Валерий Тодоров: Новият директор на БНР може да бъде доволен от наследството

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/2020808 www.24chasa.bg
ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ СНИМКА: ТОНИ ПАЛАБИКЯН

- Г-н Тодоров, какво наследство оставяте на новия генерален директор?

- Мисля, че той може да бъде доволен от наследството. В момента националното радио е информационен, технически, технологичен и програмен лидер в радиоефира. Нямаме нито грам задължения. Дори напротив. Ние може би сме единствената медия, която през целия период на криза и драстичен спад на рекламния пазар не сме отстъпили от приходната си част.

През последните години радиото се превърна в изключително важна за националната култура институция. В момента сме най-големият продуцент на музика и най-големият медиен партньор. Не отказваме на никого съдействие благодарение на този огромен потенциал, който беше натрупан.

- Какво се случи през последните 6 години - вашите два мандата, в радиото?

- През този период от 6 години тотално бяха сменени техниката и технологията. Бяха създадени и открити 3 нови регионални станции - в София, Видин, Бургас. Също и една нова програма, която е пробив в областта на технологията - "Бинар". Това е радиотелевизионна платформа в интернет с подкаст с 6 канала денонощни музикални ротации и с всички възможности, които предлагат новите технологии.
Най-важното е, че финансово радиото е изключително стабилно въпреки кризата в страната и въпреки кризисния мениджмънт, който се наложи след драстичните съкращения на нашия бюджет.

- Кое приемате за свое постижение като директор?

- Най-важното е, че

нашият успех върна
доверието към
общественото радио

и към обществените медии. Благодарение на мерките, които взехме, нашите програми се чуват навсякъде, от двете страни на границата. Това е важно не само за нашите граждани, но и за населението, което живее в крайграничните области и се чувства свързано с България. Тази мисия я изпълнихме, без някой да ни я е поръчал.

Оставам обаче с усещането, че не ни достига национална стратегия в покритието на страната с обществени програми. Често има оплаквания от нахлуването на чужди гласове, но проблемът вече не е в това да заглушаваш чуждия глас, а да изграждаш свой. С изграждането на мрежата от собствени наши предаватели и с трите нови радиостанции ние реално направихме трета национална мрежа - след "Хоризонт" и "Христо Ботев" това е покритието с регионални програми.

- Защо ви трябваше да купувате нови предаватели, които са аналогови, а цифровизацията чука на вратата?

- Тя чука на друга врата. Ние по закон сме длъжни да покрием с наш сигнал и територията, населението на страната. Това са два важни показателя. Ако колегите от търговските медии покриват основно точките с компактно население заради рекламните фактори, ние имаме съвършено друга мисия. Пълното ни покритие трябва да е на всички възможни платформи за приемане. Това е законово изискване към нас, тъй като сме с преобладаващо бюджетна субсидия и сме част от системата за национална сигурност при бедствия и аварии. Изпълнихме тази мисия въпреки съкращаването на бюджета и без да увеличаваме числения състав на медията. Сменихме на практика всичко - от всяко работно място до основните студийни комплекси.

- Какво струваха на бюджета тези предаватели?

- Не е съществена част, като се има предвид периодът от време - 6 години. За сметка на по-ниските такси за нашите предаватели основната субсидия вече се е изплатила. Обърнете внимание, че капиталовите разходи бяха съкратени наполовина. Общите бюджетни съкращения надхвърлиха 30%. Това е основната част от фонда "Работна заплата". Да бяхме съкратили всички, работещи в радиото, нямаше да успеем да запълним този дефицит. Затова избрахме друг подход - оптимизация на всички разходи.

- Какво ще рече това, от какво се лиши радиото?

- Постарахме се да не се лишаваме. Приехме нова политика в областта на приходите, мениджмънта на музикалните състави, продуцирането, програми за енергийна ефективност, унифициране на техниката и технологиите, промяна в организацията на работа. Драстични икономии във всички области. Но ще ви дам пример и до каква степен могат да влияят новите технологии в съкращаването на разходите. През 2007 г. беше първото ми наблюдение на дефицита на технологии в радиото.

По принуда след
една стачка

на радио "Благоевград" отидох там. Изведнъж ми докладват, че има страхотен проблем, не могат да направят връзка с репортера, който е на събитие, защото телефонната централа е задръстена от разговорите на колегите. Оказа се, че има ограничен брой мобилни телефони, а хибридът - телефон, който се използва и за вътрешни, и външни връзки, и за GSM, и за стационарни телефони, е с понижен капацитет и старо поколение. Бях потресен - не може да бъде осъществен репортаж, защото не може да се пробие линията.

След това на всички колеги осигурихме мобилни телефони по нова тарифа. Само от това, че поръчахме пакетно телефоните, от оператора ни предоставиха 2 нови хибрида. От преминаването на мобилни връзки и минимализирането на използването на стационарни телефони икономията беше над 40% в радио "Благоевград".

В радиото заварих хора, които работят на пишещи машини, само една трета от кореспондентите имаха компютър, автомобилният парк беше над 20-годишен.

