Петима анализатори казват какво ни очаква през 2014-а

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/2828732 www.24chasa.bg
Юрий Асланов

Какво ни очаква през 2014-а

Как ще изглежда България, политиката, властта, елитите през Новата година - зададохме въпроси на експерти, социолози, политолози, за да направят своите прогнози. Попитахме ги за политическата 2014 г.:
1. Какво ще се случи на евроизборите догодина? Кой ще е победителят?
2. Ще има ли предсрочни избори за парламент и ако да - кога?
3. Ще има ли смяна на министри?
4. Протестите - затихване или засилване?
5. Ще има ли реформи в ключови области?
6. Какво е най-голямото предизвикателство, което трябва да решаваме като нация?
7. Ще има ли нова емиграционна вълна?
Вижте отговорите на Юрий Асланов, Тихомир Безлов, Димитър Аврамов, Михаил Константинов и Живко Георгиев.

Юрий Асланов, социолог:
Смяна на министри, ако БСП и ДПС спечелят с много евровота

1. Към този момент нещата изглеждат предопределени. Първите три места са запазени за БСП, ГЕРБ и ДПС и едва ли има нещо, което може да се случи до изборите, което да развенчае челната тройка. Причината е в слабия интерес към евроизборите, което ги обрича на битка между твърдите ядра, както и сравнително високата бариера - 5,88%. По-вероятно е БСП да удържи първото място, тъй като трендът на ГЕРБ е низходящ. Що се отнася до останалите партии, най-близо до успех, като под успех разбирам излъчването на един, най-много двама евродепутати, е Реформаторският блок, но това не е сигурно. Ако изборите бяха за Народно събрание, почти сигурно е, че Реформаторският блок щеше да се поздрави с парламентарна група. Блокът обаче не разполага с мобилизиран електорат, достатъчно силно ядро, въпреки че има богата и широка периферия. Пък и високата бариера...
Всички останали партии и евентуални коалиции и нови проекти разполагат с по-слаби шансове.

2. Зависи от резултата от евроизборите. Ако той потвърди доминацията на проправителственото мнозинство, избори няма да има. Ако напред изпъкнат силите на опозицията, изборите са неизбежни, може би още до края на годината.

3. Възможно е, ако управляващото мнозинство получи впечатляващо силен резултат на евроизборите, в това да открие основание и самочувствие за ремонт на кабинета. По различни причини и двете управляващи партии имат своите критични бележки към отделни министри и ако се почувстват победители и извън опасност, няма да пропуснат случая да преиграят някои кадрови решения.

4. Ще се развиват както досега - на приливи и отливи, но протестната енергия спадна съществено и може да се върне към нивата от лятото на 2013-а само ако правителството направи някакъв неочакван голям гаф. Смятам, че това е слабо вероятно.

5. Надявам се, но е трудно съществени реформи да се очакват в изборна година. Да не забравяме, че и следващите три години след 2014-а са изборни.

6. Единството, националният консенсус. Ако не намерим начин или път към него, нищо добро не може да ни очаква. Постепенно ще загубим държавата си, защото ще бъде населена от бежанци и имигранти, а ние самите ще станем нация от емигранти. Данните от изследванията, а и обективната статистика много ясно потвърждават тази тенденция.

7. Вълна - едва ли. Ще продължим да се топим, изтичайки се на малки, но редовни порции.

 

Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията:

