Васко Василев: За концерта в София "откраднах" от Андреа Бочели любимия му глас Светла Василева

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/2393870 www.24chasa.bg
Плакатът за турнето му в края на ноември в България. Цигуларят е в образа на Джеймс Бонд.

ВИЗИТКА: 

Васко Василев е през 1970 година в София. На уроци по цигулка тръгва на 5 години. На 8 г. записва първата си плоча със Софийската филхармония. На 9 г. печели главна роля в детския игрален филм “Слънце над детството”. През 1980 г. е изпратен в музикалното училище към Московската консерватория. През 1988 г. печели 3-те най-големи международни конкурса за цигулка - “Жак Тибо” в Париж, “Карл Флеш” в Лондон и “Паганини” в Италия. Отива в Кралския музикален колеж в Лондон.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 0,50 до 5 лева

На 21 г. печели титлата “суперсолист” на Лионската опера. На 23 г. става най-младият и първи концертмайстор на Кралската опера в Лондон, където работи и до момента. Последните 4 години е творчески продуцент в Кралската опера. Имал е концерти в над 40 страни. Владее руски, английски, испански и малко мандарин. През 2010 г. излезе книгата му Vasko@40.
Дискография:“Пълно потапяне” (2000 г.), “Виртуозо Вивалди” (2001), Voodoo Violin (2002), Love Affair for piano & orchestra (2003), Andersen's Fairytales (2005), Free (2007), Magic Music (2011), Voodoo Violin (2012)

На репетиция край Валенсия румънски барман носи на цигуларя
газов пистолет да гръмне диригента

