- Проф. Спасов, какви промени са необходими, за да тръгне трансплантацията по-добре у нас?
- Първото и основно нещо е доверието. Това е частен въпрос за трансплантологията, но засяга цялото здравеопазване.
Второто е да се създаде междудържавен обмен на знания, опит и органи в трансплантологията чрез създаването на аналогична на Евротрансплант организация на регионален принцип. Тя трябва да обхване нашата страна, Румъния, Гърция, Сърбия, Македония и Турция. Това определено ще увеличи обема на трансплантациите и ще бъде от полза за тези държави.
- В коя от изброените страни е най-развита трансплантацията?
- Най-добра трансплантационна дейност в момента има в кандидат-членката на Евросъюза Турция. Тя извърши огромен скок в последните 10-ина години в тази област и в момента се сочи като фаворит в Европа, като достигна по обем и качество Испания. С добри темпове се развива дейността и в Румъния, където имат голям опит.
- Водени ли са разговори за реализация на тези идеи?
- Да, с водещи трансплантолози в посочените страни. Разговарял съм с проф. Яман Токат, световен учен, водещ трансплантолог в Турция, с най-много трансплантации на черен дроб. Също и с проф. Иринел Попеску от Румъния, също водещ специалист. Пожелателен разговор водихме с проф. Милошевич от Сърбия, където не е развита трансплантацията и тяхното участие може би ще даде основата за развитие у тях. От дълго време обсъждаме с тях да обединим усилията си, още повече че на Балканите имаме и сходен генофонд. Това е важно за намаляване на острия имунен отговор на отхвърляне на трансплантирани органи.
- Има ли големи различия като организация и законова уредба на трансплантацията между България, Турция и Румъния?
- Не, законовите постановки са сходни в цяла Европа. Основното е, че не трябва да има комерсиалност, покупко-продажба на органи. Това е залегнало в цялата законова регулация и всяка държава защитава безвъзмездното високохуманно даряване на органи. Единствен
проблем е
трансграничното
преминаване
на органи,
който обаче е лесно разрешим, въпрос на нормативна уредба.
- Наясно ли сте какви ангажименти е поела България като член на Евротрансплант? Дали няма да се създадат противоречия?
- Не сме член, а асоцииран член на Евротрансплант, което означава желание за развитие на сътрудничество. Питам обаче, при потенциален донор във Варна, как негов орган би стигнал до Северна Холандия например? Исхемичното време на органа е несъвместимо с възможността да бъде транспортиран и присаден, особено за сърце и черен дроб. Разстоянието Букурещ-София, Атина-София, Истанбул-София се взема за един час. Неслучайно и Евротрансплант е създадена на регионален принцип, съседни държави са я създали. В тази организация не участват например Испания, Франция, Англия, тъй като части от тях са твърде отдалечени от центъра на Евротрансплант. Точно защото е много трудно да бъде покрито исхемичното време на органите при големи разстояния. Иначе сътрудничеството с Евротрансплант е задължително като ползване на техния невероятен организационен опит, прилагане на техните положителни практики и научни достижения. Още по-ползотворно ще бъде сътрудничеството на един Балкантрансплант като тежест с паралелна организация като Евротрансплант, отколкото да бъдем една от многото асоциирани държави в европейската организация. Още помня скандала, който възникна в Словения преди години, когато станаха член на Евротрансплант - имаше недоволство от гражданите, някак останаха с впечатлението, че Словения става донор за големите държави. Това не беше така, но такова бе усещането на обществото. Принципът на равнопоставеност трябва да е основен, а ние сме малка държава, нямаме развита инфраструктура за трансплантация и трябва да ползваме техния опит, но мисля, че членството няма да бъде от голяма полза.
- За да има реална взаимна полза, какви са критериите за време и разстояние между страните?
- По-скоро основният фактор е времето - от 4 до 6 часа е допустимото време от вземането на сърце до присаждането например. Дори с кола може да се стигне до Букурещ, Атина, Белград и Истанбул за по-малко от посоченото време.
- Нужни ли са други организационни и нормативни промени, за да стане по-ефективна системата у нас?
- Ще предложа критерият за установяване на мозъчната смърт при потенциален донор да бъде само един - мозъчна ангиография. Това е 100% доказуем критерий. И близките, и обществото
ще имат
визуализация на
мозъчната смърт Мисля, че всякакви клинични изследвания и ЕЕГ винаги могат да бъдат злонамерено манипулирани и някой да каже: "Абе, там можеше да се направи още еди-какво си". Не, златният стандарт е мозъчната ангиография и трябва да се прилага като единствен и законово установен критерий.
- Какво ще се види на ангиографията при мозъчна смърт?
- Вкарва се контраст в съдовете, които кръвоснабдяват мозъка. Когато то липсва, контрастът не достига до мозъка, той е отделен, отсечен от кръвоснабдяването и няма как да бъде жив. Вижда се, че не достига кръв до мозъка и неговата смърт се доказва 100%, всеки може да го види с просто око.
Може да се дава
запис на CD
на близките,
както при коронарография. Може да имаме по-малко болници, които могат да кондиционират донори - не ги наричам донорски центрове и не мога да го приема като термин, защото това означава, че даваш мозъчна смърт. Неприемливо е, болницата лекува, стреми се да запази живота и здравето на хората, но ако случайно има мозъчен кръвоизлив, мозъчна смърт, тогава всяка болница трябва да подава потенциалните донори.
- Не трябва да се делят, а всяка болница да участва в донорската система, така ли?
- Всяка, която има възможностите за установяване на мозъчна смърт. Ако има съмнение, пациентът трябва да бъде
транспортиран
до по-голяма
болница,
за да му се помогне или съответно неоспоримо да се докаже, че той има мозъчна смърт. Там, където има ангиографи за целите на инвазивната кардиология, може да се прави и мозъчна ангиография. Не се изискват допълнителни инвестиции. Иначе нашата законова уредба е достатъчно добра, отговаря на европейските изисквания. Логистиката и организацията не са лоши в момента, но може да бъдат подобрени.
- Проблем ли е липсата на спешна помощ по въздуха?
- Подкрепям създаването й с две ръце. Испания стана модел за развита трансплантация не заради наличието на много добри трансплантолози, а заради един прост факт: развитието на спешната помощ. И той, виждам, е отчетен от здравния министър д-р Андреева и нейния екип. В Испания до 10-ата минута от катастрофата има покритие от спешен екип - медицински, от пожарната или от полицията, който да даде първа помощ. Това увеличава многократно шанса за спасяване на пострадалите, но ако, не дай боже, ударът в главата е много тежък и настъпи мозъчна смърт, органите са запазени за трансплантация. Това е смисълът. Подобряването на спешната помощ у нас и създаването на санитарна авиация като елемент от нея ще реши много проблеми. България ще има добра трансплантология, когато има и добра спешна помощ - до 10-ата минута от катастрофата да има покритие от спешен екип, като се включат всички държавни служби. Трансплантацията зависи от добрата спешна помощАННА БОТИНОВА