Предсрочни избори - по-вероятно не

1. Ако вярваме на социологическите проучвания, управляващата коалиция БСП-ДПС и опозиционните формации (преминаващите прага за евродепутат ГЕРБ, Реформаторски блок и ФНСБ) би трябвало да имат равни резултати. Същевременно съветващите управляващите предполагат, че БСП и ДПС би трябвало да имат повече гласове. Основанието - много по-лоялния си електорат, който гласува дисциплинирано. И обратното - опозицията разчита на по-младото и градско население, което е по-безразлично към гласуването. Ако разгледаме числата от двете гласувания за Европарламент, ще видим, че тази хипотеза има своите основания. През 2007 г. гласуват едва 1,95 млн. (29% от гласоподавателите), докато на парламентарните през 2005 г. са гласували 3,74 млн. (55%). През 2009 г. на евроизборите гласуваха 2,60 млн. (38%) срещу 4,34 млн. (65%). Въпреки че ГЕРБ е първа през 2007 г., тогавашната опозиция, включваща и "Атака", има 8 депутати срещу 10 на управляващата тройна коалиция. Дори през 2009 г. тройната коалиция има 9 депутати в Европарламента в сравнение с 8-те на ГЕРБ, "Атака" и Синята коалиция. Така че правилно са им казали на управляващите политици да вярват в победата си.
Но евроизборите са полигон за управляващата коалиция. Цел №1 е тестването на "Проекта на Бареков". Новата формация трябва да замени евентуално "Атака". Социологическите съветници на управляващите знаят, че тази партия няма да канибалства от електората на БСП и ДПС, а има шансове да привлече разочаровани от ГЕРБ и националистите (неслучайно в инженерството са включени структури на ВМРО). Основният проблем на "съветниците" е, че все бъркат - през 2009 г. работеха за голяма коалиция с ГЕРБ, а през 2013-а - за "Фронт за спасение" с всички освен ГЕРБ. Изборите не са по-малък експеримент за опозицията. Основният въпрос е дали ГЕРБ ще успее да е достатъчно конкурентоспособен под натиск и дали Реформаторският блок ще успее да събере гласувалите за него като отделни партии през май 2013 г.
Основният проблем на "съветниците" и на нормалните анализатори е, че трябва да се предвиди една много различна среда в сравнение с 2007 и 2009 г. Тогава нивото на неопределеност бе значително по-ниско, протестната култура на практика отсъстваше. Сега има протестен вот, но дали евроизборите са достатъчен дразнител, за да стане вълна?
Проблемът е, че дори БСП и ДПС да имат наполовина по-малко от опозицията (почти невъзможно), това няма да доведе до нови избори. Защо им е на управляващите да правят избори, които ще загубят. Дори и да имат два пъти повече от опозицията, ръководствата на БСП-ДПС с по-голяма вероятност няма да отидат на избори.

2. От това, което виждаме от сегашната си позиция - по-скоро не. Управляващата коалиция има интерес да управлява целия мандат. Протестите у нас (а и от Бразилия до Турция и Украйна) показаха, че излезлите на улицата няма как да предизвикат избори, освен ако нямат автомати. А нашите протестиращи не искат автомати. При сегашната ситуация без сериозни икономически сътресения трудно ще се стигне до крайности. Същевременно българската икономика показа, че е доста адаптивна дори при кризи като тази от 2008-2010 г. За да има предсрочни избори, трябва да се случи нещо в БСП или в ДПС.

3. Смените на министрите в правителството на Орешарски нямат особено значение. За разлика от правителството на Станишев, когато силните фигури бяха Румен Петков и Румен Овчаров, сега подобни политици няма. В министерствата на различни нива е вече изграден паритет между БСП и ДПС.

4. Протестите уморяват и се свиква със тях. Те създадоха една критична протестна маса, общност, която я нямаше преди няколко месеца. За разлика от предходните 20 г. те имат едно изключително оръжие - социалните мрежи. Тези мрежи свързват, "заразяват", катализират. Те предлагат съдържание, разпространението на това съдържание и координация на действия извън виртуалното. Какво ще се случи с това оръжие за масово поразяване, което започна да засяга дори ромското и турското малцинства, времето ще покаже. Видимо е, че кукловодите на прехода осъзнават, че битката ще е не само на улицата, но и във виртуалното. Последните месеци показаха, че те харчат огромни пари за създатели на съдържание и канали за разпространение. В историята "контрите" са нещо естествено, независимо дали ще са под формата на Контрареформация или Контрареволюция.

5. Не мисля. Това правителство не може да си позволи непопулярни стъпки. Да затваря болници, училища, да увеличава пенсионната възраст и да вдига тока, значи да падне веднага. Най-непопулярното досега е, че не развърза кесията.

6. Най-големият проблем е демографията. Тя е свързана с образованието. Ние продължаваме да произвеждаме полуграмотни емигранти, които заминават за Западна Европа. Ако тези емигранти имаха достатъчно образование, то глобалните инвеститори щяха да предпочетат да си правят работни места в България, защото в Западна Европа, САЩ, дори в Китай са скъпи. Тези образовани млади щяха да имат ясния избор между квалифицирана работа в страната си и миене на чинии като емигранти. Някак безнадеждно е да гледаш как излезлите нови данни на PISA предизвикват политически шокове в Азия и остри дискусии в САЩ и Западна Европа. Тук никой не ги забелязва, продължаваме да си говорим за ченгета, подслушвания, мутреси. Само да припомня, че при първото световно сравнение през 1995 г. българските ученици бяха 5-и в света по природни науки и 7-и по математика. Сега България е на 47-о място по математика от 65 страни.

7. Повече българи ще напуснат страната през 2014 г., но някаква вълна, подобна на тази след падането на визовите ограничения с шенгенските страни (2001-2003), не би трябвало да се очаква. Трудовият пазар в Западна Европа продължава да се свива. Работните места са вече "завзети" в голямата си част от поляци, словаци, балтийци. Най-опасната тенденция обаче е технологичната безработица. Новите технологии продължават да унищожават работни места.


