Бойко Рашков е председател на Националното бюро за контрол на СРС
- Г-н Рашков, има ли достатъчно правомощия Бюрото за контрол на СРС да спре злоупотребите с прилагането и съхранението им?
- Не познавам закон, който да гарантира 100%, че няма да се злоупотребява.
Нашата задача ще е да гарантираме основни права на гражданите, заложени в конституцията, като неприкосновеност на жилището, на личността и на кореспонденцията. За съжаление, никой не може да даде пълна гаранция, че този, който е настроен да върши нарушения или престъпления или пък да ги прикрива, ще бъде спрян. Ние ще се стремим да ограничим тези прояви с правомощията си да контролираме прилагането и използването на специалните разузнавателни средства (СРС) и съхраняването и унищожаването на събраните чрез тях материали.
Има случаи в историята, при който кандидат-президенти на САЩ са били бламирани в резултат на публикувани фотоснимки, направени 20-30 г. преди това и поставящи ги в неблагоприятна светлина, въпреки че правната уредба не допуска някой да бъде държан в зависимост чрез материали, придобити със СРС.
- Ще имате ли право да правите изненадващи проверки на службите, които подслушват? Например да влизате в т.нар. кетчъри, докато обикалят по улиците, за да се уверите, че се подслушват само телефони на хора, за които има разрешение?
- Имаме право да проверяваме помещения и съоръжения, използвани от органите, прилагащи СРС. Законът не ни ограничава в това отношение. Никой не следва да откаже подобна проверка, още повече когато е инициирана въз основа на факти, даващи основание да се направи извод, че СРС се използват неправомерно. Имаме право да влезем включително и в кетчърите, докато са в работен режим и да поискаме документите, въз основа на които се извършва подслушването или проследяването, за да се установи кой е обектът, подложен на това, и има ли законово основание за прилагането на СРС спрямо него.
Ще се правят и планирани проверки. Органите, които подлежат на такъв контрол, са доста - ДАТО, ДАНС, районните и окръжните прокуратури, председателите и зам.-председателите на окръжните съдилища, в някои случаи и преседателите на апелативните съдилища, които дават разрешения за прилагане на СРС. Това е доста по обем работа, която внимателно трябва да се планира.
- Ще работите ли по сигнал на граждани?
- Естествено, че ако някой ни уведоми, че в дома си е открил микрофон и моли да бъде проверено използвано ли е срещу него основателно СРС, ние ще извършим проверка. В такива случаи бюрото не може да остане безразлично.
- Ако проверката установи, че подслушването е основателно и законно?
- Изключено е да се уведоми гражданин, който е наблюдаван или подслушван в хода на висящо наказателно производство или секретна оперативна разработка.
Европейският съд в Страсбург е постановил, че уведомяването е допустимо само когато тайното наблюдение е преустановено. Така е уреден въпросът и в нашия закон.
- А по скандали като този с Мишо Бирата, при който се публикуваха телефонен разговор между бившия премиер Бойко Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов, ще се самосезирате ли и може ли обществото да очаква публичност за това кой и на какво основание е правил записите?
- Законът ни дава това право, макар да не го регламентира изрично, а чрез тълкуването на някои норми. Разписано е, че бюрото уведомява гражданите, спрямо които неправомерно са използвани СРС. Това може да стане, след като е направена плановата проверка в общия случай или по сигнал, който съдържа основания за такива проверки.
Бюрото няма да мълчи, ако установи, че някой злоупотребява
с правомощията на държавните органи и средствата, осигурени от държавата, които вместо да служат за разкриване на престъпления, се използват за лични или групови интереси.
Ако при подобен казус се установи, че записът е направен от държавен орган без надлежното разрешение, ще уведомим прокуратурата.
- Кога трябва да бъдат уведомявани гражданите, че са били подслушвани или следени?
- Когато човек е бил проследяван, подслушван или подлаган на друго ограничение в хода на висящо наказателно производство, то разследващите, прокуратурата и съдът не могат да избягат от задълженията си по закон да им дадат да прочетат цялото дело, включително събраните със СРС доказателства.
Когато става дума за оперативните разработки по сигнал за извършено престъпление, нещата са по-сложни. Правната уредба, отнасяща се до тези казуси, е доста слаба. Има случаи, в които гражданите години наред са обект на наблюдение със съдебно разрешение, без оперативната разработка срещу тях да премине във фаза образувано наказателно производство. Обикновено при тези случаи се удължава срокът за прилагането на СРС на различни основания.
Уведомяването по тези дела трябва да се извърши след архивирането им.
- Ще проверявате ли начина на съхранение и унищожаване на записите, трупани с години в кабинетите на шефовете на съдилища, разрешаващи прилагането на СРС?
- Ще се правят проверки и в специалните помещения за съхранение на веществените доказателствени средства, придобити от СРС, при председателите на окръжните съдилища. Липсата на материали преди изтичането на срока за съхранението им или унищожени преди този срок, представлява престъпление. Натъкнем ли се на подобна хипотеза, ще бъде уведомена прокуратурата. За унищожаването трябва да има специален протокол, изготвен от комисия.
Една от задачите на бюрото е да ограничи компроматите със записи и снимки, каквито в последните години често се използват. Помните един шеф в ГДБОП, който разнасяше дискове, направени в службата му.
Използването на тези материали не по предназначение - извън делата, също е престъпление.
- Каква е гаранцията, че събраната информация отива при разследващите в пълен обем, след като зачестиха скандалите с манипулирани данни?
- Ведомствата, които прилагат СРС, имат задължение да предават цялата информация на заявителя.
Неслучайно в НК се казва, че записът се предоставя такъв, какъвто е
направен, а не части от него или пък сглобки. Ако някой си позволи да представи само определени или удобни части на заявителя, може да понесе наказателна отговорност.
Действително в практиката са познати и случаи, в които информацията се предава избирателно. В последните няколко месеца специалисти заговориха по този въпрос. Има идея за създаването на софтуер, който да не позволява накъсване или манипулиране на записите, като така се гарантира предоставянето на записа в цялост.
- Какви са първите задачи, с които се е заело бюрото?
- В момента изготвяме правилника на бюрото за контрол на СРС. Разработваме и единни регистри, в които ще се съдържат всички материали, които се движат по веригата. Те ще бъдат утвърдени от ВСС и съответните ведомства.
- Какво ще гарантира, че дейността ви ще е публична, а резултатите ви - обективни?
- Гаранцията за обективност са петимата членове на бюрото, които са избрани от парламента и не са политически обвързани. Резултатите от работата ни ще бъдат публични, отчетът ни ще се предоставя ежегодно на Народното събрание.
Визитка:
Роден на 28 септември 1954 г. в с. Огняново
Завършил е право в Софийски университет "Св. Климент Охридски" през 1979 г
Започва кариерата си като съдия. От 1981г. до 1992 г. е следовател в Районна следствена служба - София Последователно е зам.-директор и директор на Националната следствена служба до 2001 г.
Член е на ВСС от 1997 г. до 1999 г.
Народен представител в 39-ото народно събрание (2001 - 2005 г.) Зам.-министър на правосъдието от февруари 2008 г. до юни 2009 г. После се връща като следовател в националното следствие
Автор е на книгата "Специални разузнавателни средства"
От 2011 г. до момента - редовен доцент по наказателнопроцесуално право в Юридическия факултет на УНСС.