В тази рубрика публикуваме коментарите и анализите, излезли през седмицата на сайта на "24 часа", които са събрали най-много четения. Този е номер 1, като до момента е четен от над 51 хиляди човека.
Четири стъпки са важни. А в междудържавно споразумение не може да има пожелания
“Продължаваме промяната” се беше ориентирала да махне ветото на България, ако Северна Македония признае наличието на българско малцинство. Какво печели България от това – малко. Защото според последното преброяване там само няколко хиляди човека ще имат малко повече права като конституционно признато малцинство. След
близо 80 г.
промиване
на мозъците
това си е съвсем закономерен резултат. Между другото – и реален резултат, защото голямата част от македонците вече не се чувстват българи. Може да сме имали колкото си искаме обща история и да сме били един народ. Но вече няма механизъм съзнанието им да се върне на обратно. Насила хубост не става.
И сега всеки в РС Македония може да счита, че е от произволно избрана народност. Това, че ще има конституционно признато българско малцинство в Македония, няма да даде право на хората с българско самосъзнание да ползват български език в отношенията с централните и местните власти. Всъщност с признаването на българско малцинство в Македония България официално ще се съгласи, че всички останали, които не са албанци, не са и българи. Нещо повече – след като Македония признае българско малцинство там, тя ще поиска реципрочната мярка - да се признае и македонско малцинство в България. Съвсем естествено президентът Пендаревски се видя с представители на ОМО “Илинден”, а Македония възнамерява да си отвори културен център в Благоевград. И накрая може да се окаже, че в България ще се появят повече македонци, отколкото българи в Македония.
Всякакви мерки за промяна на учебниците в Македония са временни – до влизането ѝ в ЕС. А и
как ще бъдат
накарани частни
издателства
да пишат определени неща в техните учебници, си остава дълбока тайна. ЕС със сигурност ще ни обвини, че посягаме на свободата на словото, като искаме учебници с определено съдържание.
Колкото повече спираме РС Македония за ЕС, толкова повече хората там ще се настройват срещу България. И може фактически да сме един народ или най-малкото в миналото да сме били такъв, но омерзението на македонците към България завинаги ще ни раздели. Изпуснат беше и моментът при управлението на Любчо Георгиевски да се постигне много по-голямо сближаване и подписване на реален договор.
Защото сегашният договор между България и Македония е възможно най-лошият.
Не знам колко трябва да нямаш понятие от международно право и история, та да подпишеш договор, където се иска от македонски историци, работили да обосновават как Македония няма нищо общо с България, да признаят обратното.
И което е още по-съществено – как може да подпишеш договор, в който
не се изясняват
нещата, а се
правят спорни,
като се създава една комисия, където да се спори. Този договор прилича на договора на България със съседите ѝ преди Балканската война, където имаше предвидени спорни територии в Македония. И така се стигна до Междусъюзническата война.
Целта на един договор е да се решат спорните въпроси, а не да се създават спорни въпроси.
Нещо повече – в действащия договор между България и Македония са сложени и куп други общи пожелания без срокове и без контрол, а и без да се предвиждат конкретни неблагоприятни резултати при неизпълнение. Пълна трагедия. С единствен полезен резултат – този договор да се използва за пример на студентите как не трябва да се прави междудържавен договор.
Само обърнете внимание
колко по-умно
постъпиха
гърците
Поискаха точно определени неща и ги получиха.
На първо място Македония, да се казва Северна Македония поради простата причина, че южна Македония е в Гърция. И така Северна Македония не може да претендира, че население в Южна Македония е свързано със Северна Македония. И докато България търпеше негативите от лошо сключения с Македония договор и отношенията ни се влошаваха, гръцко-македонските отношения процъфтяваха и взаимната търговия и гръцките инвестиции достигнаха невиждани висоти. А и магистралата, свързваща Гърция и Македония, отдавна е построена.
Бързото решаване на проблемите между Македония и Гърция помогна да се развият изключително бързо икономическите отношения между двете държави. Докато в България оставихме разни политици да трупат актив с невъзможен за реализация договор, разривът в отношенията между народите на България и Северна Македония достигна невиждани висоти. Нека България се поучи от успешния гръцки опит в отношенията с Македония. Сегашна Северна Македония обхваща само Северозападна Македония. Като носи името Северна Македония, тази държава може да претендира, че е държава на всички македонци в северната част на Македония. А това просто географски не е така.
Североизточна
Македония е в
България
Нека да се отразява точно географската истина и РС Македония да се преименува на Северозападна Македония чрез промяна на конституцията си. Така както това беше направено с Гърция. Дори малкото хора, които твърдят, че били македонци, са от Североизточна Македония, която е в България. Така всичко е в съответствие с географската истина и никой не може да ни обвини, че искаме нещо повече от истината.
Докато в резултат на това, че нашите политици направиха малоумен договор, отношенията между двете държави отидоха на възможно най-ниското равнище.
Общото минало може да се реши по изключително прост начин. В новия договор всяка от двете държави може да посочи 3 исторически истини с обем всяка до 10-15 думи. И с още 10-ина думи да се посочи от кой исторически източник са. Всяка от държавите се задължава в праймтайма на
обществената си
телевизия
да излъчи
тези изречения
по 7 пъти
последователно от точно определен ден. Така всеки гражданин от двете държави ще може да си направи съответните изводи. А имаме идеални и безспорни неща, които да кажем. Заявлението на Гоце Делчев, че е българин. Битолският надпис върху камък от княз Иван Владислав – племенника на Самуил, че е български самодържец, и т.н.
Всяка държава трябва да се задължи да направи архивите си общодостъпни за всеки гражданин от двете държави. Така може да се намери родословното дърво на всеки. Достъпът до истината е нещо, което никой не може да оспори.
Четвъртата стъпка е много важна за икономическите отношения между двете държави – да се изгради в точно определен срок магистрала между София и Скопие. Вместо да се правят насилени стъпки да лети самолет на нереално кратко разстояние в степен, че с кола се стига по-бързо.
Добре е да се направи железопътна линия за товарни влакове между България и Адриатика през Македония. Рано или късно ще има реално прилагащи се ограничения за движението на тировете. България, а и Македония не са достатъчно гъстонаселени страни и пътническият железопътен превоз няма как да е ефективен.
Изключително полезно би било да се разреши работа на граждани от едната държава на територията на другата. Също и пълното признаване на всякакви дипломи.
Много важно е да се направи възможно
излъчването на
българските
телевизии
в Македония и на македонските в България. Това е начинът за реално сближаване между два народа, които разбират езиците си.
Да, полезно ще е да се признаят и правата на самоопределящите се като българи. Но нека не забравяме, че и сега в Македония всеки може да се самоопределя както си пожелае и да си организира курсове на родния език.
Не се очертава скоро да влезем в Шенген. Но до евентуално такова влизане ще е добре на границата между България и Македония да няма паспортен контрол след определен период от време. Най-малкото може да се направи границата да е една със смесени българо-македонски полицаи – както сега е направено на Кулата на границата с Гърция.