Димитър Аврамов, политолог:
"Непрекъснат протест" и "постоянен контрапротест" се вписват в националния характер

1. В изборната нощ всеки от лидерите на трите първи партии ще обяви резултата за успех, тоест за победа. У нас е традиция партийните лидери да не признават неуспехи. Не е сериозно отсега да твърдим, че знаем победителя.

2. Досега е имало само или в тежка криза, или при доброволно връщане на мандат. У нас непрекъснато се говори за "кризи" и за това има обективни причини. Мисля, че 2014 г. би трябвало да е по-лека за правителството, защото то работи със собствен бюджет.
Единственото, което може да го свали, е движението по склата на собствената му политическа некомпетентност. Не е невъзможно, но изглежда по-малко вероятно, отколкото през 2013 г.

3. Смяната на министри вече не е политически акт. Този въпрос беше важен, когато министрите бяха изявени политически лица и когато слабата работа на даден министър реално означаваше провал на партията му в даден сектор. Днешните министри са политически безотговорни. Партиите и тези, които ги издигат, разглеждат техните неуспехи като личен провал и отказват да носят отговорност за евентуален провал в даден управленски сектор.
Днес нито г-н Станишев, нито г-н Местан носят персонална политическа отговорност за управлението. Те я прехвърлят върху министрите и върху Пламен Орешарски.

4. Протестиращите са в трудна ситуация. От една страна, не искат да си признаят, че протестът е неефективен, от друга страна, нямат политически и социален ресурс да засилят натиска върху правителството. За съжаление, голяма част от обществото ни гледа на протестите политически. Одобрява ги или не спрямо политическите си пристрастия. Независимо какво казват активните протестиращи хората виждат протеста спрямо текущите си позиции, политически пристрастия и проблеми. За едни той е "справедлив", за други е "политически инспириран", за трети е "безплоден", а четвърти просто смятат, че е абсурдно, когато сто или двеста души затрудняват движението в столицата. Според мен протестът стана "постоянен". Ние, българите, винаги сме недоволни от нещо. Да се оплакваме, е традиция. Така че наличието на "непрекъснат протест" и "постоянен контрапротест" се вписват напълно в националния характер.

5. Това правителство не е реформистко. То няма ангажимент за реформи. Целта на БСП и ДПС бе да свалят ГЕРБ от власт. Тя е изпълнена и оттук нататък имаме правителство, което няма нито достатъчно доверие, нито достатъчен политически капацитет, за да прави реформи. Възможно е обаче да направят полезни неща в дадени сектори. Например да свият държавните разходи, да намалят възможностите за източването на бюджета. Възможно е, но е наивно да си мислим, че ще се случи. Досега БСП и ДПС бяха заети със задържането на властта. Сега ще започнат да я консумират. Следващата стъпка са самозабравянето и поредната политическа вакханалия. Двете партии имат дълги традиции в злоупотребата с власт. Не очаквам да ги нарушат.

6. Да разберем как функционира икономиката на утрешния свят, да създадем перспектива пред отделния човек. Виждането ни за нация е замръзнало на ниво XIX век. Някой все ни казва, че трябва да жертваме личната си перспектива в името на някакъв илюзорен национален идеал. България постигна националните си цели. Ние сме част от развития, стабилен свят, в който националният ни суверенитет, оцеляването и дори развитието на нацията са гарантирани. Сега трябва да се погрижим за перспективата пред отделния човек, да видим как да направим България място, в което всеки може да успява и да се чувства удовлетворен. Това ще гарантира развитието ни и ще ни направи съвременна нация. Сега сме такава, която се оплаква и гледа назад към миналото. Трябва да мислим как отделният български гражданин да успява в целия Европейски съюз, в днешния отворен свят, а не да си ограден със 111 хиляди кв. км ограда.

7. Да, това е нормално. Ние сме красива страна, в която има много прекрасни, умни, талантливи хора. В същото време сме пълни с лоши навици, не уважаваме възрастните хора, копираме отвсякъде, предпочитаме комфорта на мързела пред перспективата на работата. "Не може" и "няма" са винаги първите ни отговори. На терминал 1 и терминал 2 гледаме като на КПП-та. Страх ни е от тях! Пътуването и търсенето на успех навсякъде по света вече са право, а не повод за оплакване.

Живко Георгиев, социолог:

В здравната система ще има реформа, революция или самоубийство


1. Това ще покажат със сигурност социологическите изследвания към март-април 2014 г. - тогава ще са ясни всички кандидати и играчи (не всички политически партии участват в евровота). Тогава ще е ясна и избирателната активност.
Но според мен най-голям шанс да ги спечелят имат управляващите. Не бих се учудил, ако ДПС има близък резултат до този на победителите. Възможно е и да се репродуцира ситуация от първите евроизбори, когато ГЕРБ, БСП и ДПС имаха сходни постижения на евровота.

