Как Лора загуби бебето си заради една калинка

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/3817882 www.24chasa.bg

ПРЕДИ три години Лора загуби бебето си при типични за българската действителност обстоятелства. Тя работеше в държавната администрация, справяше се повече от добре, имаше съответните дипломи и квалификации за поста си, колегите я ценяха. До един юлски ден, в който съобщиха, че трябва да напусне мястото си. Беше бременна в шестия месец с второ дете, а тази "новина" буквално я извади от релси - настъпи преждевременно раждане и Лора (името на жената е сменено - б.а.) загуби бебето си.

"Думите са безсилни, а болката е за цял живот!"
Това написа тогава в писмо до редакцията Лора. Припомних си нейния случай покрай доклада на парламентарната комисия за т.нар. калинки във властта. Лора е една от онези 43 746 служители (по трудово и служебно правоотношение), които са били освободени от държавната администрация по време на управлението на ГЕРБ.

На мястото на Лора дойдоха не една, а две калинки. Всъщност калинка не е най-точната дума в случая, тъй като ставаше дума за двама зрели мъже, кандидати за апетитния пост, който Лора просто напусна след всичко, което преживя.
А тези двамата бяха хора със спорни квалификации, без предишен опит в съответната сфера, с дори съмнителна обществена репутация.
Впрочем много скоро - буквално след половин година, и те бяха изгонени от въпросната служба, за да дойдат на тяхно място други. Да не се впускаме в подробности колко загуби въпросната администрация от провалени европейски проекти. Изгубиха ги не тези двама мъже, нито конкретното ведомство. Изгуби ги бизнесът на България.

Калинките като тях, получили метафоричното прозвище от онази Калина, която беше шеф на фонд "Земеделие" почти година, при това с фалшива германска диплома, се нароиха из цялата държавна администрация. В някои от случаите са били назначавани без конкурс, в други - по заместване, пише в изводите на въпросната комисия.
Комисията обаче най-вероятно няма да разбере, че назначаваните без конкурс и по заместване са малката беда. По-голямата беля ставаше при конкурсите, които иначе минават за демократичен и обективен начин за подбор на кадри. Редовно обявени, за едно място по тях кандидатстваха десетки - не с фалшиви, а с истински дипломи. Дори на първия кръг - с писмените си работи (тоест - документирани) получаваха добри, много добри и отлични резултати. Докато дойде вторият кръг на ада - там ги посичаха на така нареченото интервю. Откъдето кандидатът няма никаква писмена следа и следователно не може да обжалва резултатите от целия конкурс.

Точно там "нашият" човек, който е определен да "спечели", получаваше такава оценка, с която да изпревари останалите кандидати. Пито - платено - човекът, за когото е обявен конкурсът, получава мястото.
Такива едни неща ставаха с калинките. Има обаче една изключително важна подробност, почти като старата поговорка, че дяволът е в детайлите. И тя се отнася до дълголетната традиция, по която на партиен, роднински или приятелски принцип се назначават хора в държавната администрация. А и не само там.

Няма да е пресилено да кажем, че това е една от грозните традиции на модерната българска държава от нейното създаване, та до наши дни. И пак няма да е грешно, ако кажем, че калинки е имало, има и сега, ще има и в бъдеще.
Нищо че България е в Европейския съюз, където подобни назначения не се толерират, защото трябвало да се дава предимство на знанията и експертността.
Нищо че има закон за държавния служител, който трябва да пази тези хора, за да работят качествено за държавата, а значи и за нейните институции и граждани. Вместо това обаче те падат под ножа на всяко ново управление, което дойде на власт. И което разчиства заварените от предишната власт, за да доведе "своите".

И ако сега има комисия за калинките, тя дава много плаха надежда, че може би заключенията ще станат причина за такива законодателни промени, които наистина ще сложат точка на всякакви калинки.
Дали наистина може да стане? С ръка на сърцето, не го вярвам. Нека обаче като общество поне си дадем сметка какво губим от тази всесилна партизанщина в адиминстрацията. Историята на Лора наистина е драстична. Но едва ли е единичен случай. Вероятно в съдбите на някои от онези близо 44 000 чиновници, прогонени от предишната власт, има други сблъсъци, драми и човешко нещастие.

Но освен конкретните хора държавата губи и човешка енергия, кадрови потенциал и възможности, изграждани с години. И така се е правело не само при предишното правителство, това е сигурно. Скъпо и разточително прахосничество - не на друго, а на човешки ресурс.
Наистина ли сме толкова безумно богати с качествени хора, че трябва да ги подритваме като непотребни екземпляри, за да сменим "чуждите" със "свои". Ако ще е така, направо да приемат един закон, според който всяка нова власт да сменя чиновниците. Поне ще си знаят предварително какво им е отредено, за да не изживяват драматично уволнението си. Тъпо е, разбира се, но ето докъде сме се докарали.

Защото и сега комисията за калинките препоръчва законови промени, които да гарантират, че назначенията в администрацията ще стават след конкурс, с образователен ценз и професионален опит. Кой обаче ще пази да не се заобикаля законът, комисията мълчи.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • 40 години чакане за национална детска болница стигат

    Добра новина е, че след 40-годишно чакане ще стартира проектът за строеж на национална детска болница. През всичките тези десетилетия е имало политически консенсус за педиатрията, но явно е трябвало някой реално да поеме ангажимент това да се случи. И този човек е здравният министър Кирил Ананиев. Има шансове чаканата детска болница да отвори до
  • Властелинът на професорите

    Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,