкресението е и упованието в Бога, и надеждата, че доброто ще възтържествува.