- Васко, как отпразнувахте рождения си ден?
- Рожденият ми ден започна веднага след полунощ като истинска Нова година в приятна компания, изискано вино и големи шоколадови бонбони. На сутринта продължи с работна атмосфера в операта и генерална репетиция, а в късния следобед всичко си дойде на мястото с 2 часа каране на картинг в най-голямата закрита писта в Лондон. Това беше изненада за мен от най-близките ми хора, които споделиха удоволствието и дори ми позволиха да спечеля. Много се забавлявахме и беше доста реално - като във Формула 1. Преминахме инструктаж, раздадоха ни костюми и каски и накрая дори се снимахме на почетната стълбичка и пяхме химна. Вечерта я изкарах с много вкусна храна и спазвайки всички поверия за рожден ден, които обменихме от няколко националности - България, Сингапур, Япония и Франция.
- Приемате ли рождения ден като повод за размисъл - какво давам, какво искам, как да го постигна?
- Не, не правя равносметки и някакви генерални изводи и планове само заради рождения си ден. Опитвам се всеки ден да съм благодарен за това, което имам, и да съм щастлив. Животът е доста прекрасен и кратък и трябва да сме внимателни в крайните амбиции и самооценка, в които сами се поставяме.
- Какво ново във вашата работа - от месеци репетирате усилено в “Ковънт Гардън”?
- Последните 2 месеца работих върху 4 продукции в операта. Една от най-интересните от тях е новият балет “Дон Кихот” с хореограф Карлос Акоста, който до този момент е бил само гост солист на Кралския балет. Много прекрасен и талантлив танцьор от Куба, с когото сме добри приятели, и за мен беше голямо удоволствие да свиря в дебюта му като хореограф.
- Турнето ви в България наближава. Има ли новини около репертоара и оркестъра в България?
- Това е събитието, под чийто знак живея напоследък. Чакам с голямо нетърпение и вълнение срещата си с българската публика. Много искам да благодаря на всичките си приятели и почитатели в България за невероятната подкрепа и за изключителните думи, които ми оставят във фейсбук страницата. Чувствам се много привилегирован да имам такава сърдечна и всеотдайна публика - това е най-големият ми подарък.
 Репертоарът е вече ясен - ще свирим музика от филми по моя селекция. 
 и от любимите ми “Джеймс Бонд”, “Отнесени от вихъра”, филми с Чаплин. За първи път ще имаме голям сборен оркестър с класически музиканти от България и Испания, заедно с поп-рок група в състав - Денис Ризов - бас китара, Ангел Дюлгеров - китара, и Росен Ватев - барабани. Нямам търпение да си дойда и направим първа репетиция заедно.
Имам и една специална изненада, която вече поиздадох и която за жалост няма да успее да се включи във всички градове, а само за София – това е прекрасната оперна певица Светла Василева. Тя е българка, родена в Добрич, но никога не е работила в България и съм горд, че съвместната ни поява ще е своеобразен дебют за нея у нас. Шегуваме се, че ми е сестра, но съвпадението на фамилиите ни е случайно. Светла има изключителна кариера в световните оперни театри и работи в Европа, Америка, Австралия и Япония. Тя е сред любимите гласове и на Андреа Бочели и именно заради ангажименти с него в Англия и Америка ще успея да я “открадна” само за 1 концерт... поне засега ?
- Защо сред седемте града за втори път ще свирите в Самоков, а не в Шумен или Велико Търново или пък във Велики Преслав, или в Елена - изброяването може да е дълго.
- Опитваме се във всяко турне да слагаме поне по един нов град. В Самоков преди 2 лета не беше пълен концерт, а само кратък поздрав за празника на града. Бях посрещнат с толкова много обич, че веднага обещах при първа възможност да се върна и да направя истински концерт. Имам сантимент към този град и мисля, че е взаимно. Срещата ни е в голямата спортна зала - “Арена Самоков” на 28 ноември.
Във Велико Търново съм бил вече над 3 пъти, както и в Плевен, и в Стара Загора, така че този път ще ги пропуснем за сметка на Самоков и Добрич, където отивам за първи път.
А за Шумен имам таен план, който сега ще обявя за първи път и май не съм споделял с никого - там мисля да отидем директно на стадион, защото това е родният град на Денис и смятам, че всичко по-малко от стадион не би могло да ни задоволи. (Смее се.)
- Защо се спряхте на филмова музика и как избрахте мелодиите? Ходите ли на кино, любимият ви филм, имате ли ваша история или спомен от киното?
- За мен новата класическа музика е филмовата музика. Последните 50 години няма написани гениални опери, но има страхотна музика към филми. Тази визуална музика ме вълнува най-много. Изграждането на образи и играта с въображението е най-интригуващото в музиката, която аз свиря.
Ходя на кино, но в последно време основно гледам филми в самолетите при презокенските полети. Последният филм, който ме впечатли бе на Тарантино и с музика на Енио Мориконе - “Джанго без окови”.
- Самотата привилегия ли е, или тъга?
- Не обичам да съм сам и не живея сам. Домът ми не само не е празен, а понякога дори е пренаселен.
- Мъж на 43 би трябвало да мисли за брак, за деца. Хубавата музика се изсвирва, тя възторгва и буди емоции, но след нея е тишина. А семейството е и живот за другите. Мислите ли над въпроса?
- Не. По този въпрос доста по-често от мен мислят журналистите и може би част от роднините ми, но истината е, че животът ми е поредица от съзнателни избори и следване на собственото ми усещане за щастие и пълноценност. Не съм готов да живея спрямо очакванията на другите. Не смятам, че разбирането ми вреди на някого и докато се чувствам добре така, не смятам да го променям.
- Бяхте цяло лято във Валенсия. Коя е актуалната жена до вас?
- Моята приятелка Томо.
- Откъде е този траен интерес към Азия и азиатските жени?
- Със сигурност критерият не е географска ширина или националност.
Привличането и общуването за мен а въпрос на химия и на взаимна симпатия и лоялност. Слабостта ми към Япония е огромна, но със сигурност не би била самоцелна причина да имам непременно гадже от там.
- Петя от вашия екип каза, че пак редите проекти в Япония - ново турне през пролетта там и нов албум за техния пазар.
- През декември предстоят записи на нов албум с японски пианист, с когото направихме няколко съвместни концерта и много добре се сработихме. Албумът ще е с негова авторска музика в стил boogie woogie и ще излезе през пролетта. Това е сезонът, който планирам да изкарам изцяло в Япония, защото освен промоцията на този албум
имам планирани и поредица от концерти в цяла Япония - част от тях са с Фуджико Хеминг, с която работим от доста време. Последният ни съвместен албум успя да влезе в Топ 10 на itunes за японския пазар.
- Защо Москва отсъства от музикалните ви проекти. Не мечтаете ли да се завърнете с подобаващ концерт в града, който ви създаде като голям цигулар?