2. Зависи от евроизборите. Ако управляващите като цяло се представят слабо, тогава предсрочният парламентарен вот ще стане много вероятен. Ако обаче спечелят, каквато е и моята хипотеза, предсрочен вот може и да няма. Започваме да се готвим за местните избори.

3. Сигурно ще има, но едва ли до май месец 2014 г. Тогава някой от министрите може да стане и евродепутат, знам ли.

4. Протестите станаха част от ежедневието. През зимните месеци не очаквам ескалация на протестната вълна като реплика на зимата на 2013 г.
Не ги виждам като особено смислени и през пролетта, тъй като евроизборите в крайна сметка са тест за легитимността на управляващите, както и за мощта на всяка една опозиция, в това число и на протестиращите, както и да се припознават те политико-електорално.
Така че в навечерието на избори няма добра обстановка за протести. Когато има избори, наказателният вот е най-пълноценната реализация на протестите.

5. Вече не знам какво значи реформа след 20 г. Не очаквам радикални реформи. Т.е. ще има търсене на нови политики в рискова област като здравеопазването, където нещо трябва да се случи. Дали ще го наречем реформа, революция или самоубийство - не знам. На когото както му харесва. Очаквам също някакво чудо, което да оправдае легитимността на правната система и на правовата държава България. То минава през реформи, но дали тази година, или в следващи, трудно може да се каже. Така е, защото промените в тази област са доста инерционни.

6. Оцеляването. Тук имам предвид и съхраняването на културната идентичност, и демографския вектор на нашето развитие, също - конкурентоспособността на обществото ни в днешната динамична среда. Като съберем всички тези фактори на едно място, означават повече или по-малко изпитанието на оцеляването.

7. Голямата емиграционна вълна започна през 2000 г. и е горе-долу равномерна. Мина през различни цикли. Отначало емиграцията беше под формата на изтичане на мозъци. После започна обезлюдяването на Северозападна и Северна Централна България, но това не бяха мозъците и представителите на градската средна класа, а трудова миграция, т.е. нашите гастарбайтери. Преди това, през 70-те години на миналия век, имаше миграция на българските турци. В рамките на тези вече стабилни процеси на миграция и връщане, миграция и връщане, всъщност не виждам нова вълна, ако вълна означава рязко надигане на процеси.

Михаил Константинов, математик:

Заради демографския срив губим България


1. На евроизборите ще се сблъскат три блока: а) БСП+ДПС, б) ГЕРБ + някаква десница и в) националистически + нови формации.
Като дясно настроен човек ми се иска десният блок да спечели. По-реалистичен обаче ми изглежда следният резултат:
за блок а) - 7 или 8 евродепутати,
за блок б) - 8 или 7 евродепутати и
за блок в) - 2-ма евродепутати.
Ще напомня, че за България те вече общо са само 17.

2. Шансовете за предсрочни парламентарни избори изглеждат 50:50. Много ще зависи от резултата от евроизборите. Разбира се, вариант избори "2 в 1" през май 2014 г. още не е изключен.
Особено ако през зимата икономиката вземе, че се срути (ако това стане, ще започне от енергетиката).
Може и на света като цяло да му се случат редица неприятности през 2014 г. И даже - не може, а ще му се случат.

3. Смяна на министри очевидно ще има. Има някои интересни фигури в кабинета, които ще бъдат пожертвани първи. То си е така, никога един кабинет не пада изведнъж целият. Първо хвърчат отделни министерски глави.

4. Протестите ще се усилят след Нова година, но шансът да се достигне критична маса (примерно 50-70 хиляди протестиращи, след което всеки кабинет пада), в момента не изглежда висок.

5. Съществени реформи в ключови области няма да има. Не се вижда достатъчна парламентарна и обществена подкрепа за нещо подобно.

6. Най-голямото предизвикателство пред нас като нация извън всяко съмнение е безпрецедентният демографски срив на българския етнос. И свързаният с него срив в основното и средното образование. И фактът, че повече от половината деца вече се раждат в семейства, за които образованието не е особена ценност. Много е възможно да сме достигнали точката, след която връщане за нас като жизнеспособна държава вече няма. Това е безкрайно тъжно. И е тежко предателство (то май леко предателство няма) към предците ни, отстояли с живота си България. Която ние в момента губим.


7. Има риск да се засили изтичането на добре образовани и квалифицирани българи на Запад.

  • Александра Николаева

    Джаферович, Радославова и вълшебната дума “прошка”

    Защо много ученици снимат и споделят агресията като геройство, а така тя става пример за подражание Всички правим грешки, но малко са онези, които имат доблестта да ги признаят. В случая със скандала между Евгения Джаферович и Наталия Радославова на софийската улица “Дунав” неприятното беше, че направиха грешка пред децата си