Фонотеката беше
редовно заливана,

защото, както се оказа, радиото е свързано със стара канализационна система, не с градската мрежа. По същия начин беше и водопроводната мрежа.
Наложи се да се унифицира основната техника. Оказа се, че не може да се прехвърли един екип от едното студио в другото, просто защото единият може да работи с едната техника, другият - с другата. А това са студийни комплекси, в които при авария например прехвърлянето трябва да стане за части от секундата.

Първата ни цел беше равнопоставено развитие на всички структури. Онова, което го има в София, вече го има във всички останали структури.

- Какво променихте в програмата?

- Минахме към новини на половин час, изцяло променихме музикалните линии, сменихме музикалните сигнали на всички национални и регионални програми, сменихме и логото на радиото като знак за промените. Променихме всяко работно място, в една от програмите заварих бюрата, на които съм работил като студент. Всичко това доведе до значителна икономия на ресурси. Оказа се също, че две трети от имотите на радиото не бяха узаконени.

Лентохранилището
в Боровец беше с
променен статут,

което даваше възможност за приватизация, обектът беше разделен на две.

- Там се пази част от архива на БНР, нали?

- Това е Златният фонд, дълготрайните архиви.
Ние сме много голяма медия с много важна мисия. Не просто излъчваме новини и музика, а записваме, продуцираме музика, драматургия, детски предавания, издаваме, тиражираме всичко най-интересно от фондовете.

- Много или малко са хората, които работят в БНР? 1400 души са значителен колектив.

- Това са 11 радиостанции, 8 от които регионални, 6 музикални състави. Числеността е адекватна, даже по-ниска от практиката в Европа. Това е институция, която произвежда и излъчва култура, формира ценности, дава ниво, легитимира обществените процеси.
В регионите еднакво се слушат и националните, и регионалните станции. Нашите програми са лидер, така че махането на регионалните програми би било доста ангажиращо решение за този, който би го взел. Защо ви е информацията от София, ако нямате информация за своя град или селище? Възстановихме концертните студия в регионалните си радиостанции, там организираме концерти, изложби, представяме книги, тенденции. Годишно в нашите медии организираме над 300 такива големи събития с национално значение. Вече няма кой друг да го прави.
Всичко, което се случва в момента, след 3-4-5 години е история.

Ако не го запишем,
това е изтрит глас

Понякога нямаме усещането, че това, което в момента правим, утре е история. И ако не го съхраним, няма да го има.
Много от записите ни, както сега е със завършващия международен фолклорен фестивал във Варна, се излъчват във всички страни - членки на Европейския съюз за радио и тв. Ние имаме огромен радиообмен. Това, което записваме и организираме, се предава на живо в цяла Европа. От нея също получаваме много музика.

Междувременно и продаваме българска музика през световните музикални портали. Изненадващо тя се търси не само от българите в чужбина и от музикални фенове, а от много широк кръг хора. Ние единствени излъчваме новини и информация за България в интернет на 11 езика. БНР придоби през последните години уникален опит с участието си в мащабни европейски проекти. Вие знаете, че аз съм вицепрезидент на "Евранет плюс" - много важно наше участие в разпространението на новини в мрежата на 14 радиостанции. Това е над 30 милиона ефективно доказана аудитория.

- Какво ще правите, след като предадете поста? Не ви ли тегли към политиката?

- Винаги съм залагал на професията, която имам. Засега не съм попадал в изкушение да се хвърля към политиката. По-скоро онова, което ще правя и по-нататък, ще е свързано с журналистиката. Тъй като длъжността ми е изборна, все пак ми се пази и мястото в радиото. Засега не съм решил дали ще остана, или не.

- Какво място ви се пази в БНР, вие бяхте шеф на радио "Благоевград"?

- Преди да стана генерален директор, бях директор на две дирекции - дирекция "Радиоразпръскване" и радио "Благоевград". Сутринта бях в София, следобед в Благоевград или обратното. Това продължи 6-7 месеца, беше доста натоварващ, но интересен период. По природа съм работохолик, не ми тежи работата. Пази ми се мястото в дирекция "Радиоразпръскване".

Много от нещата, които трябва да се направят, са заложени като приоритети и смятам, че те ще се докажат във времето. С онова, което мога да бъда полезен вън или извън радиото, ще се постарая да помагам и на колегите, и на екипа, който ще поеме радиото. Мисля, че съм го доказал - възприемам радиото като кауза.

  • 151 депутати решиха България да остане без администрация

    151 депутати решиха България да остане без администрация

    С приемането на така наречения мораториум върху решенията на кабинета “Борисов 3” парламентът всъщност суспендира работата на правителството. Казано иначе, това означава, че от този момент България остава без изпълнителна власт. Водени вероятно от революционен плам час по-скоро да изпратят в историята ерата на Борисов, 151 депутати
  • Александра Николаева

    Джаферович, Радославова и вълшебната дума “прошка”

    Защо много ученици снимат и споделят агресията като геройство, а така тя става пример за подражание Всички правим грешки, но малко са онези, които имат доблестта да ги признаят. В случая със скандала между Евгения Джаферович и Наталия Радославова на софийската улица “Дунав” неприятното беше, че направиха грешка пред децата си