Профил на индустрията, която зависи от доставките на газ

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/11486198 www.24chasa.bg
Природен газ СНИМКА: Архив

До каква степен икономиката на страната е зависима от доставките на природен газ? Този въпрос стана особено актуален през последните дни, след като Русия спря подаването на газ към България. Кратък и информативен обзор по темата може да се прочете в статия на Георги Ангелов, която дава общата картина. Известно е, че

1. Газът има сравнително малък дял в енергийния микс на страната

2. Потреблението е в пъти повече през зимата, като Топлофикация София е най-големият потребител на газ в страната

3. Извън енергетиката, предприятия от химическата промишленост са основните потребители на газ

4. До този момент сме в почти пълна зависимост от доставките на газ от Русия

5. Хранилището в Чирен има ниски запаси от газ, като видимо през последните два месеца не са предприети стъпки за нагнетяване на газ и попълване на резервите – попълването започна преди дни, като традиционно нагнетяването започва в края на април.

По последната точка, тъй като видимо предизвиква спорове и коментари, всеки може да проследи дневните данни, в т.ч. за години назад, за физическия поток от/към Чирен на страницата с оперативни данни на Булгартрансгаз.

Всичко това е известно, но то не дава пълната картина. Макро данните за нисък дял на природния газ в енергийния микс не означава, че конкретни предприятия не са напълно зависими от газовите доставки. Липсата на природен газ и/или повишаването на цената за алтернативни доставки е по същество предизвикателство за конкретни предприятия и големи потребители. Министърът на икономиката и представители на работодателите дадоха съвместен брифинг, на който се опитаха да представят някаква оценка за ефекта върху икономиката, тоест за мащаба на засегнатите предприятия. Оставяйки настрана политическото говорене от министъра и исканията за нови компенсации от бизнеса, представената оценка на този брифинг подлежи на много сериозен критичен поглед.

Въпросната оценка посочва структурата на потреблението на природен газ по сектори – директно взета от регулярните доклади за дейността на Булгаргаз, и списък на индустриалните потребители, присъединени към газопреносната мрежа на Булгартрансгаз. И докато в началото на този микро доклад се говори за 25 хил. предприятия и 247 хил. наети, то реално това са всички предприятия и всички наети в посочените сектори – независимо дали са на газ или не. Важното изречение в представената оценка, поместено след таблицата с големите предприятия, е следното: „Общият оборот на дружествата, присъединени към мрежата на Булгартрансгаз възлиза на 6 млрд. лв., а заетите са над 14 хил. души“. Дори и тази информация обаче не е пълна. Тя не казва какво количество природен газ потребяват тези предприятия и дали са напълно зависими от този вид енергия. В представения списък не влизат всички промишлени предприятия, които са на газ – посочени са най-големите, както и такива, които не са директно вързани към мрежата на Булгартрансгаз – такива са например някои компании в Габрово и Велико Търново. Накратко – този микро доклад е изключително повърхностен и не дава представа каква е зависимостта на индустрията от доставките на природен газ.

Поради липса на публично достъпна информация, тук ще представим накратко най-големите индустриални потребители на газ в страната. Това са около 15 компании, които всъщност формират голяма част от потреблението на газ от индустрията у нас. Данните за тяхното потребление на енергия и баланса между природен газ и електроенергия са на база различни източници и оценки на автора и е възможно да има някои неточности. Този баланс между електроенергия и природен газ е важен, тъй като в противен случай рискуваме да направим напълно погрешни изводи.

Такъв пример са големите добивни и промишлени компании в Средногорието – „Аурубис България“, „Асарел-Медет“, „Елаците-Мед“ и „Дънди Прешъс Металс Челопеч“, са сред най-енергоемките компании в страната, но те използват почти изцяло електроенергия. Интересно е, че „Асарел-Медет“ и „Елаците-Мед“ присъстват в списъка на икономическото министерство – като компании, присъединени към газопреносната мрежа, но тяхното потребление на газ всъщност е изключително малко – най-вероятно в рамките на 2-3% от енергията, която използват. Така че, в случая големите компании в Средногорието, които потребяват изключително много енергия са пример за такива, които не са зависими за своята основна дейност от доставките на газ.

