Няколко дни българските депутати упражняват дар слово (според наличностите) и политически патос по въпроса с новата желязна решетка на парадния вход на парламента, която трябва да ги пази от любовта народна.
Оказа се, че формално щетата не е кой знае колко голяма. Решетката струва едни 34 хиляди лева. Което не е чак толкова много. Като се замисли човек, някои по-заможни българи плащат толкова, да изпратят “подобаващо” своя абитуриент. Тоалетите, ресторант за родата (поне колкото малка сватба), луксозна лимузина за бала плюс още и още - като нищо ще го докарат до 34 хиляди.
Проблемът в случая с решетката не опира до парите, а въобще до идеята, че с нея ще се гарантира сигурността на най-важните хора в държавата - 240-те народни представители. Парламентът в последните трийсетина години е ставал средище на народния гняв не повече от четири-пет пъти. Да си припомним януарския щурм през 1997 г., когато падаше правителството на Виденов, а недоволството на яростната тълпа буквално изби северната входна врата на събранието. Така бе и при правителеството на Орешарски, когато в една гореща юлска нощ депутатите бяха спасявани от протестиращите с митичния бял автобус, а Антон Кутев страдаше, че едва не го уцелил камък (или паве) през прозореца. После дойде 2 септември 2020 г., пак с опити да се влезе в парламента (но в новата сграда) - когато бе обявено “народно въстание” срещу Борисов. Последно протестиращи опитаха да влязат в парламента, призовани от “Възраждане” преди броени месеци.
Вероятно заради всички тези горчиви уроци някой умник е решил, че решетките ще спасят положението и депутатите няма да ги пазят вече с обърнати маси на входа. Което си е глупаво отвсякъде. Ако някой ден народът реши да се вдига на бунт, никаква решетка не може да го спре. Нито пък онези метални ограждения, които нищо не пазят, само загрозяват сградата на събранието.
Изходът е един - да се махнат и решетката, и металните огради пред парламента. Че резилът е голям.