На теория градската среда и общественият транспорт трябва да са еднакво достъпни както за здравите хора, така и за тези, които имат двигателни или други здравословни проблеми. На практика обаче България е още далеч от европейските и световните постижения в това отношения. Случаят на инвалида от Монтана , който с огромни мъки преодолява две-три стъпала, за да се качи на влак, са само поредното доказателство.
Изглежда, обществената енергия се разпилява в умуване и обсъждане на проблемите, но когато се стигне до някакви конкретни действия, всичко отива по дяволите. Защо всеки инвалид трябва да дава заявка 48 часа по-рано, за да получи рампа и да се качи на влака? Кой измисли поредната глупост, с която тровят живота на тези хора? А далеч по-просто би било те да имат достъп до обществения транспорт, до всяко учреждение и до всеки тротоар.