Най-големият индустриален потребител на газ е „Неохим“ в Димитровград. Торовият завод потребява огромни количества газ – около 3-3,5 TWh годишно, което е сравнимо с потреблението на всички останали компании от топ 10 индустриални потребители на газ (без топлофикациите). „Неохим“ е най-голямото предприятие в област Хасково с персонал от около 700 души и приходи от порядъка на 260 млн. лв. По веригата на добавената стойност предприятието е важно за земеделието в страната, тоест има директна връзка между газ – тор – добив в земеделието. Разбира се, трябва да отчитаме, че има и друг голям играч на пазара – „Агрополихим“ в Девня, който изгради терминал за амоняк и замени природния газ като суровина за производство на азотни торове. Въпреки това, евентуални проблеми в единия от двата големи торове заводи в страната няма как да не окаже негативен ефект върху земеделието.

След „Неохим“ по потребление на газ идват стъкларските заводи. Това са най-вече „Тракия Глас“ в Търговище и “БиЕй Глас“ с заводи в София и Пловдив. В двете компании работят по около 600-700 души, а „БиЕй Глас“ чувствително повиши дейността и приходите си през последните години и достигна до 5-то място в класацията на най-големите компании в страната – с приходи за над 1,8 млрд. лв. през 2020 г. Малко по-назад в класацията, но все пак със сериозно потребление на природен газ е и друг представител на стъкларската индустрия – „Рубин Трейдинг“ в Плевен.

Някъде след водещите стъкларски заводи по потребление на природен газ идват и представителите на тежката индустрия. Това са най-вече „Стомана Индъстри“, „КЦМ 2000“, „София Мед“ и „Алкомет“. „София Мед“ е с приходи от над 900 млн. лв. и около 600 заети. „КЦМ 2000“ и „Стомана Индъстри“ имат приходи от порядъка на 600-700 млн. лв. и наемат съответно над 1 400 и около 1 000 души. „Алкомет“ е с приходи от 350 млн. лв. и около 1 100 наети. И четирите компании са големи потребители както на природен газ, така и на електроенергия, тоест не са в почти пълна зависимост от природния газ като стъкларските заводи. Тук вече стои въпросът за ролята на природния газ в технологичния процес в тези заводи и съответно степента на зависимост.

Напред в класацията по потребление на природен газ, дори изпреварвайки повечето представители на тежката индустрия, са и „Биовет“ и „АДМ Разград“. „Биовет“ и „АДМ Разград“ са с приходи от порядъка на 400-500 млн. лв., като в „Биовет“ са наети над 2 000 души през последните две години. По-надолу идват и компании като „Калцит“, „Златна Панега Цимент“, „Свилоцел“ (разбирай „Свилоза“) и „Рока България“. Грубо казано това са компаниите, които потребяват по-сериозни количества природен газ в страната.

Накратко маркирахме 15-на компании – представители на стъкларската индустрия, тежката индустрия и някои други, които всъщност формират огромната част от потреблението на природен газ от индустрията в страната. Разговорите за икономическите ефекти от евентуални проблеми с доставките или цената на газа, както и възможните мерки и алтернативи са по същество разговори за бъдещето на тези компании. Обсъждането дори не е секторно, а компания по компания и завод по завод. Разбира се в страната има и други важни потребители на газ, в т.ч. по-малки промишлено предприятия, болници и т.н., но големите количества са в няколко топлофикации и в изброените индустриални компании. Ако има план „Б“ за доставките на газ и се оценяват наличните запаси в хранилището, то би следвало да се мисли и за план „Б“ и оценка на алтернативите, в т.ч. технологични, спрямо 15-20 големи потребители на газ в страната.

Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).

  • Дошло е време да се вдигат заплатите

    Дошло е време да се вдигат заплатите

    Безработицата - вероятно за изненада на мнозина заради пандемията и кризата от войната в Украйна, се оказа рекордно малка. През април у нас се е стопила до 4,6%, което е най-ниското ниво, регистрирано през последните 32 години.  Което идва да покаже, че е дошло време за вдигане на заплатите. Защото при ниска безработица вероятността работодателите
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо