Росен Йорданов е криминален психолог
- Г-н Йорданов, двете жестоки убийства във Варна имат ли връзка със социалното напрежение в обществото, води ли то предприемане на крайни действия за решаване на лични проблеми?
- Според мене не може да се говори за подобни тенденции. В случая мотивите за убийствата са свързани с личните взаимоотношения и затова трудно може да се търси връзка. По-скоро през годините винаги е имало натрупване на няколко подобни случая накуп и това дава повод да се търсят подобни връзки.
- Какво трабва да стане, за да се реши човек на такова престъпление?
- Обикновено този момент се съпътства от усещане за самота, провал, несправяне с живота и личните отношения. Като външен фактор играят роля и различни събития, например празниците, когато човек естествено се замисля върху живота си и прави равносметка.
- Защо именно празниците, би трябвало хората тогава да си почиват и да се чувстват добре?
- Празниците фигурират в таблица на международно изследване, където Коледа, Великден и Нова година са включени като сериозни индикатори за напрежение. В популярното психологическо изследване като най-сериозен източник е посочена дори не смъртта на дете, а загубата на брачен партньор. Когато се подредят надолу останалите събития, следват празниците.
Покрай Коледа
хората е
възможно
да страдат,
че близките им ги няма, да мислят, че не са подарили най-хубавите неща, че нямат възможност да подредят богата трапеза и т.н.
Когато влязат в руслото на негативните мисли и състояния, хората стават много по-уязвими. Ако по принцип са с повишена чувствителност в отношенията си, тя се увеличава през този период. Когато остават дълго време заедно, фокусът от ежедневието се сменя и се пренасочва върху личните взаимоотношения. Проблеми, които не са обсъждани и са подминавани, излизат на дневен ред.
- Възможно ли е Петър да е взел решението за убийствата на жена си и любовника по Коледа?
- Празниците определено имат влияние върху това състоянието да се обостри и това да доведе до крайности. Неговото решение обаче не е напълно ненадеен и неочакван факт.
Очаквам, че двамата не са имали много разговори за проблемите помежду им. Станалото е на принципа Тихите води са най-дълбоки. Когато има разговор и дори скандал, това е форма на изразяване на чувствата. Когато се трупа и не се споделя, чувствата имат свойството на лава, която избухва.
Допускам, че Петър не е подложил намеренията си дори на сериозен вътрешен диалог. Той е действал като фанатично обсебен човек от усещането за край и безнадеждност. Може да е имало и други катализиращи фаталното му решение фактори.
При този случай можем да говорим за разширено самоубийство. Петър е бил наясно, че ще сложи край на живота си. Той мисли по модела: аз няма да те притежавам, но и ти няма да принадлежиш на друг.
Допускам, че не е намерил начин да вникне дълбоко в проблема и да разбере защо се разпадат отношенията му. Обикновено липсата на диалог и помощ не позволява да "отвориш очите си" и да погледнеш ситуацията в по-широк мащаб. Петър се е чувствал крайно самотен и е имал усещане за лична безперспектива. Това се нарича стесняване на съзнанието.
Вероятно той е изпитвал силно чувство на привързаност, граничеща със собственост към жена си и я е възприемал като неизменна част от самия него, усещането му е било, все едно да късаш живо месо от себе си.
- Затова ли говорим за разширено самоубийство?
- Да, в психологичен смисъл, той приема жена си като елемент на своята идентичност, а не като различен субект. С убийствата всъщност унищожава себе си, както и своите парчета, метафорично казано. Знаел е още от самото начало какво ще направи, разузнал е, проучил е нещата, взел си е пистолета и просто го е направил.
- Защо все пак не е подал молба за развод и така да си реши проблема?
- Всички изпитват ревност и страдат. За нормалните хора това чувство би било поносимо, докато при него вероятно не е точно така. Може да е имало допълнителни дразнители, които са повлияли на решението му, но това не променя принципно нещата.
Ревността се появява много рано в живота - първо я изпитваме към брат или сестра, към единия родител и т. н. Винаги има поводи да се проявява. Когато през годините не се научиш да я преработваш и да я преживееш, а я потискаш или я рационализираш, тогава страдаш така, че не можеш да го понесеш и стигаш до фатален край. Останалите хора също го преживяват тежко, но винаги има алтернативи - да се обадиш на приятел, да потърсиш специализирана помощ, можеш да поплачеш, да се потърсят отговори от жената... Когато не се търсят възможности за преодоляване на това, означава, че то е силно непоносимо и е индивидуален проблем. Той не е проблем толкова на жената, колкото на това, че човек не може да се справи с това чувство.
- Все пак не мислите ли, че любовниците са го провокирали, като са му изпратили клипчета с изневерите?
- Да, това е груба провокация, но изходът пак не бива да е този!
- Как се откриват първите признаци за това, че единият партньор е замислил нещо подобно?
- Така казано започваме да мислим за нещо като болест, която се е появила внезапно, а не е патология на характера. При всички положения щом тази жена е била привлечена от този мъж, тя е била
доста
по-търпелива
към този тип
негови характеристики в началото на връзката. Тя е забелязвала патологични прояви, но ги е затъмнявала в преценката си за него. Такива неща личат от самото начало на връзката. Да, когато отношенията са в начална фаза, човек се старае да вложи най-доброто от себе си, но въпреки това те се проявяват.
- Дълго ли е планирано убийството на Хюлия според вас?
- Да, като потребност това да се случи, но не и като стабилна организация и ясен план. Да захвърлиш по такъв начин жертвата си на пътя и да я умъртвиш така, показва един дезорганизиран човек. Той е последният човек, който я е видял жива, а не си е осигурил мерки, за да си изгради едно добро алиби. Това подсказва, че желанието е доминирало над постигането на конкретната цел.
Според мен това престъпление можеше да се реши много по-бързо, ако бяха използвани специалисти от института по психология.
- Започнаха ли повече българи да търсят професионална помощ за справяне с проблемите?
- Напоследък българинът търси все по-често специализирана помощ, въпреки че не намалява желанието проблемите да се решат с помощта на врачки и гадателки. Трябва да се подчертае, че посещението при психолог е наистина правилният начин човек да решава проблемите, както, разбира се, и разговорите с приятели.
Засега има подобрение в тази посока, включително и от страна на организации, които търсят помощ от специалисти. Организационната психология също има развитие. Все по-често ръководителите разбират, че имат нужда от професионална помощ. Консултациите с психолог са белег за нормалност и показател дали ние сме европейско общество, или живеем още в сферата на парапсихологията.
(Заглавието е на редакцията - бел. авт.)