- Москва, а и изобщо Русия е необятен пазар. За мен този град има много специално място в сърцето и в целия ми живот. Когато последният път бях там преди 3 години и отново видях учителката си, изпитах голямо желание да се върна и да работя и в Москва. Истината е, че това изисква много физическо време, добър маркетинг и екип, с който да се разработи стратегия. Пазари като Русия и Америка изискват много време и посветеност, с каквито не разполагам в момента. В крайна сметка, човек не може да е навсякъде и трябва да избере - моят фокус засега е Япония.
Радвам се с цялото си сърце на успеха на Албена Денкова и Максим Стависки в Русия, които са суперзвезди и вече 7 години са сред най-обичаните фигуристи от проекта “Ледников период” в най-гледаното телевизионно време. Следя ги и се гордея много с Албена, която този сезон е пълна отличничка.
- Това с новата страст готвенето да не е рекламен трик? На концертите ви преди година-две винаги изтъквахте, че вашият спонсор е само публиката, няма друг. А сега се заигравате с “Лидл”. Защо?
- Публиката продължава да е моят спонсор. “Лидл” обаче е причината да мога да си позволя пълен размах със състава на оркестъра и репертоара и да мога да направя това, което искам, без компромис. Благодаря им много, защото с тях нещата някак си дойдоха на мястото - от една страна с музиката, от друга - с храната, която винаги
 съм слагал веднага след музиката
 в личната ми класация на важни неща. Това, което ми подариха “Лидл” с готварския курс, е едно от най-забавните неща, които са ми се случавали напоследък. Бях изправен на ръба на собствените си възможности като сръчност, преценка, бързина, памет... Оказа се, че свиренето на цигулка няма нищо общо с рязането на магданоз или омесването на тесто. Оказа се също и добра новина, че имам чувство за хумор и благодарение на страхотния екип, с който работих, успях с достойнство да разбера, че от мен кулинар няма да стане - поне не скоро.
- Мнозина намират готвенето еротично. Исабел Алиенде написа “Афродита - приказки, рецепти и други афродизиаци”, но ненадминатата авторка е Лаура Ескивел в “Като гореща вода за шоколад”.
- Вероятно за това трябва да говорите с моя професор в кухнята Таньо Шишков. Той е истински виртуоз там. Моето внимание беше изцяло обсебено от това да не си отрежа някой пръст, да не се залепя за котлона и да не направя пожар. Това е от моя челен опит в кухнята. Иначе напълно вярвам, че храната е афродизиак, който някой друг приготвя за теб с любов.
- Освен с “Лидл” друг бизнес проект ви свързва с “Айфон” - автобиографията ви излиза като мултимедийна книга. Кога е това и защо примерно аз с моята “Нокиа” няма да ви чета?
- Моят телефон е iphone и при мен всичко е наред. Този проект е факт изцяло благодарение на предложението на едно момиче - дигитален продуцент, с което се запознах - Денислава Симеонова. Нейна беше инициативата и комуникацията с фирмата, която е направила техническата изработка на приложението - “Сирма Мобайл”. Авантюрата с тази апликация ме вкара в студио, където трябваше да изчета цялата книга веднъж на български, а после и на английски.
Беше много изморително. Мисля, че е много по-трудно да четеш изразително пред микрофон, отколкото да свириш Паганини например. Много e приятно да съм притежател на първата мултимедийна книга на български музикант.
- Кое е повлияло най-силно на вашия светоглед - родителите, учителите, музиката, религията, епохата на Моцарт и Вивалди, Памела, Япония...
- Всичко, което изреждате, със сигурност е част от мен и сигурно се отнася за всеки човек. Аз не се намирам за изключение или някакъв феномен. Влияя се от хората, с които общувам, от тези, които ме вдъхновяват и са ми за пример, но със сигурност цялото това влияние е пречупено през характера ми. Ще ми се да мисля, че съм толерантен и достатъчно открит в общуването си както да вземам, така и да давам.
- Имате ли страхове?
- Да. Един страх - близките ми хора да не се разболеят от рак.
- Следвате ли правила на успеха? Рецептата човек да успее?
- Все повече и повече съм сигурен, че успехът идва, когато си абсолютно всеотдаен към това, което правиш, в което вярваш и което обичаш. Трябва да се бориш и да отстояваш избора си. Останалото е Божа работа.
- Кога ви обзема авантюристичен дух?
- След бутилка червено хубаво вино. (смях). Сериозно мисля, че авантюристичен дух е нужен постоянно, за да не ти е скучно.
Винаги трябва да си готов за един скок с
 бънджи,
 само за да видиш живота от друг ъгъл.
- Готов ли сте да тръгнете против собствената си воля?
- Зависи от причината, но като цяло донякъде ежедневно ми се налага да свиря против собствената си воля... Както и на всеки от нас, когато ходиш ежедневно на работа, а собствената ти воля иска да отидеш на море например.
- Разкажете някоя небивала и интересна случка - среща, преживяване, запознанство.
- ...Това, което ми хрумва, е от лятото тази година. Репетирахме за концерт в Испания, бяхме в едно малко градче до Валенсия - Лирия. В залата за репетиции имаше бар и момчето, което работеше там, бе румънец. По време на репетициите чуло какво свирим, а ние правехме филмовата програма, и дойде с широко отворени очи и уши и много я хареса. Докато правехме темата от Джеймс Бонд, се пошегувахме, че ще е добре да имам пистолет, с който да гръмна диригента на финала. На следващата репетиция румънеца се появи с истински газов пистолет и с огромно желание да допринесе за продукцията. Смяхме се много, а за мен беше доказателство, че сме на прав път.
- Въпросът, който никога не ви е задаван, а искате да отговорите?
- Хм... май няма такъв - имам късмет винаги някой да ме попита нещо повече, отколкото мисля, че мога да отговоря.
- Като малък сте играли във филм заедно с Невена Коканова. Ако днес ви предложат роля в театъра или киното?
- Много бих се радвал - обичам предизвикателства и ако историята ми е интересна, разбира се, че бих се впуснал. Периодът от работата около филма “Слънце над детството” е сред най-незабравимите в живота ми.

  • Светът е футбол, но не и за България

    Светът е футбол, но не и за България

    От вчера светът, колкото и банално да звучи, е футбол. Снощи в Рим се откри европейското първенство по футбол с мача Турция - Италия, а в неделя тръгва, както би се изразил Стратега от Мировяне Димитър Пенев, европейското на Южна Америка. За разлика от съседите от Северна Македония, които макар и през баражите от Лигата на нациите успяха да се
  • Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал над 188 000 прочитания: Изявление на Нейно превъзходителство посланика на САЩ за “24 часа” Бъдещето на България зависи от собствените ѝ усилия за провеждане на необходимите реформи за гарантиране на прозрачност, отчетност и добро управление